Доц. д-р Юлиян Рангачев: Имаме първокласна онкохирургия на главата и шията

Доц. д-р Юлиян Рангачев е специалист онкохирург в Клиниката по УНГ на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“. Не е сред срещаните редовно в медиите имена, но пък пациентските форуми изобилстват с препоръки и най-високи оценки за неговия професионализъм и отношение към болните. Отдавна е зарязал всякакви странични занимания в полза на медицината и го оценява като голяма грешка – а е бил състезател по плуване, маратонец. Клиниката му е повече от втори дом, в нея се е изградил като лекар – още като студент е бил санитар там, после медицинска сестра. Сега оперира главно онкологични заболявания на главата и шията.

Това са тумори на ларинкса, на околоносните кухини, на фаринкса, метастази по шията. Шийната хирургия е много фина и тежка като цяло, защото там се намират голяма част от важните органи, особено артериите, снабдяващи мозъка. Там нещо случи ли се, пациентът остава инвалид. Ларингеалната и трахеалната хирургия е също твърде голямо предизвикателство, с широк кръг от патология, която у нас се работи на много малко места. Ние сме там голям екип. Моите учители проф. Ценев, проф. Чалъков, проф. Георгиев, при които съм започнал, са хирурзи от световна величина. В клиниката е концентрирана почти 90% от патологията, за която споменах, имаме голям опит. Ларингеалната хирургия е тежка по отношение на злокачествените карциноми. При значителна част от тях не може да се запази ларинксът, а той е много важен орган. Голяма част от пациентите остават осакатени по отношение на говора.

- Има ли доказани рискове за този вид рак?

- Водещото е тютюнопушенето. Другото е алкохолът и на трето място като причина напоследък се установиха папиломните заболявания на ларинкса и на фаринкса. И това са същите типове папиломи, които предизвикват рака на маточната шийка. Някога те са се приемали само като доброкачествени заболявания. Сега ние асоциираме голяма част малигнени заболявания с папиломния вирус. Но има и фактори на околната среда – радиацията, вредните газове и т.н.

- При орален секс ли папиломният вирус попада в ларинкса и фаринкса?

- Обикновено да. Но има пациенти, които вътреутробно са заразени или при раждането, ако майката е имала папиломи. Това са теоретични постановки, които невинаги могат да бъдат доказани, но категорично знаем, че при наши пациенти доброкачествената папиломатоза в един момент става злокачествена.

- Спазват ли пациентите препоръките Ви?

- Ето днес имах пациент, когото съм оперирал преди години от предраково състояние - ларингеална кератоза. При голям процент от пациентите, които не спазват режим след нейното отстраняване, тя рецидивира и може да стане злокачествена. Симптомът за кератоза е промяна в гласа. При прегледа се установяват белезникави натрупвания по гласните връзки и тяхното задебеляване, нарушаване в тяхната подвижност. След операцията пациентът, за когото говоря, 4-5 години е бил в добра кондиция, но продължил да пуши и не е идвал на контролен преглед от доста време. Кератозата се е възобновила с тенденция да е злокачествена вече, няма глас. Както се казва, ние вадим жълт картон, но някои пациенти си искат червения.

- Какво представляват стесненията на ларинкса?

- Това е патология, която почти не се работи другаде. Ларингеални стенози се получават при пациенти, които са оперирани по други поводи - при някои операции на щитовидната жлеза, на белия дроб или на гръдната кухина. Ако поради необходимост да се отстрани нерв или туморно образувание се засегне нерв, гласните връзки спират да се движат. Ако се движи едната гласна връзка, а другата не, ще има промяна в гласа. Но ако не се движат двете, се затруднява дишането. Първо осигуряваме на тези пациенти дишането с временен отвор и след това предстоят операции за разширяване на ларинкса. Трудно за лечение е стеснението на трахеята при хора, които по някаква причина са били на апаратна вентилация дълго време. От продължителното дразнене от тръбата се възпалява трахеята и на мястото се получава стеснение. И то в един момент води до дихателен проблем.

- Постоянното повишаване на децибелите около нас вероятно увеличава и броя на пациентите с увреди на слуха.

- Шумовата среда като цяло може да доведе до трайно увреждане на слуха, приемна глухота. Слухът намалява във високите честоти и постепенно може да намалява и в средния спектър. При подрастващите и младежите това е доста наболял проблем, защото често ходят на дискотеки, където е извънредно шумно, получават остра звукова травма. Това е форма на неврит, която, ако не бъде излекувана в рамките на дни след нейното отключване, се губи слухът или даденият спектър от слуховото поле.

- Имате ли такива пациенти, които идват направо от дискотека?

- Да. Много голяма вредност са и фойерверките, пиратките, такива моментни взривове. Силен звук с определен надпрагов интензитет може да предизвика загуба или намаление на слуха в определена степен.

- Клиниката ви е известна с отлични лекари, какво ви липсва?

- За съжаление ние като държавна болница сме от най-нискоресурсните. Имаме най-малко новозакупена апаратура, нуждаем се от подмяна на лазера, на апаратурата за радиочестотна терапия, за ендоскопска хирургия на околоносните кухини. Има нови апарати в ларингеалната хирургия и много хубави лазери, които биха ни свършили работа, един такъв лазер е от порядъка на 250-300 хиляди, но нашата университетска болница не може да си го позволи. Нямаме невронавигация, а тя е много полезна в нашата ендоскопска хирургия - показва във всеки момент къде се намира уредът, с който нарушаваме целостта на тъканите, за да не нараним важни тъкани. Цената ѝ пак е около 250-300 хиляди. Невронавигацията позволява да сме по-прецизни и по-радикални при оперативната интервенция. Опитът на нашата онкологична хирургия в областта на главата и шията е много голям и можем да претендираме, че не отстъпваме на нито една европейска страна в това отношение. Химиотерапевтите ни боравят със световно утвърдени протоколи. Разполагаме с най-модерната лъчетерапевтична апаратура. Слабото ни място са лошите битови условия. Но в края на краищата пациентите разбират, че попадат на лекари, които могат да им помогнат. Поне в нашата специалност, аз работя основно онкология, част от пациентите идват, след като са търсили помощ във водещи клиники в Европа и в региона. Много от тях са платили големи суми и не са получили по-добро обслужване. Говоря за крайни резултати.

- Успявате ли да следите новостите в областта си?

Две трети от нашите пътеки са недофинансирани, което значи, че на третия ден след като пациентът остане в болницата, всеки ден трупаме загуби от по 200-300 лева

- Да. Сериозният проблем е невъзможността всеки от нас да си поеме разходите и да участва редовно в курсове. Един практически курс в Европа е 1000-2000 евро, в САЩ - в пъти повече. А нашите заплати в държавната болница не надхвърлят  1200-1300 лева – при много интензивна работа. Аз нямам по-малко от две операции дневно, но обикновено правя и до пет. Така че сметнете как е оценен нашият труд. Затова няма интерес младите медици да специализират и да останат при нас.

Другото нещо, което много ни мори, е документацията. Защото аз, да речем, оперирам до и след работното ни време, след това ми трябват часове да пиша. Невинаги успявам, защото имам  семейство и с тази заплата съм принуден да работя и в медицински център, където хората се записват с месеци напред. В събота и неделя ходя да си пиша листовете, иначе не можем да отчетем тази болнична документация. Затова не ме питайте за хоби – нямам. Не гледам телевизия, чета само медицинска литература. Може би веднъж на два месеца ходя на кино.

- През отпуската накъде?

- Искам да си изключа телефона и да избягам някъде далеч от хората. За съжаление. Защото пациентите смятат, че ние денонощно сме им на разположение, търсят ни и нощем. А най-лошото е това, че очакват в държавната болница абсолютно всичко да им е осигурено. Трябва да е така, но реално не е. Две трети от нашите пътеки са недофинансирани, което значи, че на третия ден след като пациентът остане в болницата, всеки ден трупаме загуби от по 200-300 лева. Докато в частните болници нещата са ясни. И пациентите знаят – пътеката поема това, всичко друго се плаща. Големият ни проблем в момента е средният медицински персонал. В отделение с около 40 болни - голяма част от тях с трахеотомии, с дренове, със сонди, не могат да се хранят - имаме една сестра с между 500-550 лева заплата, която трябва да ги гледа. Как ще стане? Сестрите постепенно ни напускат и отиват в частните клиники. Ако регламент не осигури допълнително заплащане и финансиране в държавните болници, те скоро ще изчезнат.