.jpg)
Диабетът уврежда съдовете на ретината
Д-р Ирина Кунева, СОБАЛ „Пентаграм”
Съдовите заболявания на ретината, а именно диабетната ретинопатия и оклузиите (запушването) на артериите и вените в окото са четвъртата по честота причина за слепота. Основните рискови фактори за развитие на диабетна ретинопатия са: давност на диабета, високи нива на кръвната захар, артериална хипертония, възраст на поява на заболяването, генетични фактори, затлъстяване, тютюнопушене, хиперлипидемия, високо късогледство, заседнал начин на живот. При пациенти с диабет тип I с давност 20 и повече години - над 90% имат някаква форма на диабетна ретинопатия, а след 30 г. при повече от половината случаи има развитие на нови некачествени съдове, които водят до кръвоизливи и отлепване на ретината. При диабет тип II след 20 г. 60% развиват белези на ретинопатия и едва 5% - пролиферативна форма. По-високата честота на диабетна ретинопатия при захарен диабет тип II се дължи на по-късното диагностициране на болестта - 4-7 г. след нейното начало.
При поява на усложнения като кръвоизливи в стъкловидното тяло, отлепване на ретината, които водят до тежка загуба на зрението, е наложително хирургично лечение. Предотвратяването на усложнения изисква редовни профилактични прегледи поне веднъж в годината дори при липса на оплаквания от нарушение на зрението. Понякога е необходимо да се направи и снимка на очното дъно с контраст. Лазертерапията на диабетната ретинопатия и вътреочните инжекции със специални препарати са част от терапията за спиране на прогресията на заболяването. Тежкото инвалидизиране при диабетна ретинопатия може да бъде предотвратено или поне силно намалено чрез спазване на стандарта за грижа на тези пациенти.
Оклузията на централната ретинена вена е една от най-често срещаните съдови патологии на ретината, причина за тежко нарушение на зрението. Среща се най-често във възрастта 60-70 години, около 10% от пациентите са под 50 г. За системни рискове се смятат сърдечносъдовите проблеми, повишен вискозитет на кръвта, тромбофилии, прием на орални контрацептиви, васкулит на зрителния нерв при по-млади пациенти. Заболяването започва с внезапна загуба на зрението в засегнатото око. В очно дъно се откриват различни по размер и вид кръвоизливи, нагънати и разширени ретинени вени, изливи, различна степен на оток на зрителния нерв.
Тъй като прогнозата, усложненията, терапията и изходът при исхемичната и неисхемичната (едемната) форма на заболяването са много различни, първата много важна стъпка в терапията е определянето на вида оклузия. Разграничаването на двата вида става чрез флуоресцеинова ангиография.
Приложението на лазер в зоните на исхемичната ретина е единственият метод за предотвратяване или регрес на развилите се неосъдове.
Острата едностранна загуба на зрение без болка е най-честият симптом при артериалните оклузии. Артериалните съдове могат да бъдат запушени от атеросклеротичен тромб, обикновено при пациенти с артериална хипертония (60%), захарен диабет (25%), хиперхолестеролемия, хиперхомоцистинемия. Емболията е другата голяма причина за артериална оклузия, емболите обикновено произхождат от атероматозни плаки в каротидната артерия и по-рядко от аортата.
Оклузията на съдовете на ретината е спешно състояние в офталмологията. Ако ретината остане некръвоснабдена по-дълго от 20-40 минути, се развиват необратими процеси, водещи до смърт на ретинените клетки. Прави се опит с масаж или медикаментозно да се предизвика намаление на очното налягане с цел да се изтласка ембола периферно. При съмнение за тромботична плака трябва да се проведе тромболитична и антиагрегантна терапия. С оглед превенцията на образуване на нови тромби се прилага и антикоагулантна терапия.
Лечението и превенцията на съдовите заболявания на ретината изисква интердисциплинарен подход, усилия от страна на общопрактикуващи лекари, офталмолози, ендокринолози и кардиолози, а редовните прегледи и своевременното лечение са решаващи , за да бъде запазено зрението.
