Да остаряваш бавно е изкуство

Проф. Димитър ЧАВДАРОВ, невролог

С напредването на възрастта хората остаряват. В някои страни ги наричат пенсионери, в други - възрастни хора, а в трети вежливият израз е по-възрастни. Любопитното е, че в аборигенските култури преобладава изразът по-възрастни, докато у нас доста често тези хора ги наричат презрително старци и бабушкери, а понякога и дъртаци.

Старостта плаши, защото не идва сама, но винаги е за предпочитане пред другата алтернатива. Стареенето е комплекс от промени, които са универсални, вредни, с прогресивен характер и повечето от тях необратими. Сърцето и кръвоносните съдове не могат да отговарят на всички натоварвания, в белите дробове алвеолите намаляват и вече не са така еластични, костно-ставната система изтънява, отслабва, губи подвижност и обем и става чуплива. За съжаление процесите започват доста по-рано, отколкото повечето хора си представят. Още след 30-годишна възраст мускулната маса и сила намаляват, кожата става суха и по-нееластична, отпуска се и се набраздява. Зрението също се засяга рано, последвано от слуха, обонятелните и вкусовите качества. Не са пощадени от възрастовите промени бъбреците, ендокринната и имунната система.

Защо стареят хората?

Науката прави разлика между средната продължителност на живота, която варира в зависимост и от злополуки, убийства, самоубийства, заболявания и др., и максималната продължителност на живота, която се определя от интензивността на процесите на стареене.

Засега съществуват два основни вида стареене – програмирано стареене с вътрешен генетичен механизъм и стареене от износване или увреждане, обусловено от средата, съдържаща токсини, радиация, йони, радикали и др., които вторично увреждат генния апарат. Днес е установено, че важна роля за стареенето имат свободните радикали, гликирането, апоптозата, теломерите на хромозомите и сегментната прогерия.

Обобщено и достъпно - биологичното стареене е процес на натрупване на промени в молекулярната и клетъчната структура, които прогресивно нарушават метаболизма на организма. Тези процеси са генетично обусловени, но имат различна изява при отделните индивиди, от една незначителна увреда до дълбоко нарушение на множество системи в човешкото тяло.

Околната среда също влияе върху процесите на стареене, особено при хора с генетично предразположение към лесна ранимост от различни фактори. Това означава, че стареенето не е предопределено и някои генетични особености могат да бъдат повлияни, заедно с ограничаване на вредните фактори от околната среда.

Секс и стареене

Във всички раси и култури на земята жените надживяват мъжете, но наследниците на Адам, които достигат пределна възраст, са по-устойчиви от представителките на нежния пол.

Ако стареенето, както се допуска, е програмирано в еволюцията на човека, сексуалните функции имат решаваща роля в този процес. Репродуктивните органи на женското тяло стареят интензивно и рано. А това е най-бързо остаряващата система в човешкото тяло, защото окончателното ограничаване на раждаемостта по време на менопаузата е защитен механизъм, предотвратяващ раждането на увредени деца. Менопаузата при жените е свързана с остеопороза, мастни натрупвания в бюста и задните части, лесна раздразнителност, безпокойство и поредица от топли вълни.

Тези следствия от менопаузата разстройват и създават дискомфорт на жените, но за сметка на това те правят 10 пъти по-малко инфаркти, имат по-нисък „лош” и по-висок „добър” холестерол. Това се отразява и на сексуалния живот, като снижена активност, комплекс за непривлекателност поради белите коси и бръчки, променените гърди и фигура. Малка част от жените в менопауза се отдават активно на секс поради отпадане на риска от нежелана бременност и стремежа максимално да се възползват от живота. Една от причините е, че и удоволствието не е същото.

За съжаление най-мъжественият хормон – тестостеронът, с годините намалява и плавно настъпва т.нар. андропауза. Тя се съпътства най-вече с еректилна дисфункция, свързана с невъзможност за постигане или поддържане на ерекцията. При младите хора тя може да настъпи за 5,3 сек, докато при възрастните е необходимо много по-дълго време. Безспорно в живота всичко е уравновесено. Много мъже се радват на добра продукция на тестостерон до забележителни старини, без да имат притеснения, че този хормон скъсява живота и повишава риска от ракови заболявания. Любопитното е, че и в напреднала възраст твърде малкото произведени сперматозоиди при потентните мъже съхраняват своята оплодителна способност. При силния пол сериозен личен проблем остава мисълта за опасностите за здравето, които създава сексуалното натоварване, и страхът от провал поради намаленото либидо, както и други подобни комплекси.

Мозък и стареене

Човешкият мозък също се променя с възрастта, като за областите, които вече не са така активни и по-малко се използват от индивида, обемът намалява с 1% за една година. Това означава, че колкото по-активно работи даден център, толкова по-добре се съхраняват или разширяват неговите територия, елементи и връзки. Но наред с това, с напредването на възрастта в мозъка се ограничава продукцията на допамин и серотонин, засяга се и генната експресия, защото оксидативните процеси увреждат прогресивно генния апарат. С годините се ограничава особено дълбоката фаза на нощния сън, което увеличава дневната сънливост.

Освен това възрастните хора изпитват много повече страх от стрес, житейски трудности и здравословни проблеми. Утвърдените стереотипи връщат по-възрастните към порядки от миналото време, затова те често изпадат в конфликти с по-младите и при тях са много по-чести самоубийствата. Ориентацията се засяга бавно и твърде слабо. Има данни, че 92% от хората на възраст от 65 до 84 години са с перфектна ориентация.

Колкото до проблема със забравянето, различните видове памет при отделните хора се засягат по различен начин. Засега науката не е изяснила коя е по-добрата памет – на младия човек, който знае малко и си спомня всичко, или на възрастния, който е научил много и забравя малко от наученото. Затова известната мудност при възрастните се свързва с продължителното търсене в огромните регистри на информационните масиви.

Опознаването на същинските механизми на стареене на мозъка се затруднява и от развитието на различни патологични състояния, увреждащи нервната система, като атеросклероза, хипертония, диабет, болестите на Алцхаймер и Паркинсон.
И все пак не трябва да се забравя, че огромна част от световното културно наследство е плод на творци в напреднала възраст.

 

 

 

 

 

 

 

 

Сподели във Facebook