Д-р Николай Шарков: Заболяванията в устата се отразяват на всички органи

Д-р Николай Шарков е главен секретар на Българския зъболекарски съюз, преподавател в катедрата „Детска дентална медицина“ на МУ-София. Преди месец той бе избран в Съвета на Световната дентална федерация, който е върховният управленски орган на тази организация със 104-годишна история, обединяваща 200 асоциации от над 130 страни. Това е изключително признание за приноса на д-р Шарков като предишен председател, а в момента главен секретар на БЗС, но и оценка за нивото на българската дентална медицина.

- Д-р Шарков, като човек, работещ от години активно за модерна организация на денталната медицина у нас, какво все още не Ви удовлетворява?

- Започвам с най-щекотливия въпрос– задължителното здравно осигуряване за лицата над 18 години. Трябваше да бъде разработен пакетът за дентална медицина за възрастни. Това не се получи. Трябваше да се развие и доброволното здравно осигуряване. Нещата в момента са в лош застой. Второ - да се отпуши системата за придобиване на специалност в денталната медицина. Въртим се в порочен кръг и на практика при условията в момента за лекарите по дентална медицина – а всички са частно практикуващи - никой не е стимулиран да специализира. Това донякъде деквалифицира колегите. Не казвам, че качеството се влошава, напротив – поддържаме го чрез изключително добра система на продължаващо обучение, разработена от БЗС. Но за да си практикуващ, не е необходимо да имаш специалност, а да спазваш приетите от МЗ стандарти в денталната медицина. А моето лично мнение е, че те трябва да бъдат преработени. Освен това държавата отдавна трябваше да делегира на професионалната организация лицензирането на денталните практики, както е на много места в Европа. И на всеки пет години лицензът да се подновява. То не изисква усилия, но повишава качеството на денталните услуги.

- Достатъчно ли са денталните лекари?

- Имаме свръхпроизводство на кадри - над 9 хил. сме, т.е. един зъболекар на 800 души население, като за Европа на 1200 души се пада един дентален лекар. Налице е скрита безработица, което означава да имаш кабинет, но никой да не идва да се лекува. Особено това важи за новозавършилите - те или биват наемани от колеги, което не е често явление, или напускат страната. Дипломирани зъболекари напускат със същата честота, с която напускат лекарите.

- Но наситеността с кадри не води до добро дентално здраве...

- Денталното здраве на българите не е цветущо. Преди няколко години, след като бе приета през 2009-а от МС Националната програма за профилактика на оралните заболявания при децата от 0 до 18-годишна възраст, бяха прегледани 21 160 деца. Толкова мащабно епидемиологично проучване в историята на България няма. Установихме, че 70% от 5-6-годишните са с кариеси - средно на около 3,5 зъба. От 12-годишните 80% са с кариес, като са засегнати средно по три постоянни зъба. При 18-годишните картината е още по-тежка, като при това само 30% имат здрави венци. И данните за възрастните (те са на доц. Богданов) - 35-44- годишните българи имат вече 17 засегнати от кариес зъби, 90% са с болни венци. Във възрастта над 60 години тотално обеззъбените са 13%, с напълно обеззъбена горна челюст са 20%; с напълно обеззъбена долна челюст - 17%.

- Какво сочи сравнението с другите развити страни?

- България е в червената зона на страните с лошо орално здраве заедно с Латинска Америка, за разлика от скандинавските държави, САЩ, Австралия, Китай и т.н. Тук не говорим само за венци и за зъби. Годишно в света има над 400 хил. случая на рак на устната кухина, крайно тежко заболяване. У нас тези случаи  са около 400-450 годишно, което говори за много лоша поддръжка на устата. Ще цитирам определението за оралното здраве, което приехме на последния конгрес на Световната дентална федерация: „То включва, но не се ограничава само до способността на човека да говори, да се усмихва, да подушва, да вкусва, да докосва, да дъвче, да поглъща и да предаде набор от емоции чрез изражение на лицето с увереност, без болка или дискомфорти, без заболяване на краниофациалния комплекс. Оралното здраве е основен компонент на общото здраве на индивида и на физическото и психичното благополучие и се влияе от ценностите и нагласите на хората и общностите“. В една от декларациите, които трябваше да приемем, имаше изречение: „Хората над 80 години да имат запазено цялото си съзъбие“, при което залата ахна. Оказа се, че предложението идва от японската асоциация. Средната възраст на жените в Япония е 86, на мъжете 82 години и това предложение означава, че в страната профилактиката е на високо ниво. Именно затова е и нашата национална програма, чиито резултати ще се видят след години. Както стана в скандинавските държави.

- Но малцина свързват зъбите и венците, изобщо устата с общото си здравословно състояние.

- Да възприемем оралното здраве като отделна част от нашето общо здраве е най-грубата грешка. За съжаление ще продължи да се прави, докато не променим ценностната си система. Първо в посока да ценим здравето си и второ, да не разделяме здравето на устата от здравето на очите, на сърцето, на бъбреците, на белите дробове, ставите и т.н. Защото в нашето тяло всичко е взаимосвързано. Заболявания в устата дават отражение в други органи и системи. А увреждания на други органи и системи се проявяват в устната кухина. И това трябва да се знае. Винаги давам много лошия пример – доказано е, че ракът на панкреаса се дължи на заболяване в устата. Ако окапва косата, най-вероятно има някой нелекуван зъб и фокално огнище. Ако имате заболяване на ставите, проверете дали не е свързано с проблем в устата. Доказано е, че миокардитът и перикардитът (заболявания на мускула и на обвивката на сърцето) се дължат на инфекции, идващи от устата. И всички инфекциозни болести дават отражение в устата. Също анемиите, диабетът.

- В здравеопазването все виним безпаричието, но ето - за децата е осигурен добър пакет дентални услуги, а изредихте шокиращи числа.

- Това говори за ценностната система на баба, дядо, мама и татко, в която на първо място са колата и къщата. Ние много обичаме децата си, обличаме ги, храним ги (най-често с неподходящи храни!), гледаме всички удобства да им осигурим и забравяме да се грижим за здравето. Въпреки осигурения пакет само 20% от нуждаещите се деца биват водени от родителите си на зъболекар. Има някои дейности, които се доплащат, но е символично. Пломбите са 100% покрити.

- Как практически може да се промени нагласата към оралното здраве, ако човек го желае?

- Първо, като посети зъболекар, където ще получи изключително важни съвети. На второ място, програмата на МЗ, за която постоянно говоря, има сайт - oralnaprofilaktika.bg – с много интересни беседи, не само за децата. Имаме 28 регионални координатори, 500 участници в програмата, които не само поставят силанти на първите постоянни дъвкателни зъби, тези колеги са на разположение. Техният списък е на сайта, могат да се обърнат хората и към тях.

България е в червената зона на страните с лошо орално здраве заедно с Латинска Америка, за разлика от скандинавските държави, САЩ, Австралия, Китай и т.н.

- Как виждате перспективата, при положение че немного българи си купуват редовно четки и пасти за зъби?

- За да бъдем точни – 35 на сто според изследване преди около 5 години. Сега променяме нагласата на децата, а и повечето от родителите за първи път в живота си чуват нашите съвети, незнайно защо. Винаги съм казвал, че не са важни първите 7 години на детето, а първите 7 на мама и тате. Така че тези деца, които сега преминават през нашите кабинети, са хората, които ще променят ценностната система. Също така мотивираме и обществото - учителите, хората, които взимат решения, които създават законите.

- Какви са масовите грешки в детското хранене?

- Първата грешка е (тя постепенно се коригира), че на бъдещите майки не се дават практически съвети как да постъпват правилно, за да родят здраво бебе. Освен това не е широко известно, че при установяване на бременността жената има право на още един преглед, при който зъболекарят дава важни съвети за определени етапи на бременността. Второ - майките се отказват рано от кърменето и преминават на изкуствено хранене. До шестия месец детето трябва да бъде кърмено и постепенно да се премине към нормална храна. Освен това българското дете все още се отглежда с въглехидратна храна, съдържаща бяла захар. Отглежда се с мека храна, това са моите преки наблюдения. А за да има здрава костна система, защото ние винаги забравяме за нея, за да има здрави зъби и венци, първо трябва да се намалят рязко въглехидратите. Не казвам децата да не ядат шоколад, но да е под наблюдение от родителите, след което дълго да плакнат устата. Да приемат твърда храна, богата на белтъчини. И най-вече - да ходят редовно на зъболекар.