Д-р Янчо Делчев: Роботът е приложим при почти всички гинекологични операции

Д-р Янчо Делчев ръководи Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Доверие“, София, той е специалист с 30-годишен опит, един от малцината в България, които работят роботизирана хирургия. Тази възможност се открива, защото лечебното заведение е второто у нас, което разполага с тази високотехнологична апаратура. Д-р Делчев бе отличен за втора поредна година в кампанията „Най-добрите лекари“ - признание, особено ценно за него, защото идва от колегията. Трамплин в кариерата му става спечелването на конкурса „Млад медик“ през 1991 г., защото това признание отключило амбицията да се доказва. Споделя, че пази силен сантимент към вече останалите зад гърба му години, особено към началото.

Още си спомням как посред нощ, като начинаещ лекар на село, трябваше да включвам система на терминално болен - без стативи, без осветление, а телефонната връзка с града работеше само когато не вали и няма вятър. Разбира се, в тези години, макар и с голи ръце, имаш силно желание да се докажеш. Това е обаче школа, изграждаш навици, самочувствие, дисциплина, влизаш в голямата битка, защото си сам и трябва да извадиш всичко, което си учил и трупал.

- Получихте и приза „ Лекар на годината“ на болница „Доверие“, и то твърде скоро след като станахте част от нея. Вече рутинно ли оперирате с робота „Да Винчи“?

- Бях на обучение по роботизирана хирургия в чужбина и успяхме после в кратък период, за около година, да оформим екип, ендоскопски център и сега почти всеки ден оперираме с робота. Това е хирургията на бъдещето, по нея се работи усилено в цял свят, вече на много места има по няколко робота в една болница. Роботизираната хирургия има големи възможности и предимства - от една страна, дублира лапароскопската хирургия с липсата на болка, на кръвозагуба. Но визуализацията е далеч по-добра, в много по-близък план може да се вижда. Лекарят оперира чрез „ръцете“ на робота и възможностите като обем на движенията, които се постигат, са коренно различни. Тази апаратура дава възможност за уникални операции, които ние тук правим и с участието на колеги от чужбина – и в гинекологията, и в урологията. В гинекологията вече почти всичко може да се оперира с робота - рак на шийката на матката, тотална хистеректомия, ендометриоза. Примерно около 75% от онкогинекологичните операции в САЩ се извършват с роботи. Тоест всичко, свързано с техниката, вече е отработено, има натрупан опит. Още един от големите плюсове на роботизираната хирургия е, че бързо се връщат към нормалния живот пациентите с наднормено тегло, при които класическите операции и възстановяването протичат доста трудно. На този етап има само гинекологична пътека за роботизирана хирургия. За миналата година сме извършили около сто операции.

- Как подготвяте пациентките психически за операцията, особено при тежки диагнози?

- Винаги обсъждаме заедно какъв метод да изберем – отворена, лапароскопска или роботизирана хирургия. Защото всеки един от тях има предимства и минуси спрямо конкретния случай. Понякога изпитвам голяма трудност, когато трябва да говоря с пациентката, но държа да знае истината. Защото искам да е мотивирана. Да знае точно какво е състоянието й, какво ще се прави, каква е прогнозата, рисковете. Наскоро имахме случай - 23-годишно момиче с огромна миома, 2-3 пъти по-голям възел от самата матка. Трябваше така се направи операцията, че да се запази възможността жената, която не беше раждала, да има дете. Такъв разговор коства страшно много усилия и енергия – да кажеш, че може и да не успеем да спасим матката. А жената трябва да знае всичко това в един предварителен разговор. Голямо напрежение е да я гледаш в очите и да обясниш всичко. А има и случаи, които са толкова запуснати, че нищо не може да се направи. Тогава си притиснат до стената, безпомощен си и това не отминава, остава като горчивина.

- Как запуснатите случаи да станат само изключение?

- Ние трябва да говорим повече не за операции и за модерна техника, а е нужно да поставяме голям акцент и да хвърляме усилия върху профилактиката. Истината е там, не в големите операции. Трябва да повтаряме и да учим хората, че има страшни болести и ако отидеш навреме на преглед, можеш да ги предотвратиш и да ги лекуваш, преди да са се развили. Всъщност, ако с първична профилактика избягваме срещата с канцерогени и вредности от околната среда, при вторичната – отиваме целенасочено за профилактичен преглед. И ако се прави всяка година, жената ще е сигурна, че рано ще се откриват изменения на шийката на матката, яйчникови формации и кисти, ендометриози и ред други неща, които всъщност са злокачествени като протичане.

- Не ни се получава масово обаче.

- Защото не вярваме на професионалистите, а на съседа, на колегата. Имал съм случай – обяснявам на пациентка с неправилни кръвотечения какво трябва да се направи като изследвания, а тя ми каза, че при съседката й това се оправило след половин година и може и при нея да стане така. Имаме големи празноти в здравната култура и това е проблем и на образованието, и на медиите, нужни са усилията на всички. Трябва да се търси начин да достигне информацията до хората, да се преодолява страхът от преглед. Още като млад лекар при специализацията ми в Швейцария ми направи впечатление, че хората си планират всяка година около рождения ден профилактичните прегледи и ефектът е много добър. Мисля, че като нормативна база не са зле поставени нещата у нас, но не се извършват правилно - като време и като начин, така че профилактичният преглед да не е проформа.

- На какво се дължи ръстът на онкогинекологичните заболявания?

Ние трябва да говорим повече не за операции и за модерна техника, а е нужно да поставяме голям акцент и да хвърляме усилия върху профилактиката

- Може би единствено яйчниковите карциноми остават на непроменено ниво за България. Нараства ракът на маточната шийка, на ендометриума и това е световна тенденция. Излизат нови данни за генетичните предразположения, високите нива на естрогенни хормони, свързани с храната, йонизиращите лъчения, пушенето – все фактори на средата, в която живеем. И зависи дали организмът ще може да се защити и дали ще има генната мутация и няма да може да се справи – процесите на канцерогенезата са продължителни, не протичат за ден-два. Имаме два начина да се борим. Правилно хранене, двигателният режим, защото голяма част от тези заболявания са свързани с наднорменото тегло. Има неща, които зависят само от нас, от начина на живот. Другото е навикът да си правим профилактични прегледи. Надеждите се възлагат на генетичните постижения. Мисля, че в близките едно-две десетилетия ще има големи открития в тази посока. Колко много напредна медицината за кратко време! Революция в образната диагностика – ехография, скенер, ядрено-магнитен резонанс, пет скенер. Всичко това ни дава огромни възможности за ранно откриване на заболявания. Бъдещето е в миниинвазивната хирургия, генетичната профилактика и в таргетната терапия. Това са световните тенденции. Едно от най-големите открития е връзката между човешкия папилома вирус и рака на маточната шийка. Революционното тук е, че по методите за лечение на инфекциите можеш да профилактираш появата на злокачествено заболяване.

- От позицията на опита и всекидневната практика как резюмирате съветите си към жените?

- Като лекар виждам, че младите жени са вече доста информирани, ако сравняваме с периода отпреди 20 години например. Бих ги посъветвал да ходят на лекар редовно. А ако имат оплаквания, да не отлагат посещението при лекаря. Трябва да се знае, че голяма част от гинекологичните и онкогинекологичните заболявания са лесни за откриване и лесни за лечение, ако това стане в началото им. Никой не бива да живее на принципа „на мен няма да ми се случи“. Няма застраховани.

- Защо е толкова трудно да си лекар у нас, та напускат, особено по-младите?

- Винаги казвам, че България има медицина на ниво и добри лекари. Дали това ще продължи да бъде така не знам, но мисля, че понякога не сме добре разбрани, оценени, лесно подлагани сме на медийни атаки… Но нашето общество не си дава сметка, че имаме много добър достъп до лекарска помощ. В развитите страни много трудно достигаш веднага до специалист – защото така си решил. Мисля, че достъпът до лекар и високоспециализирана медицина в България е голямо предимство, което не е оценено по достойнство. А тъй като процесът на изграждане на взаимно доверие в здравеопазването е многостранен – в тази посока трябва да вървят всички - медиците, медиите, образованието.

С д-р Янчо Делчев може да се свържете на http://www.ginekolog-yanchodelchev.com/