Д-р Радин Цонев: Рефлуксната болест може да доведе до рак
Характерно за съвременните гастроентерологични заболявания е, че язвената болест остана в миналото, особено язвата на стомаха. Благодарение на съвременното лечение както в болничната, така и в доболничната помощ дуоденалната язва (на дванадесетопръстника) също намаля значително в проценти. Увеличават се обаче гастритните състояния, които като дуодентите са съпътствани от редица оплаквания, свързани с повишена киселинност. Другото характерно заболяване е рефлуксната болест, свързана с връщане на стомашни сокове по хранопровода.
Около една пета от хората и по наши, и по европейски данни имат такива оплаквания.
За развитието на рефлуксната болест има и вътрешни, и външни фактори. Основен външен фактор за заболеваемостта особено напоследък се очертава употребата на медикаменти, които увеличават стомашната секреция и водят определено до рефлуксна симптоматика. Сред тези медикаменти са например масово рекламираните аспирини независимо от тяхната форма и дозировка, както и доста други болкоуспокояващи. Друга причина е храната, особено по-пикантната и люта, пърженото, по-солените и опушените меса и т.н.
Сред вътрешните фактори са, разбира се, генетичната предразположеност, но до голяма степен и стресът – различните видове стрес с техните последици са сериозен фактор за увеличаване на киселинността в организма, както и за рефлуксната симптоматика. Тази симптоматика е по-честа при възрастните хора, особено когато имаме и фактор наднормено тегло, увеличаване на диафрагмата. Сравнително по-рядка е при по-младите.
Има ли ги оплакванията от рефлукс, е препоръчително да се потърси специалист.
Като първо изследване винаги препоръчваме гастроскопията, с която бързо и сигурно, до сто процента точно може да се постави диагнозата. По време на това изследване се взима и проба за хеликобактер пилори, който пък е един от основните фактори за гастритната и язвената болест, за рака на стомаха.
При вече диагностицирано естество на заболяването се започва лечението - обичайно с една първа линия на протонни инхибитори. Това е групата медикаменти, които блокират най-мощно киселинността в стомаха, същевременно ликвидират рефлуксната симптоматика.
Много добър и предпочитан продукт в това отношение е празолид.
Предимство на тези медикаменти е и това, че с тях нямаме нежелани лекарствени взаимодействия. Например при едновременен прием с редица кардиологични медикаменти няма инхибиране, потискане на тяхната резорбция в стомаха. Празолид няма и други странични действия. Осъществява мощна блокада върху протонната помпа. С конкретна стабилна дозировка и по-продължителен прием бихме могли да излекуваме не само рефлуксна болест и гастритно състояние, но и язвена болест. (Когато става дума за хеликобактер пилори, се работи в схема с два антибиотика, прилага се т.нар. тройна комбинация за изчистването на хеликобактер пилори.)
Връщането на стомашни сокове, рефлуксната болест, не бива да се пренебрегва,
крие един сериозен риск от развитието на рефлукс езофагит. Заболяването е четири степени, като в четвърта степен води до сериозно нараняване на лигавицата на долната страна на хранопровода. Това се случва особено масово при пациенти, които се самолекуват… със сода за хляб. Содата действително веднага потиска киселинността, киселинността спада, но едновременно се образува голямо количество въглероден диоксид. Реакцията е като при смесване в чаша на лимон с основа - шуптене, силно бълбукане. Този въгледвуокис предизвиква силно разпъване на стомашната стена, неминуемо следва нова киселинна атака и само след час-два пациентът е отново на изходна позиция, в долната част на хранопровода продължава т.нар. иритативно влияние на киселината върху лигавицата на хранопровода. След време това води до Баретов хранопровод - предраково заболяване, което категорично налага следене, медикаментозно лечение и някои по-високи методики за обгаряне на лигавицата с лечебно действие. Може след време да се стигне дори до рак на хранопровода.
Честотата на рака на хранопровода напоследък бележи тревожен ръст –
мащабни проучвания в САЩ показват в последно време дори шесткратен ръст спрямо предишни години. Това има връзка и с общото зачестяване на рефлуксната болест, както и на гастритите, на което вече обърнахме внимание.
Така че, добре е да го подчертаем отново – рефлуксната болест в никакъв случай не бива да се пренебрегва и да се самолекува. Ако не се справим с рефлукса, винаги има опасност след време той да доведе до развитие на раково заболяване.