Д-р Сираган Дереджян: Възможностите на ендоскопските операции се разширяват

Д-р Сираган Дереджян е специалист по вътрешни болести и гастроентерология, ръководи отделението по оперативна ендоскопия в УМБАЛ "Св. Ив. Рилски" – София. Дългогодишният му опит, отличните терапевтични резултати и вниманието, отделяно на всеки пациент, са причината за високия рейтинг на д-р Дереджян сред най-добрите лекари гастроентеролози. Още преди почти 40 години той се насочва към ендоскопските изследвания, малко по-късно по време на 6-месечна специализация в парижката болница „Сент Антоан“ прави първите си колоноскопии. После дълги години извършва основно гастроскопии и изследване на жлъчно-панкреасните канали, а по-късно и терапевтични намеси в тази област. Занимавал се е и с литотрипсия на бъбречни и жлъчни камъни. Значителен е и научният му принос – има над 170 цитирания в международни медицински издания.

- Д-р Дереджян, все по-съвършените апарати намаляват ли изискванията към опитността на лекаря?

- Първите апарати бяха много по-неудобни. Водещите фирми за производство на ендоскопска апаратура са същите, но сега тя е много по-удобна – зрителното поле е силно разширено, не е нужно да се маневрира, за да се види съответният участък. Трябва да кажа, че патологията и в стомаха, и в червото е изключително многообразна и опитът с годините си казва думата при оценка на наблюдавани, понякога трудни за интерпретация обекти от лигавицата. Невинаги е лесно да се разбере за какво точно става въпрос. Когато бях по-млад лекар, разчитах много на помощта на патоанатома и сега ми е в помощ, макар в повечето случаи той да потвърждава моята диагноза. Нашата работа е тясно свързана. Дори аз да напиша, че пациентът има карцином на стомаха, той не може да бъде изпратен на оперативно лечение без хистологично потвърждение, дори от правна гледна точка. Патолозите също са вече тясно специализирани, медицината напредна много.

- Забелязвате ли намаляване на честотата при някои заболявания?

- Смея да твърдя, че намаля честотата на язвената болест за сметка на ерозивните гастродуоденити. Много зачести обаче рефлуксната болест, която е вече социален проблем, защото тя може да доведе до сериозни усложнения.

- Хората приемат т.нар. киселини като неприятно, но не и опасно състояние.

- Но примерно едно от най-сериозните усложнения е т.нар. баретова болест, това е промяна на нормалния епител на хранопровода. Тези състояния се смятат за предракови. Това е мостът между възпалителните и раковите заболявания. Ако рефлуксът се лекува, може да не се стигне до баретова болест. По цял свят, включително и в България зачестяват карциномите на стомаха с по-различна локализация – към по-високите отдели на стомаха, а не към изхода му. Обяснението е, че вторият тип е свързан с хеликобактер пилори, а от доста време има специални, успешни терапевтични схеми за ликвидирането му. Защото самият хеликобактер пилори предизвиква промени в епитела и тогава говорим за нискостепенна дисплазия. А силно напредналата дисплазия е само на крачка от рак.

- Има ли доказателства за гъбичния произход на рака, разпространява се такава версия.

- По-скоро мога да кажа, че някои гъбички се разрастват в зърнени храни, вносни ядки, които са съхранявани във влажна среда. Затова преди консумация примерно на сурови ядки кашу, бадеми и др. те трябва добре да се измиват и накисват във вода.

- Какво е обяснението за по-широкото разпространение на рефлуксната болест?

- Начинът на хранене, напрегнатият живот, стресът. Доказано е, че мазната храна, особено съчетана с алкохол и тютюнопушене, води до повишен риск от рефлукс. Определено предразполагащи фактори са наднорменото тегло, затлъстяването, диафрагмалната херния води задължително до рефлукс. Но ендоскопски ние търсим не рефлуксната болест, а нейните последствия – броя на повърхностните ранички, които се формират обичайно по лигавицата на хранопровода при рефлукс, търсим дали има оток, характерни хистологични промени и т.н.

Оплакванията при рефлукс са много типични – парене, горене зад гръдната кост, при добро общо състояние и съхранен апетит. И в такъв случай, ако оплакванията са отскоро, обикновено общопрактикуващият лекар препоръчва лекарства, които ги облекчават. Ако симптомите продължават, трябва пациентът да се насочи към специалист. Гастроскопията е винаги полезна, защото може да открие неочаквани неща.

- Каква е вероятността синдромът на дразнимото дебело черво да се усложни и има ли опасност да се пропусне нещо по-сериозно с подобни симптоми?

 - Да, има такава опасност. Въпреки че, когато става въпрос за по-млад човек, който живее под силно напрежение, ние търсим мишената. Тя е различна при различните индивиди – у едни е сърцето, у други е дебелото черво. Много зачестиха обаче при младите хора т.нар. истински възпаления на дебелото черво, каквито са болестта на Крон и язвен колит. Това са тежки заболявания, които са свързани с имунни нарушения. И при двете основен симптом е диарията, като при язвения колит има и кръв в изпражненията. И често не е лесно да се установи дали кървенето е от хемороиди или от язви по лигавицата на дебелото черво. Трябва да се знае, че и двете заболявания са предракови при дълготрайно протичане. Но са лечими, като в повечето случаи се налага болнично лечение.

- Валидно ли е традиционното схващане, че нервното напрежение може да причини язва?

- Да, пример е честотата на възникващи остри язви в реанимационните отделения, където пациентът е подложен на силен следоперативен стрес и е в необичайна за него среда. Дори нерядко тези язви са и с усложнения - кръвоизливи, перфорации.

Винаги съм си задавал въпроси, свързани с превенцията на заболяванията. Това е основното – как да не се стигне до заболяването. Наистина храненето играе важна роля, безспорно е. И с удоволствие забелязвам, че все повече хора, и предимно млади, се ориентират към по-висока култура на хранене. Първо човек трябва да се съобразява с особеностите на своята храносмилателна система. Но правилото е – да се приемат повече пресни плодове и зеленчуци, да не се прекалява с червеното месо, колкото може по-рядко да се консумира. Вече е доказано, че хора, които често имат на трапезата си червено месо, заболяват от рак на дебелото черво по-често. Промишлено обработената храна, колбасите трябва да се намалят категорично, да се избягват всички пушени меса, риби, смята се, че те също са свързани с онкологичен риск. И консервите не са най-добрата храна. Стремежът трябва да е също да се подбират въглехидрати, които са по-бавни, не покачват бързо кръвната захар – такива са зеленчуците. Добавката на маслини, на зехтин към храната е полезно, а олиото от гроздови семки предпазва от увреждане съдовете. Трябва да се опитаме също да намалим солта. Рафинираната захар е вредна колкото и солта. Затова ги наричаме бели отрови.

- Какъв фактор е количеството на храната?

Промишлено обработената храна, колбасите трябва да се намалят категорично, да се избягват всички пушени меса, риби, смята се, че те също са свързани с онкологичен риск

- Много важен. Напоследък слагаме (и правилно!) акцента върху опасностите от тютюнопушенето, от злоупотребата с алкохол. А почти не говорим за злоупотребата с храна – а тя е огромен риск за здравето като цяло. Доказано е, че хората със затлъстяване боледуват по-често от рак. А проблемът вече започва още в детството с постоянната консумация на тестени и сладки изделия.

- Интересна ли е вашата специалност за младите лекари?

- Да. Интересът на младите лекари в нашата специалност е стимулиран от това, че напоследък ендоскопията постигна големи успехи не само в диагностиката, но и в оперативно отстраняване на предракови лезии, каквито са полипите, изключително успешно лечение на различни стеснения, ендоскопско поставяне на стентове в жлъчните канали, изваждане на заклещени в каналите камъни, водещи до механична жълтеница, и др. Възможностите на ендоскопските намеси постоянно се разширяват и вече рядко хирург прави отворена операция при кървене. То се спира ендоскопски или чрез инжектиране на специални разтвори и поставяне на клипсове. Напредването на технологията вече позволява да се прецени дали дадено малко образувание се е превърнало в рак. А началният рак може да се отстрани дори ендоскопски. Но за съжаление толкова ранно откриване се случва изключително рядко. Ако примерно в полипа има начален рак, след отстраняването на полипа пациентът оздравява. Затова профилактиката играе огромна роля.

- Кога е препоръчително да започне?

- Особено важна тук е фамилната анамнеза. Както и на каква възраст някой от близките роднини е развил рак – едно е на 35-40 години, друго е на 75-80-90. Защото опасността от онкологично заболяване нараства с възрастта. Но има и вродени синдроми - примерно при синдрома на Линч задължително между 30 и 40 години се развива рак на дебелото черво, и то със строго определена локализация. Иначе общото правило, което цари в медицината, е, че скринингови изследвания на дебелото черво трябва да се правят през няколко години след навършване на 50, като и двата пола са еднакво застрашени.