.jpg)
Д-р Янчо Делчев: Разширяваме спектъра на роботизираната хирургия
Гинекологът д-р Янчо Делчев е утвърдено име и много търсен специалист, един от най-добрите ни онкогинеколози. Началник е на Отделението по гинекология в болница „Доверие“, единственото място в София, където се извършват роботизирани операции. Те са вече около 400, така че натрупаният опит не е малък:
Надявам се до края на годината да можем да вземем още една, трета ръка на робота, което ще ни даде възможност да се извършват лимфни дисекции чак до диафрагмата. Което чисто технически е трудна операция, особено при по-пълни жени.
Имам представа какво се работи в региона и мисля, че се утвърждаваме като център за роботизирана хирургия. Предимствата на съвременните технологии са големи – хората се връщат на работа 4-5 дни след изписването. Това е целта, която се преследва в целия напреднал свят – колкото може по-бързо пациентът да бъде отново пълноценен в професионалния и в личния си живот. Това е бъдещето и все повече хора ще го осъзнават, включително тези, които ръководят здравеопазването. Трябва да се инвестира в съвременни технологии.
В „Доверие“ развиваме все повече спектъра на роботизираната хирургия. Освен доброкачествени вече оперираме и злокачествени заболявания. Започнахме да работим и проблемите при пролапс, при спадане на матката и на влагалището и инконтиненция на урината – това са неща, които, общо взето, са доста често срещани при жените, като обикновено се дължат на тежък физически труд, слабост на съединителната тъкан и на тазовото дъно. Прилагаме нова технология – с платно, което укрепва тазовото дъно и се предотвратява изсипване отново на влагалището. Ефектът от тази операция е траен, тя се прави ендоскопски, с роботизирана хирургия.
- Каква е достъпността за пациентите, има ли лимити за роботизираните операции?
- Специално в гинекологията касата плаща за тази операция и няма проблем да бъде извършена, ако случаят е подходящ. Защото не всичко подлежи на роботизирана операция и това е важно да се знае. Скоро при нас бе изпратена пациентка с огромен миомен възел – с диаметър 49 см и тегло 15 кг. Това няма как да се оперира с робот, необходим е широк достъп.
Това, което ми прави впечатление в последните години, е, че има все повече съвсем млади жени - на 21-22-23 години, с голяма миома на матката. Според мен може би е следствие от неправилната употреба на хормонални препарати, храната вероятно също има значение. И в европейските страни също се наблюдава такава тенденция и аз мисля, че е свързано с начина на живот.
- От позицията на гинеколог и хирург как гледате на извънредно високия процент раждания със секцио?
- Твърдя, че индикациите за секцио трябва да бъдат много строго прецизирани. Може да е модерно, но не е редно да се прави секцио, без да се спазват индикациите. Това е коремна операция и всички възможни последствия – като сраствания, болка, различни усложнения - са налице. Ние виждаме примерно как изглежда матка, когато два или три пъти е правено секцио и мехурът е зашит отгоре, за да няма кървене в следродовия период. Тази жена цял живот има някакви оплаквания ниско долу в корема, свързани именно с операцията. Ако секциото не е било наложително, това е една излишна оперативна травма.
Това, че се прави масово, не означава, че операцията е безобидна. И има риск и от по-късни усложнения като проблеми с уринирането, със сексуалния живот, тазова болка и т.н.
- Как виждате резултата от кампаниите за превенция на рака на маточната шийка?
- Със сигурност има резултат по посока на ваксинациите. Информационните кампании имат и друг положителен ефект – много повече млади жени вече си правят профилактични прегледи. Тук ще отворя скоба и ще кажа пак – оставам оптимист за българското здравеопазване и не одобрявам това, че когато се говори за здраве у нас, акцентът пада върху лошото, не върху позитивното.
Имаме добра медицина и добри лекари. Като сравнявам с годините, когато започнах кариерата си, виждам колко много възможности се отвориха. Вече не е проблем течно базирана цитонамазка, типизация на папиломния вирус, има тестове за генни мутации за определяне на риска от рак на яйчниците, на гърдата. Преди 10-15 години всичко това беше невъзможно. Спомням си времето, когато само 2-3 центъра определяха дали има наличие на хламидия. И се оказваше, че жените не могат да забременеят само заради една хламидийна инфекция. Сега не е проблем да се направи тест за хламидия, за микоплазма, за уреплазма. Тоест много по-лесно можем да диагностицираме и да лекуваме едно възпалително заболяване, сравнено само с 10-15 години назад. Не бива да сме черногледи. Трябва да сме реалисти. Ето колко намаля смъртността заради развитието на инвазивната кардиология. Същото след 10-15 години ще стане и в коремната хирургия, лапароскопията ще е история и ще се премине към роботизирана хирургия – с нея можеш да направиш много повече неща, по-добре и за по-кратко време.
Необходимо е един лекар задължително да умее да говори, да общува с пациента, да му обясни всичко за заболяването и за лечението, за да има между тях доверие
- Но профилактичните прегледи, гинекологичните също, все още са въпрос на лична загриженост и инициатива.
- Да, трудовата медицина не отговаря на очакванията, които ѝ се възлагат. Тя трябваше да обхване предприятията, но не успя напълно. Аз примерно участвах в организирането в едно предприятие с над 400 души на профилактична програма според всички изисквания – с кръвни и ехографски изследвания, туморни маркери, прегледи от хирург, невролог, гинеколог, кардиолог. И какво показа този опит – само хирургът откри два карцинома на гърдата, и то в ранен стадий и жените са живи и здрави сега. В повечето случаи не е въпрос на пари, а на организация. То за цялото здравеопазване е така. Има нужда да се огледат нещата внимателно чисто организационно и да се прецизират.
- Наскоро разговарях с един от най-добрите ни патолози. Проблемът с тази специалност изглежда вече стои необратимо зле…
- Абсолютно, винаги го казвам - ако има срив на системата, това ще стане именно заради липсата на патоанатоми. Такъв специалист се гради минимум за десетина години, в голяма болница и с опитни колеги. Действащите патолози са 60-80 в цяла България. Не знам колко ще са след 10 години… А в една болница, в която се развиват хирургични дейности, то е като фуния – всичко се стича при патолога. И ако той сбърка, всички след него бъркат. Патологът е ключова фигура и според мен там е най-голямата болка на нашето здравеопазване. Не знам защо не се говори за този извънредно тежък проблем.
Ако оперирам и спешното изследване на анатома ми даде грешна диагноза, моите действия след това също са грешни. Работата ни е екипна. Патологът е извънредно важна брънка и не разбирам как при толкова много хора, които се смениха по върховете на здравеопазването, проблемът все се задълбочава. От друга страна – самата специалност не е атрактивна за кариера в България, защото е трудна, отговорността е огромна, а заплащането ниско. На Запад патоанатомите са особено ценени и уважавани лекари, но тук не е така.
- Коя е ключовата дума в здравеопазването в момента?
- Трябва да има по-голяма прозрачност. Да се казва например какъв процент от хората не се осигуряват и останалите ги носят на гърба си. Според мен това е и една от причините да има само една здравна каса. Защото коя каса ще иска да вземе човек, който не се осигурява? В момента се работи на солидарния принцип, но докога ще има неплащащи? За това трябва да се говори и държавата да си каже тежката дума.
- Въпросите за етиката, отношението към болния също все не влизат в полезрението…
- Проблемът стои, стоял е и по-рано. Мисля, че дори би трябвало в медицинските университети да има специален предмет по етика – по отношение на пациента, а и на колегите. Необходимо е един лекар задължително да умее да говори, да общува с пациента, да му обясни всичко за заболяването и за лечението, за да има между тях доверие. Тези неща ги има на хартия, но е трудно да се постигнат на практика. Може би трябва и всяка голяма болница да има психолози, които да поемат част от общуването с болния, да го мотивират, да подкрепят доверието в лекаря и в терапията. Технократското мислене, въвеждането на високите технологии в медицината е едно, обаче лекарят трябва да си запази и душата, човешкото отношение към пациента. Защото лечението е двустранен процес.
