.jpg)
„Да” на насладата от храненето
Като всеки нормален човек и аз мразя да боледувам от всякакви настинки, грипове, простуди и подобни.
Само че това, което най-много ме измъчва, са не температурата, кашлицата или отпадналостта, а невъзможността да усещам вкуса на храната, която ям.
Да преглъщаш някакво ястие, без то да оставя ароматни следи по небцето ти, е все едно да пътуваш през най-живописните места по света със завързани очи.
Тъжната истина е, че днес много хора (дори без да са болни) напълно са забравили какъв би трябвало да е вкусът на храната. Или пък колко хиляди вида зеленчуци, подправки и други готварски продукти могат да се използват при приготвянето на един обяд и вечеря.
И тъй като в България вече сме достатъчно на „ти” с всички разновидности Fast Food, сега е време да научим нещо и за философията на Slow Food.
Slow Food (в буквален превод – бавно хранене) е движение, което се ражда в Италия през 1989 г. като реакция срещу глобалната инвазия на веригите за бързо хранене.
Неговите последователи се обявяват против изчезването на местните кулинарни традиции, явната липса на интерес у хората за качеството и произхода на храната, която консумират, и като цяло срещу неоставящия трайни спомени забързан начин на живот.
Всъщност от историята на възникването на движението Slow Food би излязъл чудесен сценарий за един от онези еуфорични, патриотични и леко хумористични италиански филми.
Накратко – преди двайсетина години веригата McDonald’s решава на открие свой ресторант в сърцето на Рим. Абсолютно рутинно събитие за мениджърите на една от най-големите транснационални корпорации в света.
Техните стратегии за налагане на McDonald’s в Италия може и да са били перфектно изработени, но господата в лъскави костюми не вземат под внимание една малка подробност.
А именно – че в страните, където буйно кипи южняшката кръв, цели революции могат да се разгорят в името на прочутата италианска паста.
Гордите представители на Апенините се вдигат на масови протести срещу застрашаващия традиционната италианска кухня McDonald’s и стъпка по стъпка създават неправителствената, еко-гастрономическа организация Slow Food, която към днешна дата има повече от 100 000 последователи в 132 страни.
Нещо повече – през 2008 г. основателят и президент на Slow Food, журналистът Карло Петрини, попада в престижната класация на британския вестник „Гардиън” за „50-те души, които могат да спасят планетата”.
Самата философия на Slow Food най-точно се синтезира в три думи – вкусно, чисто, честно. Тоест храната трябва да е първо – вкусна и качествена, второ – произведена по природосъобразен и чист начин, който да не вреди на околната среда и човешкото здраве, и трето – нейните производители да получават справедливо възнаграждение за своя труд.
Активистите на „бавното хранене” по света са се посветили на популяризирането на регионалните кухни и съхраняването на старите, изпитани рецепти, които носят в себе си не само традицията, но и културата на една страна.
Другата им главна цел е да помогнат на хората да преоткрият насладата от храненето в уютна, тиха атмосфера, където всяка хапка е удоволствие за всички сетива.
Ако цялата тази концепция ви звучи неприложима в наши дни, грешите. Има цели градове като Тоди в Италия и Пърт в Шотландия, за които философията на Slow Food се е превърнала в местна политика.
Жителите на тези щастливи места се стремят да водят спокоен начин на живот като своите предшественици и всяка година привличат хиляди туристи именно заради своите традиционни кръчми, ресторанти и сладкарници, където се спазват правилата на „бавното хранене”.
В случай че решите да изпробвате принципите на Slow Food в своето ежедневие, започнете от елиминирането на вредния навик да се храните пред телевизора.
А ако сте позабравили какво неповторимо удоволствие може да носи добре приготвената храна и напитка, препоръчвам ви да прочетете „Безкраен празник” на Ърнест Хемингуей. Тази книга е в състояние да превърне всеки човек в ценител гастроном.
