Д-р Николай Цонев: Хроничните киселини не са „козметичен“ проблем
С д-р Николай Цонев, началник на отделение по гастроентерология в Клиниката по вътрешни болести на Втора МБАЛ - София, разговаря Петър Галев
- Д-р Цонев, каква е причината киселините да са едно от най-честите оплаквания на пациентите?
Причините са комплексни. Основно значение имат начинът на живот и хранене, стресът. Хроничните оплаквания от киселини, парене и болка зад гръдната кост най-често се дължат на гастроезофагеалната рефлуксна болест, съкратено ГЕРБ. Когато на такъв пациент се направи гастроскопия, най-често се установява рефлукс езофагит, т.е. неспецифично възпаление на хранопровода вследствие от хроничното въздействие на стомашните киселини върху лигавица, която няма съответната защита.
- Каква е реалната честота на проблема?
Много висока. Може би около 20 до 25 процента от посещенията при личните лекари са свързани с този проблем. Той засяга еднакво и двата пола. При мъжете се явява малко по-рано – между 35 и 45 г., а при жените с около 5 години по-късно. Това заболяване създава сериозен дискомфорт и определено нарушава качеството на живота.
- Какво всъщност става в горния храносмилателен тракт при ГЕРБ?
Хранопроводът, както стана дума, е така устроен, че не понася по-дългия контакт с киселите стомашни сокове. Когато долният сфинктер на хранопровода не функционира правилно, киселото стомашно съдържимо се връща нагоре, където причинява промени по лигавицата, както и въпросните неприятни усещания – чувството на връщане на храна, парене, горене, киселини. Заболяването има различни степени, но обикновено протича по-тежко при пациенти, които имат гастрит или язва на дванадесетопръстника, защото те протичат с допълнително повишена киселинност.
- Само с гастроскопия ли се поставя диагнозата?
Това е дефинитивното изследване в този случай. Само така може да се установи има ли структурни изменения в хранопровода, какво е състоянието на лигавицата, съответстват ли оплакванията на реалната находка. Понякога пациенти имат тежки оплаквания при сравнително леко изразен рефлукс. В някои случаи трябва да се направи диференциална диагноза дали болките зад гръдната кост са от хранопровода или от сърдечен произход. Съвременната техника за ендоскопски изследвания, както и опитът на специалистите във водещите центрове позволяват гастроскопията да се извърши бързо и без особени притеснения за пациента.
- Какъв е естественият ход на болестта, ако не се лекува активно?
Има критерии за настъпилите изменения, които се установяват ендоскопски. Първоначалното леко дифузно възпаление след време може да доведе до ерозии, след това и до язви по хранопровода и съответно – до стриктури – ръбци и изкривявания, причиняващи сериозни проблеми. При някои пациенти се развива така нареченият Баретов хранопровод – нормалните плоски епителни клетки в лигавицата се заменят с цилиндрични, чашковидни, които са характерни за стомаха. Ако и тогава не се проведе активно лечение, се стига до предраково състояние и до възможен рак на хранопровода.
- Все още се среща практиката хората при киселини да пият хлебна сода…
Отдавна е доказано, че това е напълно неадекватно поведение и никой лекар не би го препоръчал. Приемането на сода води до моментално неутрализиране на киселината, но при този процес се получават мехурчета от въглероден диоксид с полепнала по тях киселина и когато тези мехурчета стигнат до хранопровода, той по-дълго време е изложен на киселинна атака. В същото време организмът се стреми да произведе още повече киселина в опит да противодейства на приетия натриев бикарбонат. Така се получава един порочен кръг.
- Какво е съвременното адекватно лечение?
То е определено от световните научни консенсуси в областта на гастроентерологията. Лечението е с така наречените инхибитори на протонната помпа, те са първа линия. Тези лекарства мощно потискат секрецията на киселина в стомашно-чревния тракт. Започва се с максималната доза, след това се преминава на поддържаща доза и ако симптомите се овладеят добре и измененията в хранопровода претърпят обратно развитие, което се установява с контролно ендоскопско изследване, може да се препоръча прием на такъв препарат само при нужда. Трябва да е ясно, че това заболяване е зависимо изцяло от солната киселина и пепсина, а не се дължи на инфекция с хеликобактер пилори. Т.е. ако е установен хеликобактер и той бъде ерадикиран след лечение, това няма да излекува ГЕРБ. Отново е необходим прием на инхибитор на протонната помпа.
- Колко време е приемът?
Обикновено четири до шест седмици в максималната доза, след това няколко месеца поддържаща доза. Но при някои пациенти се налага много по-продължителен прием.
- Храненето има ли значение?
Разбира се, трябва да се ограничат мазните храни, да се изключат цитрусовите плодове, особено портокали и грейпфрути, шоколад, кафе и алкохол. Добър метод за намаляване на оплакванията е нощуването на повдигнато откъм главата легло, така че хранопроводът да стои по-високо от стомаха.