Диабетът и хипертонията рефлектират в очното дъно

Доц. Цветомир Димитров е изпълнителен директор на Първа МБАЛ в София, която столичани си наричат Първа градска. През последните години, не без усилията и активността на доц. Димитров, в нея бяха вложени значителни общински средства, специално в апаратура за образна диагностика от най-висок клас. По специалност доц. Димитров е офталмолог и е действащ хирург в очното отделение на болницата. Кариерата му преминава през всички стъпала за развитие на млад специалист - работил е в поликлинично неотложно звено, в спешно звено, бил е участъков лекар, училищен лекар. Към офталмологията се насочва още като студент във II курс, а традициите на нашата школа в тази медицинска област са добре известни, тя има своите големи имена. „Това са и моите учители – казва доц. Димитров - проф. Гугучкова, акад. Василева, проф. Петкова, доц. Мишева, доц. Дъбов.“

• Вече 8 години ръководите голяма столична общинска болница, какъв е днес погледът Ви към организацията на здравеопазването?
• Като си отстрани, трудно можеш да разбереш колко сложна и проблемна е тази система. Трудно стават промените в нея и съм убеден, че с резки ходове няма да има успех. Трябва постъпателно движение, но в една избрана посока. Разбрах сложността и да работиш, а и да ръководиш здравна структура в нашите условия. Сега политиците говорят отново, че здравеопазването е национален приоритет. Дано да е така. То няма цвят, трябва политиците да се обединят и да се надгражда с визия, не с резки движения. А имаме добри традиции в българското здравеопазване. Всички знаят кои са най-важните теми - електронното здравеопазване, демонополизацията на здравната каса и големият брой болници. Това е интересното в България – всеки знае къде са слабите места, но все не могат да се решат проблемите. Няма разбирателство между политиците да не се започва постоянно наново.
• Какъв пациент е българинът?
• Все повече знае, чете, интересува се. Имаме случаи, когато пациентите, идвайки на преглед, казват какво трябва да се прави. Но тук се получават и проблеми понякога – защото пациентът е прав да иска европейско ниво на услугата. В някои области успяваме, но не във всички. Това ни тежи като лекари – че не можем понякога да осигурим това ниво на медицинската помощ, което виждаме в други европейски страни.
• Статутът на болниците като търговски дружества не измества ли тежестта от основната им мисия?

- Законът е такъв и мисля, че статутът на търговски дружества допринася за по-добра финансова дисциплина. Но наистина водещи при оценката на работата на болниците са техните финансови показатели. И ние се стремим да лекуваме, следейки в същото време за финансовите резултати. Извънредно сложен въпрос, който би трябвало обществото да реши. Нещо като референдум да има и то да каже какво иска. Като представител на общинското здравеопазване желанието ми е то да се развива по-добре. Ние тук успяваме да се справим по ясни причини – зад нас е Столичната община, лично г-жа Фандъкова, която полага максимални усилия и грижи за болницата. Но в много градове общинските болници изпитват извънредно сериозни затруднения по простата причина, че общинските болници имат недофинансирани от здравната каса отделения. А в общинските болници няма доплащане, при нас се лекуват социално слаби, неосигурени, тоест пациентът стига най-бързо до нас.

Това ни тежи като лекари – че не можем понякога да осигурим това ниво на медицинската помощ, което виждаме в други европейски страни

- Вероятно и най-силно се чувства недостигът на лекари?

- В целия свят намаляват лекарите. Присъствах на интересна кръгла маса в парламента – дискусия за вътрешната и външната миграция на лекарите. В страната едни и същи лекари обикалят многото болници и този процес не спира. Проблемът идва от това, че медицината вече не е привлекателна, все по-малко млади хора в глобален мащаб искат да станат лекари. Причината е, че търсят професия с по-спокоен живот, по-бърз финансов успех и най-вече – да не носят такава огромна отговорност. Дори и да е голямо заплащането, както на Запад и в Америка, цената за това е много висока – безсънните нощи на учене, на постоянна самоподготовка и най-вече отговорността, която лекарят носи за човешки живот.

- Виждам много чакащи пред офталмологичните кабинети. С какви проблеми са най-често?

- С катаракта, глаукома, диабетна ретинопатия. Разполагаме с лазер, който използваме при увреждане на ретината. В окото се виждат кръвоносни съдове, а всички заболявания от общ характер, като диабета например, рефлектират в очното дъно. Цветната снимка на очното дъно показва промените в него и се преценява дали да се направи лазер. Чрез лазера е възможно да се забавят промените в окото, породени от диабета, които могат да доведат и до загуба на зрение. Затова болните биват проследявани от офталмолог през няколко месеца. Разбира се, това става в тясна връзка с ендокринолог, кардиолог (има промени в очното дъно и в резултат на високо кръвно налягане). Понякога именно по тези промени в очното дъно установяваме заболявания, за които пациентът не знае - обикновено диабет, хипертония.

• Достатъчни ли са според Вас мерките срещу очния травматизъм, особено при децата?
• Много се говори за нарастващата агресия сред подрастващите, в училище и това има пряка връзка и с увеличаването на очните травми. При децата обикновено това става при падане върху остър предмет, при силен удар с топка. Според мен тук трябва да има по-голямо внимание върху проблема извън медицината - повече да се работи, да се разговаря с децата в семейството, в училище, цялото общество има своята роля, за да се предотвратяват агресивните прояви, а с тях и травмите.
• Немарливи ли сме към зрението си, какво пропускаме?
• Първото нещо са профилактичните очни прегледи от най-ранна възраст. На тях се вижда всичко. Естествено, важна е правилната стойка на работната маса, светлината да е дневна, да идва отляво, колкото може по-кратко да се чете на изкуствено осветление. Знаем колко дълго време децата са на компютър – не само за различни игри, но и като част от учебните занимания. Препоръката (и за възрастните също) е непременно на всеки час или два очите да почиват – това става, като се гледа надалеч за около 10 минути, така мускулът на окото се отпуска. Мониторите имат неблагоприятен ефект върху зрението, това е известно – колкото и защити да се създават за тях. Взирането в екраните на компютри и телефони е причина и за все повече алергични реакции, изразяващи се със зачервяване, сухота, дискомфорт.

Що се отнася до сериозно, социалнозначимо заболяване като глаукомата, това, което трябва да се запомни, е думата „профилактика“. Понеже повишеното очно налягане не боли, хората остават в това състояние дълго – зрението се поема от другото око. И при един случаен преглед се установява високо ниво на очното налягане, но вече част от зрението е увредена. А всички знаят – каквото вземе глаукомата, не го връща. Личният лекар трябва също да има грижата за това – всяка година зрението да се преглежда профилактично. Но нека пациентите да бъдат активната страна в грижата за здравето си. Защото, ако глаукомата се установи в начален стадий, процесът може не само да се забави, но и да се спре развитието му. Започва се с капки, лазерно лечение, крайният вариант е оперативна намеса.

• Достъпна ли е за възрастните хора операцията при катаракта?
• Достъпна е, но здравната каса поема самата операция, а част от медицинските изделия се заплащат от пациента. Разбира се, при това положение има възрастни хора, които не могат да си позволят премахване на перде. Има няколко типа лещи и цената им варира, като най-ниската е от 400-500 лв. за т.нар. твърди лещи. Нашето дружество на офталмолозите е в постоянен диалог със здравната каса, за да може наистина да бъде напълно достъпна тази услуга, но нещата винаги опират до финансовия ресурс, както всички знаем.