Диабет и късогледство са риск за глаукома

Очните специалисти настояват лекарствата за тези болни да станат безплатни

Глаукомата е болест, която пациентът не усеща първоначално. Когато се появят първите симптоми, обикновено вече е късно, казва доц. Наталия Петкова, председател на Националната асоциация по глаукома. Ако пациентът вече има оплаквания, са настъпили необратими промени. Това затруднява ранната диагностика, която е много важна в случая. Световната практика обаче доказва, че масовият скрининг при това заболяване не дава необходимите резултати. Причината е, че доказването на глаукомата е свързано с много и скъпи изследвания, в момента не съществува единен тест за откриване на болестта, посочва доц. Петкова.

Възможно е обаче активно да се издирват тези болни, посочва офталмологът. Рискова група са хората, които често сменят очилата, и особено по-възрастните. Редовно трябва да се преглеждат и хората, които имат болни от глаукома в семейството, защото тя е наследствено заболяване. Други рискови фактори са диабет, някои сърдечносъдови заболявания, късогледство. Глаукомата е болест за цял живот и е необходимо непрекъснато наблюдение.

За да има истински скрининг, е необходимо едно изследване, с което да се каже има или няма пациентът глаукома, посочва още доц. Петкова. Това е почти невъзможно, но някой ден с генетичната диагностика и това може да стане. Все пак акциите за безплатни прегледи, при които се мери очно налягане, гледа се очното дъно, а съмнителните болни се насочват за периметрия, вършат работа.
Най-важно е самите пациенти да познават рисковете, симптомите и лечението на заболяването. Затова и лекарите хвърлят много усилия за просветна работа сред населението. По време на седмицата на глаукомата, освен че се преглеждат безплатно болни, се изнасят и лекции, лекционни курсове, провеждат се училища за пациенти.

В България се предлагат почти всички възможни лекарства за глаукома. Проблемът е, че те не са достъпни за много хора. Почти навсякъде по света лекарствата са реимбурсирани на 100%, т.е. пациентите не доплащат. У нас 50% се поемат от пациента, което силно натоварва бюджета му. Повечето хора са възрастни, доходът им е само от пенсията и не могат да си позволят лекарствата, споделя наблюденията си доц. Петкова. Асоциацията, на която тя е председател, от години се бори в България тези медикаменти да бъдат също реимбурсирани на 100%, но до момента няма резултат. У нас липсва точна статистика колко са болните, но е известно, че средно 2% от населението над 40 г. страда от заболяването. С нарастване на възрастта този процент се увеличава до 10% при хората над 80 г.

Още за глаукомата и други очни заболявания четете в credoweb.bg.

 

Сподели във Facebook