.jpg)
Дискусия: Отново за лекарствата
Вестник „Живот и Здраве” продължава дискусията за практиките при изписването на скъпо струващи медикаменти. Вече прочетохте становищата на Изпълнителната агенция по лекарствата, специалистите по фармация от МУ - София, НЗОК, МЗ, националния омбудсман.
В редакцията очакваме отговорите на производителите на оригинални медикаменти, на Изпълнителната агенция за медицински одит, на ръководството на УМБАЛ „Александровска”, както и на други специалисти, имащи отношение по темата.
Д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването,
в интервю за предаването „Тази сутрин” по bTV по повод употребата на генерични лекарства при трансплантирани пациенти:
От едната страна имаме здравето на хората, а от другата страна са публичните финанси – парите, които ни се удържат за здравни вноски. Трябва да направим така, че хората да са здрави и същевременно да харчим разумно. Лекарствата, които се предлагат, са генерични. Тук не става въпрос за „хубавите и скъпи” или за „евтините и лоши” лекарства. Затова нека да обясня какво е генеричен препарат. За да се създаде едно ново лекарство от дадена фирма, преди това има много проучвания и инвестиции, които определят висока цена. Затова препаратът е защитен от патент, който трае обикновено около 10 г. След това всеки производител може да направи абсолютно същото лекарство. Това са генеричните лекарства. Те не се различават по нищо от останалите лекарства по принцип. Когато едно лекарство е регистрирано, какъвто е и генерикът, то минава същите изпитания и доказателства, че наистина е безвредно и носи същите ползи, както и оригиналният препарат. Цената е по-ниска, защото фирмата не е инвестирала за откриването на активното вещество и за толкова много клинични изпитания.
Когато говорим за трансплантираните пациенти, опасението е, че определени лекарства например по-бавно освобождават активното си вещество. Или при смяна на препаратите може да се получат някакви проблеми. В момента се разпространява тезата „Ние не сме против генеричните лекарства, но искаме те да не се използват”. А всъщност трябва да се говори конкретно: лекарство за лекарство. След като генеричните препарати са регистрирани в ЕС, регистрираме ги и ние в България, по какъв механизъм сега да кажем, че те не могат да се използват? Декларациите трябва да са подкрепени с данни. Да се каже - за еди-кой си препарат данните са, че той при такива и такива ситуации не е приложим или замяната му може да стане при тези и тези обстоятелства. А не да се говори генерално. За мен добрият вариант е пациентите, които са започнали с едно лекарство, да продължат да го използват. А ако трябва да се сменя, да има ясна процедура при какви обстоятелства, при какви условия и в какъв срок може да стане това. Но от друга страна, ако ние не пускаме генерици на пазара, това значи ние да купуваме най-най-скъпите лекарства, които ще стават все по-малко, и хората тогава ще се оплачат, че не им достигат лекарства.
Илия Пашов, изпълнителен директор на Актавис България:
Следя много внимателно изказванията на някои неправителствени организации и лекари по повод лечението с генерични лекарства. Оставам с впечатлението, че те искат техните пациенти да доплащат повече за нужните им медикаменти, вместо да се доверят на доказаните по качество, ефективност и най-вече по-евтини генерични медикаменти, които държавата им осигурява. В това ли се изразява защитата на пациентите, особено във времена на финансова криза? Оставам и с убеждението, че има опити да се критикуват усилията на МЗ и НЗОК в осигуряването на качествено лечение с генерични медикаменти, което ще даде възможност да се освободят средства за осигуряване на лекарства на повече нуждаещи се. Като изпълнителен директор на Актавис България, твърдо гарантирам за качеството на произведените от нас генерични медикаменти. Гарант за качеството на нашата продукция са не само строгите европейски стандарти, които заводите ни покриват, но и цялата необходима документация, дадена на нашите медикаменти от съответните държавни институции.
По отношение на съпротивата срещу смяната на оригинални имуносупресори с генерични смятам, че става въпрос по-скоро за бизнес казус. Факт е, че общият пазар на тези медикаменти в България не е голям. Но нека не забравяме, че спрямо цените на медикаментите в България се определят цените на лекарствата в много държави в Европа с огромни пазари. Ако се получи така, че българските граждани се поддържат след трансплантации с генерични медикаменти, по-ниската им стойност съответно ще доведе до намаляване на техните цени и на големите европейски пазари. Оригиналните компании нямат интерес от това, защото по този начин ще загубят приходи. Именно страхът от загуба на пазари е причината те активно да защитават своите продукти, като провокират страх у пациентите от генеричните лекарства. Нека всички тези, които обвиняват генеричните имуносупресори в неефективност, да покажат научнообосновани резултати от използването на генеричния им еквивалент. Нека говорим с езика на научните факти, защото всичко друго извън тях, особено използването на страховете на пациентите в защита на определен бизнес интерес, е най-малкото неетично.
Ние години наред разясняваме на пациентските организации у нас необходимостта от баланс между употребата на оригинални и генерични медикаменти. Организирахме посещения във високотехнологичния завод на Актавис в Дупница, за да се уверят във високите ни стандарти на производство. Квалифицирани лектори изнасяха разяснителни беседи за изключително строгите изисквания за регистрация и производство на медикаменти, акцентирайки върху факта, че всички лекарства за онкологични заболявания, трансплантации, биоподобните медикаменти се регистрират при едни и същи изисквания от Европейската агенция по лекарства ЕМЕА. За съжаление оставам с убеждението, че самите пациентски организации нямат интерес тези доказани факти да се комуникират широко.
Освен това ми се струва най-малкото нелогично да научаваме от медиите за водещи специалисти, които загрижено коментирали „факти”, че генерични медикаменти за трансплантация не отговаряли на „новите изисквания”. Очевидно тези специалисти оспорват разрешенията за употреба, дадени от Европейската и българската агенция по лекарствата. Очевидно те оспорват изключително строгите европейски и местни изисквания, които агенциите стриктно следят, за да може един медикамент да бъде регистриран и да се използва.
Правилната посока на здравната политика е държавата да изгражда система за предимство на използването на генерични лекарства, за да останат средства за лечение на тежки заболявания с оригинални скъпи медикаменти, които нямат генерична алтернатива. Такива са моделите в най-силните икономически държави като САЩ, Великобритания, Германия, Франция и други.
