Десет мита за психичните заболявания

Дълги години в България психиатричните болници бяха забутвани в най-затънтените места, сякаш властта се срамуваше, че в родината има хора с такива проблеми. Това не е преодоляно и до днес, макар вече причините да не са идеологически, а финансови. Но не съвсем, става дума и за приоритети. Психиатричната помощ си остава недофинансирана, малко отделения и болници в тази сфера са наистина осъвременени и комфортни. Презумпцията е, че „лудите“ не ги интересува в какви условия ще се лекуват, а медицинският персонал е привикнал с бит от по-миналия век… Медиите рядко се занимават с темата, най-често по някакви сензационни поводи. В крайна сметка невежеството и „първичното отхвърляне“ са водещи в общественото възприемане на хората с психични заболявания.

По този повод Центърът за защита на правата в здравеопазването и Проект „Открито за психичните разстройства“ подеха различни инициативи срещу дискриминацията и неравното третиране на психично болните. Една от тях е разобличаването на масово битуващи митове. Ето 10-те най-разпространени от тях:

Мит 1: Психичната болест и умствената изостаналост са едно и също нещо.

Фактите: Това са две съвсем различни разстройства. Умствената изостаналост се характеризира основно с ограничение в интелектуалните функции и свързаните с това затруднения в изпълнението на някои основни дейности от всекидневието. За разлика от това интелектуалното функциониране на хората с психиатрична инвалидност е като на всички останали от общата популация.

Мит 2: Психичните разстройства са само плод на нечия фантазия.

Фактите: Психичните разстройства са реални. Психичните болести и мозъчните разстройства носят страдание, водят до инвалидност и могат дори да скъсят продължителността на живота. Установено е, че през 2000 г. на всеки 40 секунди в света се е самоубивал по един човек.

Мит 3: Психичните разстройства се дължат на слабохарактерност.

Фактите: Те се причиняват от биологични, психологични и социални фактори. Данните от научните изследвания сочат, че за възникването на шизофренията, депресията и алкохолизма роля имат генетични и биологични фактори. Различни фактори от социалната среда, като загуба на любим човек или работа, могат съществено да допринесат за развитието на различни разстройства.

Мит 4: Възстановяването след прекаран епизод на психична болест е невъзможно.

Фактите: Дългосрочните проучвания показват, че мнозинството от хората с психична болест безспорно се подобряват и водят стабилен и продуктивен живот. В продължение на десетилетия се смяташе, че психичната болест е постоянна и нелечима. Хората с психична болест бяха отделяни от обществото чрез настаняването им в психиатрични болници. С откриването на медикаменти, които прекратяват или облекчават симптомите на психичната болест, се наблюдава постоянна еволюция към осигуряването на лечение и рехабилитация в общността.

Мит 5: Психичните болести засягат само хората в богатите страни.

Фактите: Психичните и мозъчните разстройства са грижа и за развитите, и за развиващите се страни. При едно забележително проучване на СЗО в 27 развити и развиващи се страни не е открита държава, в която да няма пациенти с шизофрения. Злоупотребата с алкохол е друго често срещано разстройство, за което не съществуват граници.

Мит 6: Работниците и служителите с психично заболяване и тези с епизод на психична болест в миналото са непълноценни.

Фактите: Работодатели, които са наели такива хора, съобщават, че те са с по-редовно и точно присъствие на работа и са толкова добри (а в някои случаи и по-добри) работници, колкото и останалите по отношение на мотивация, качество на работата им и трайно задържане на работното място.

Мит 7: Психичните разстройства не са истински болести, а личностни нарушения с отклонения в поведението.

Фактите: Нарушенията в мозъка при психично заболяване не са по-различни от нарушенията на сърдечносъдовата система, метаболизма, бъбреците и т.н. Проучванията сочат генетични и биологични причини за заболяванията и те могат да бъдат лекувани ефективно.

Мит 8: Психично болните и прекаралите епизод на психична болест са опасни и агресивни.

Фактите: Oгромната част от тези хора не са агресивни и опасни. Статистиката показва, че насилието от хора с психични разстройства не е по-високо от това на хората от общата популация. Хора с психично заболяване като шизофрения са по-скоро изплашени, объркани и отчаяни, отколкото агресивни. Този имидж и дискриминация произтича от акцентираното отразяване в медиите на случаи, в които са замесени хора с психични разстройства.

Мит 9: Хора с тежки психични заболявания (шизофрения, биполярно разстройство) са опасно нестабилни и най-често се оттеглят от обществото.

Фактите: Много често хората с такова заболяване следват лечение, което е ефективно. Голяма част от тях могат да водят пълноценен и активен живот. Известно е, че много гениални учени, велики творци и далновидни политици са страдали от тежки психични разстройства – Айнщайн, Хемингуей, Ван Гог, Чърчил.

Мит 10: Психичната болест не може да засегне мен.

Фактите: Психичните разстройства са изненадващо чести и могат да засегнат всеки и независимо от неговата социална, икономическа, семейна, културална или полова принадлежност. Според данните на СЗО 1 на всеки 4 семейства е засегнато от психично разстройство по някакъв начин. Това може да бъдете и Вие... или някой близък до Вас.