Д-р Радка Масларска: Целта ни е недоносените деца да нямат късни усложнения

Д-р Радка Масларска е началник на Отделението по неонатология в „Токуда болница София“ от откриването на лечебното заведение през 2006 г. Преди това е работила в Университетската болница в Плевен и Университетската детска болница в София. Научният интерес на д-р Масларска е в сферата на интензивната терапия, кардио-пулмоналната адаптация и късното проследяване на рискови и високорискови новородени. Има редица публикации, както и  участия в неонатологични форуми у нас и в чужбина. Казва, че в специалността я привлича най-много динамиката:

- Още първите минути от живота на детето изискват извънредно голяма концентрация, трябва в няколко секунди след раждането да се вземе решение дали то е добре, дали има нужда от първична реанимация. Тези първи мигове са от огромно значение, защото от тях зависят следващите години от живота на новороденото. От това дали то е изплакало добре, дали е дишало добре зависи степента на риск примерно от нисък коефициент на интелигентност, от церебрална парализа и т.н.

Неонатологът трябва да прецени правилно в самия момент на раждането доколко трябва да се намеси, така че детето да не изпитва липса на кислород. Реакцията му трябва да е съобразена също и с емоционалното състояние на майката, тя да не се стресира, защото раждането е един от най-прекрасните моменти от живота на семейството.

- Важността на практиката бебето да се дава веднага на майката е световно доказана, но това все още масово не се прави у нас.

- В последните години много се говори за етиката и отношението на неонатологичните екипи към децата. Първо – новородените, както всички хора, усещат болка. На международните форуми се говори за болката, която новородените изпитват в процеса на раждането, при процедурите, които се провеждат, особено при тези деца, които попадат в интензивните отделения. И ние тук обръщаме особено внимание на това. Трябва да помним, че дори родените с тегло под 1000 грама имат усещане за болка. И когато се прави каквато и да е процедура, дори стомашна сонда за хранене, вземане на кръв, включване на венозен път, поставяне на детето на апаратна вентилация, едно от първите неща, за които трябва да мислим, е болковият синдром. Това важи и за съвсем здравите бебета – примерно вземането на кръв от петичката за масовия скрининг трябва да се прави, когато бебето е нахранено, може да му се даде подсладен разтвор, за да се успокои и да не изпитва болка. Работим и по това бебето да е до майката веднага след раждането. Защото се смята, че за него мирисът на майката, нейният глас са познати и ако то е веднага до нея, това ще му помогне по-лесно да се адаптира. Освен това много проучвания показват, че сукателният рефлекс е твърде силен в първите 30 минути след раждането и ако бебето се сложи на гърдата през това време, това е едно от условията за успешно и продължително кърмене. Трябва да се стремим да правим тези неща, когато няма някакъв проблем при детето или майката.

- Заради инерция или по други причини бебето се дава на майката доста по-късно?

- Има такъв стереотип. И е нужно да се говори повече, да се изисква в тази посока. И не само неонатолозите, а всички лекари, акушерките да бъдат убедени в смисъла на това. Трябва да има присъствие на неонатологичен екип на всяко раждане – и то не само лекар, но и акушерка или сестра. Въпрос на организация е, на обучение на екипите и разбира се, на осигуреност с кадри. Това е един от основните проблеми в нашата специалност. Не достигат и лекари, и медицински сестри. Почти всички неонатологични отделения работят на предела на възможностите като персонал. Нямаме и структури, които могат да облекчат работата на акушерките и сестрите – това са кадри с по-ниска квалификация, които могат да участват в храненето, в други дейности. Все още у нас медицинските стандарти не го позволяват.

- Бурното развитие на пренаталната диагностика дава ли резултати при вас?

- Напредъкът на медицината оказа своето влияние да забравим много от заболяванията, с които преди се срещахме по-често. Например генетичните увреждания. Пренаталната диагностика вече е на много по-високо ниво, ултразвуковата диагностика също, както и квалификацията на акушер-гинеколозите. Така че ние се срещаме със сериозните заболявания вече много по-рядко. То зависи и от контингента на съответната болница. Специално в нашето отделение, където жените са добре наблюдавани, с тежки генетични заболявания се раждат 1-2 деца на хиляда. А състоянията, предизвикани от трудно раждане, когато има тежка асфикция, водеща до сериозни отклонения в бъдещото развитие, почти не срещаме. Рискът е по-голям при жените, които не проследяват качествено своята бременност, пренебрегват допълнителните изследвания за вродени, генетични болести, за вродени инфекции. Наистина тези жени са вече по-малко.

- Намалява ли броят на родените със синдрома на Даун?

- Да, но при нас все още народопсихологията, както и психологията на лекарите не е на нивото на развитите страни по отношение на тези деца. Има напредък обаче и в тази посока. Ние се сблъскваме с неразпознати от пренаталната диагностика случаи и се стараем да убедим родителите, че детето ще се чувства много по-добре в семейството, че ако има адекватни грижи, тези деца успяват да преодолеят някои от проблемите, съпътстващи синдрома.

Рискът е по-голям при жените, които не проследяват качествено своята бременност, пренебрегват допълнителните изследвания за вродени, генетични болести, за вродени инфекции

- Защо расте процентът на недоносените бебета?

- Една от причините е, че общият брой на ражданията намалява. Но България държи високо ниво на недоносени бебета. Тъй като отделението ни е от трето ниво на компетентност, акушер-гинеколозите насочват жените с патологична бременност към нас. Ние имаме възможност адекватно и максимално бързо да се погрижим за новороденото. Като целта е не само да се спаси животът му, но това да бъде направено по начин, който да изключи късни усложнения. Една от най-честите причини за преждевременно раждане е прееклампсията – това е състояние на бременността, свързано с високо кръвно налягане. На второ място като причина са недобре контролирани или подценени продължителни системни инфекции при майката – на отделителната система, на горните дихателни пътища. Често се неглижират като „нормални“, като резултат от промяна на хормоналния баланс вагиналните инфекции. Но такава инфекция може да създаде предпоставки за преждевременно раждане. Причина могат да бъдат и генетични или метаболитни заболявания, които не са диагностицирани пренатално. Не на последно място имат принос и инвитро бременностите. Не заради самата процедура, а защото се предприемат двуплодни и многоплодни бременности. Известно е, че при тях често раждането е преждевременно. Така че в последните години тенденциите са инвитро процедурите да са на една яйцеклетка.

- Какви са новостите, които дават повече шанс на недоносените?

- Голямо постижение е, че вече можем да спасяваме деца, родени с тегло под 1000 грама – в 80% от случаите. Докато преди в същия процент умираха. Това е благодарение на апаратурата, с която разполагаме, на квалификацията на персонала и на това, че има вече установени протоколи как стъпка по стъпка да се работи, за да няма усложнения. Вече работим по това децата с екстремно ниско тегло да бъдат спасявани по неинвазивни методики, максимално щадящо, което означава да не бъдат поставяни на апаратна вентилация, без високи стойности на кислорода. Все неща, които преди години бяха немислими. Има нови методики, като азотния окис например, за който преди две години не можехме да си мечтаем. Това е апарат не с кислород, а с азотен окис, който позволява да се справим при деца с тежка белодробна хипертония. По-рано, независимо че получаваха кислород, тези деца загиваха. Докато сега с този апарат можем със сигурност да ги спасяваме.

- Как се обяснява старото акушерско правило, че при проблем шансът на бебето да оцелее е по-висок, ако е от женски пол?

- Няма научно обяснение, но когато видим, че е в тежко състояние едно дете, ако е момиченце, сме по-обнадеждени, може би това е чисто психологически. Но и световната статистика показва, че при много от заболяванията момчетата са по-уязвими. И в момента имаме момиченце, което е родено с тегло 630 грама. Беше няколко дни на апаратна вентилация, вече диша само, храни се добре, вече е на 14 дни и тежи 800 грама. Много добре се справя. Но тук става въпрос за добре проследена бременност, което има голямо значение.

​