Доклад на ЕК: Българите умират от инсулт, болести на сърцето и рак

Очакваната продължителност на живота в България се увеличава с 3,5 години между 2000 г. и 2019 г., но след това намалява с 1,5 години през 2020 г. поради пандемията от COVID-19. Това е един от основните изводи на Европейската комисия за състоянието на здравната система в България. Изследването е направено от специалисти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската обсерватория за здравни системи и политики. Констатациите сочат, че със стойността от 73,6 години продължителността на живота в България продължава да бъде най-ниската в ЕС.  

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт 

Инсултът е бил водещата причина за смърт в България през 2018 г., като е почти 20% от всички смъртни случаи. Смъртността от исхемична болест на сърцето е следващата по ред водеща причина, която е довела до 11 % от всички смъртни случаи, независимо от рязкото им намаляване от 2000 г. насам. Спадът е бил по-изразен сред жените, отколкото сред мъжете, отчасти поради намаляването на някои поведенчески рискови фактори, както и поради подобрената ранна диагностика и лечение (като например безплатни годишни медицински прегледи за сърдечносъдови заболявания) и увеличената употреба на лекарства за хипертония.  

Ракът на белите дробове и колоректалният рак са основните причини за смъртност от рак. Основните видове рак при мъжете са рак на простатата (25%), рак на белите дробове (17%) и колоректален рак (14%), докато при жените на първо място е ракът на гърдата (27%), следван от колоректалния рак (13%) и ракът на матката (9%). Въпреки че заболяемостта от рак в България е по-ниска от тази в ЕС, общата смъртност от рак (258 смъртни случая на 100 000 души от населението) е близка до средната за ЕС (264 смъртни случая на 100 000 души от населението). По-ниската заболяемост в съчетание със средните стойности на преживяемостта при ракови заболявания и ниската степен на използване на профилактични и скринингови прегледи показват, че е налице равнище на недостатъчно диагностициране или съществуват проблеми при осигуряването на ефективно лечение.  

През 2020 г. от страна на България е съобщено за почти 7700 смъртни случая, дължащи се на COVID-19 - приблизително 6% от всички смъртни случаи. От януари до края на август 2021 г. са регистрирани още 11 050 смъртни случая. По-голямата част от смъртните случаи са сред хора на възраст 60 и повече години. Коефициентът на смъртност от COVID-19 до края на август 2021 г. е бил с около 65% по-висок в България от средния за всички държави от ЕС (приблизително 2695 на един милион души население в сравнение с около 1590 средно за ЕС). Освен това по-широкият диапазон от стойности на показателя за свръхсмъртност показва, че  

броят на жертвите в България, пряко и косвено свързани с COVID-19, може да е значително по-голям.

Почти половината от смъртните случаи в България са свързани с поведенчески рискови фактори — нездравословно хранене, високи равнища на тютюнопушене и употреба на алкохол. Нееднозначните резултати от някои политики за профилактика и промоция на здравето в съчетание с относително ниското финансиране за общественото здраве са сред причините за високите равнища на смъртността, предотвратима с добра профилактика. По подобен начин броят на смъртните случаи, предотвратими чрез добро лечение, е на трето място от най-високите стойности в ЕС, което отразява трудностите при осигуряването на ефикасно и навременно лечение в най-подходящите условия. 

Тези данни отразяват както по-широкото разпространение на болестите в сравнение с разпространението им в останалите държави от ЕС, така и по-ниското качество и ефикасност на медицинската помощ. Те показват необходимостта от ефективни стратегии за първична профилактика и от политики за подобряване на диагностиката и лечението. 

Въпреки значителния ръст, разходите за здравеопазване са най-ниските в ЕС 

Разходите за здравеопазване на глава от населението нарастват постоянно, но са най-ниски сред съответните разходи в държавите от ЕС - между 2009 г. и 2019 г. те са нараснали с 83% в сравнение с едва 28% в ЕС като цяло. 

Делът на държавата във финансирането на здравеопазването се увеличава значително и достига най-високото си равнище от близо две десетилетия. През 2019 г. в България разходите за здравеопазване на глава от населението (коригирани с разликите в покупателната способност) са 1 273 евро - най-ниските в ЕС. Измерени като дял от БВП, разходите за здравеопазване в България възлизат на 7,1%, което е под средната стойност за ЕС от 9,9%, но е повече от 11 други държави от ЕС със сравними равнища на разходите за здравеопазване на глава от населението.  

Директните плащания от пациентите представляват голям дял от разходите за здравеопазване 

Въпреки това директните плащания (ДП) от пациентите все още са много големи. При стойност от 38% от общите разходи за здравеопазване те са най-високите в ЕС и се дължат главно на разходите за лекарствени продукти. Силната зависимост от разходите за директни плащания от пациентите оказва непропорционално въздействие върху населението с ниски доходи, което се доказва от равнищата на катастрофалните здравни разходи на българските домакинства, повечето от които са концентрирани в квинтила на най-ниските доходи. 

Освен негативното въздействие на ДП върху достъпа до здравни услуги, други основни предизвикателства във връзка с достъпността са: 

• пропуските в здравноосигурителното покритие (около 15% от населението няма здравна осигуровка); 
• лимитите за направления за извършване на диагностични изследвания и за специализирана медицинска помощ; 
• регионалните различия в осигуреността със здравен персонал и с лечебни заведения. 

Разходите за здравеопазване са ориентирани предимно към болничната помощ и лекарствените продукти 

С големия брой хоспитализации за лечение на състояния, които биха могли да се лекуват ефективно в условията на извънболничната помощ (включително сърдечна недостатъчност, астма и диабет), здравната система в България продължава да бъде твърде много ориентирана към болничната помощ. Въпреки че през 2019 г. в България разходите за болнична помощ на глава от населението възлизат на 509 евро — около половината от средната стойност за ЕС от 1010 евро - те представляват 40% от всички разходи за здравеопазване в държавата в сравнение със средно 29,1% разходи за болнична помощ в ЕС като цяло. Тези данни отразяват както концентрацията на разходите за болнична помощ в България, така и значително по-малкия бюджет за здравеопазване в сравнение с бюджета на повечето други държави от ЕС. 

Лекарствата са друго доминиращо перо в разходите за здравеопазване. Въпреки че в абсолютно изражение разходите на глава от населението са с над 25% по-ниски от съответните разходи в ЕС като цяло, на лекарствата се пада най-големият дял от разходите сред държавите от ЕС - 36,1%, което е два пъти повече от средното за целия ЕС.  

През 2019 г. разходите за извънболнична помощ са възлизали едва на 233 евро на глава от населението. От друга страна за здравна профилактика се отделят 3% от общите разходи за здравеопазване в България, което е близо до равнището в ЕС като цяло (2,9%).

В България е налице значителен недостиг на медицински сестри 

Въпреки че общият брой на лекарите в България (4,2 лекари на 1000 души население през 2019 г.) е над средния за ЕС от 3,9, има недостиг на лекари с определени специалности, което се отрази върху лечението на пациентите по време на пандемията от COVID-19. Броят на практикуващите медицински сестри в България остава сравнително стабилен през последните 15 години и възлиза на общо около 31 000 медицински сестри. Въпреки това при 4,4 медицински сестри на 1000 души население, заедно с Латвия и Гърция, България е една от държавите в ЕС с най-ниска осигуреност с медицински сестри. Недостигът на медицински сестри се дължи на няколко фактора, сред които са: 

• малкият брой завършващи медицински сестри; 
• загубата на обучени медицински сестри поради емиграция; 
• застаряването на работната сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години; 
• недоволството от заплатите и условията на труд.  

България е постигнала голям напредък в намаляването на броя на хората, които съобщават за неудовлетворени потребности от медицински преглед поради причини, свързани с разходите, разстоянието и времето за чакане. От най-високото равнище на неудовлетворени потребности в ЕС през 2009 г. (10,3%), през 2019 г. България (1,4%) за първи път регистрира под средното равнище за ЕС като цяло (1,7%), макар и със значителна разлика между групите с високи и ниски доходи.  

Пандемията от COVID-19 насочи вниманието към дългогодишните предизвикателства, пред които е изправена работната сила в сферата на здравеопазването в България. Съществуващият недостиг на работна сила се изостря поради заболелите от вируса медицински специалисти. Освен това по време на пандемията изпъква значението на безопасните условия на труд, както и на адекватното възнаграждение, които спомагат за удовлетвореността от работата и задържането на специалистите. Като част от действията в отговор на пандемията, особено по отношение на болничната помощ, правителството набира доброволци с медицинска подготовка и предлага материална и друга подкрепа на здравните специалисти, работещи в засегнатите райони. 

През първите месеци на пандемията България реагира бързо и успява да увеличи и преразпредели финансирането за болнична помощ, тестове и консултации от разстояние. Въпреки това специфичните предизвикателства включват забавеното прилагане на мерки за смекчаване на последиците от нарастването на броя на случаите по време на втората вълна, ниските равнища на тестване въпреки увеличения капацитет на лабораториите и натиска върху здравните услуги, както в болниците, така и в първичната медицинска помощ, при предоставянето на които не се обръща достатъчно внимание на лечението на пациентите с COVID-19 в домашни условия. Бавният темп на ваксиниране в България представлява допълнително предизвикателство в опитите за ефективен отговор на въздействието на пандемията върху здравето на хората и върху обществото.

По публикацията работи Бойко Бонев

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.