Д-р Родина Несторова: Ставната ехография е като слушалката при вътрешните болести

Д-р Родина Несторова е сред най-квалифицираните ни специалисти в областта на ревматологията. Миналата година в издателство „Спрингер“, едно от най-авторитетните за научна литература, излезе учебник по ставна ехография, в който д-р Несторова е поканена като основен автор, нейна е главата „Кристални артрити“.

Вече 16 години д-р Родина Несторова преподава ставна ехография, има и т.нар. диамантен сертификат за организация и провеждане на квалификационни курсове по сонография на всички нива в курсовете от системата на Европейската лига на ревматолозите.

Завършила е МУ - Плевен, може би това, че е израснала в учителско семейство, изгражда у нея особен респект към това занятие. А съдбата я е срещнала с преподаватели и учители от голям калибър:

• Ревматология специализирах заради проф. Шейтанов, беше заразителен неговият академизъм и отношението към пациента, нещо, което не се вижда често. Изключително благодарна съм на проф. Рашков, на проф. Коларов, на проф. Стоилов – това са все хора, от които съм научила и продължавам да уча много. По отношение на ставната ехография много дължа на проф. Есперанца Наредо от Испания, на проф. Яноку от Италия, имаме доста публикации заедно. Участвам в провеждането на квалификационни курсове за колеги от различни специалности, включително и международни - по линия на Дружеството по ревматология, на Европейската лига на ревматолозите и на Асоциацията по ставна ехография, на която съм вицепрезидент.

Ревматологията е сравнително нова специалност, преди е била част от кардиоревматологията - заради ревматизма, който, макар остро и временно да засяга ставите, ако засегне сърцето, се получават сериозни сърдечни пороци. Специално в България разделянето на двете специалности става през 90-те години и това е естествено, няма как да си едновременно добър кардиолог и добър ревматолог.

• Остава ли тази връзка обаче на вниманието на лекарите?
• Да, кардиолозите са с голяма чувствителност към пациентите със ставни проблеми. Но ние по принцип контактуваме с колеги от много други специалности – с гастроентеролозите примерно при болестта на Крон. При артрити може да се увреди сърцето, при колагенози също. Контактуваме със съдови специалисти. Също с нефролозите работим тясно – защото при някои колагенози страдат бъбреците. Разбира се, контактът ни с образната диагностика е постоянен. Ставната ехография е точно толкова важна, колкото слушалката при вътрешните болести. Заради автоимунния характер на някои от ревматологичните проблеми и второ - заради хроничния характер на много болести контактуваме с всички специалисти.
• Какви са новите посоки в съвременната ревматология?
• Ревматологията претърпя бурно развитие. Когато завършвах медицина, при ставните заболявания се отделяше внимание предимно на артрозните проблеми, на ревматоидния артрит и на ревматизма. Впоследствие обаче се разбра, че артритите са доста сериозна група заболявания. Разбра се примерно, че псориазисът е във връзка с псориатричен артрит, че ревматоидният артрит има много лица, може да доведе до увреждане на сърцето, на бъбреците. Разбра се също така, че може да има висцерит – засягане на вътрешните органи при обикновен ревматоиден артрит. При болестта на Бехтерев се засяга сърцето. В последните години обръщаме внимание на реактивните артрити. Например ревматизмът е реактивен артрит, защото се причинява от стрептокок. През годините се откри, че реактивните артрити могат да бъдат причинени и от други микроорганизми – бактерии, вируси, паразити. Изключително много се развиха нещата по отношение на колагенозите – там имунологията претърпя грандиозно развитие. Вече е известна особено сериозната роля на цитокините. Създаде се нова класификация на ревматичните заболявания.
• По какво се работи най-активно в момента?
• Ние все още не знаем кои са причините за автоимунните заболявания – дали те са вируси, паразити или бактерии. Задвижва се автоимунен механизъм, но не знаем какво го отключва – дали е стрес, дали е наследственост… Установиха се точно процесите в ставите, защо имунната система започва да произвежда антитела срещу собствения организъм. Затова и фармацевтичната промишленост започна да произвежда медикаменти, насочени срещу имунните механизми. Има вече лекарства - антитела, които са насочени срещу конкретни „герои“ на имунологичната сцена. Това е изключително голям прогрес. И продължаваме – правим клинични проучвания с нови и нови молекули. Голямата цел, надеждата за близките години е да открием причината за отключването на автоимунните механизми. Затова лечението е насочено към стопиране на тези механизми и съответно на уврежданията.
• Кои са най-напредналите научни и клинични центрове, ревматологични школи?
• Британската, испанската, италианската, германската са водещите в Европа. Но искам да кажа, че българската ревматологична школа е изключително достойна. Ние имаме постоянно пациенти от чужбина, които идват за консултации с наши специалисти от клиниките по ревматология. Наши колеги са често канени като преподаватели в чужбина.
• Как се справяте с болката?
• Пациентите идват при нас и очакват да им помогнем с лекарство именно срещу болката. Ние им обясняваме, че е важно освен облекчаване на болката да се открие нейната причина. При това болката никога не идва сама – тя е съпроводена със затопляне на ставата, с оток, с ограничен обем движения. Болката всъщност е само един от петте симптома на възпаление. И затова лекуваме възпалението, а не само болката – тогава усилието би било безсмислено. Ние искаме да открием причината, да се определи диагнозата и тогава лечението ще бъде правилно.
• Откакто свят светува, ставните оплаквания се възприемат като част от остаряването. Има ли промяна в това правило?
• Категорично се подмладяват много от заболяванията. Остеоартрозата някога беше страдание при хората над 50-60 години. Сега наблюдаваме напреднала гонартроза и коксартроза при пациенти, които стигат до смяна на стави на 35-40-годишна възраст. Лично аз имам вече доста такива пациенти. Идват и млади хора, на по 20-25 години, които имат вече износен хрущял. Отдавам това основно на обездвижването. Тоест ставният хрущял постоянно гладува, защото той се храни пасивно. Тази тъкан няма собствени кръвоносни съдове и очаква да бъде нахранена, а единственият начин за това е ставата да се движи. При тежки натоварвания пък вътрешната обвивка на ставата, която се изстисква при движението, се изчерпва и хрущялът отново гладува. Именно гладуването на хрущяла е в основата на образуването на шипове. Ликвидирането на хрущялното покритие обаче е тясно свързано с подлежащата кост. Според все по-разпространени хипотези процесите първо се развиват в подлежащата кост и чак тогава страда хрущялът. Но засега науката приема, че първичната увреда е в хрущяла.
• Какво знае науката за унаследяването на ставните болести?
• Това е много важен фактор. Като се започне с ерозивната форма на артроза на ръцете, която се съчетава в 90% от случаите с увреждане на гръбнака, твърдо е наследствена. В поне 60% се съчетава и с ошипяване на коленете, както и с коксартроза. Сериозна наследственост има и при остеопорозата – затова използваме и едноминутния тест за оценка на риска. Ако някой от родителите е имал бедрена фрактура, това означава, че е налице предразположение и предприемаме профилактика. Има наследственост при артритите и колагенозите. Но най-важният рисков фактор за всички заболявания, обект на ревматологията, си остава стресът.
• Ще споделите ли собствените си антистрес техники?
• Да, страдам и аз от стреса и особено през последната година полагам усилия да го намаля. Сутрин събуждането ми е с петте тибетски упражнения – вече десет години. И когато по някаква причина нямам възможност да ги правя, усещам колко ми липсват и колко ми помагат. Опитвам се също да се движа, да ходя бързо по равен терен, имам и уреди вкъщи, но не ги използвам често, за съжаление. Обичам да свиря на хармоника и на китара, разтоварващо е, но когато съм преуморена, нямам муза. Опитвам се да живея здравословно, вегетарианка съм. Ям често риба, сирене, кисело мляко, голямо количество плодове.
• Има ли общи препоръки как да се храним за добро здраве на костите?
• По принцип нито един артрит не обича месото. Във всички диетични ръководства за пациенти с мускулно-ставни заболявания се препоръчва ограничаване на месото, особено червеното, на карантията. Препоръчват се много плодове и най-вече голямо количество течности.