доц. Пенчо Колев: При често главоболие само специалист може да предпише лечение

Доц. Пенчо Колев е завеждащ на отделението по клинична неврофизиология в университетската болница по неврология и психиатрия „Св. Наум“ в София, в което са разкрити високоспециализирани диагностични и лечебни кабинети. Водещ специалист е по епилепсия, главоболие и проблеми на съня. Специализирал е в Германия и Италия. Има специалност по неврология и е сертифициран за провеждане на високоспециализирани дейности – електроенцефалография, полисомнография, предизвикани потенциали. Още в края на следването си се насочва към научни изследвания специално в областта на централната нервна система, защото мозъкът и тогава, и до днес си остава сред най-големите предизвикателства в медицината. След завършването на Медицинския университет в София спечелва конкурс за асистент в лабораторията по неврофизиологични и психофизиологични изследвания на Научния институт по хигиена и професионални заболявания. Занимава се с революционни за времето си проучвания – влиянието на различни фактори върху паметта, вниманието, концентрацията, психическата кондиция. Напр. как работата на смени или с тежки метали и др. повлиява на дейността на мозъка и взимането на решения. След това преминава на клинична работа, става доцент и е един от най-търсените специалисти в своята област. Обучава студенти и лекари.

- Доц. Колев, какъв е напредъкът днес в познанията за мозъка и във възможностите за диагностика и лечение, ако трябва да погледнете например 30 години назад?

- Скокът е невероятен! Преди десетилетия ние изоставахме в познанието, защото техниката не беше така развита. След това образната диагностика бързо напредна в лицето първо на скенерите, след това на ядрено-магнитния резонанс и позитронно-емисионния томограф. Новите невроизобразяващи методи ни позволиха не само да виждаме промени в структурата на главния мозък и периферната нервна система, но чрез специални похвати да оценяваме мозъчната функция в реално време. Вече знаем по-добре кой дял на мозъка в какви процеси участва и как различните заболявания влияят на тези процеси. Силно развитие има и при неврофизиологичните изследвания. В началото имахме само едно рутинно ЕЕГ (електроенцефалография). След това въведохме така наречените предизвикани „евокирани“ потенциали – различни звукови и светлинни дразнения по време на ЕЕГ записа. Вече работим и с когнитивни потенциали, чрез които определяме в кой етап от процеса по възприемане и преработка на информацията има проблем. Всичко това ни дава много повече възможности за прецизна диагностика и съответно целенасочено лечение.

- Епилепсията все още е стресираща диагноза, когато човек я чуе за детето си, за себе си или за близките…

- Категорично мога да твърдя, че при голямото мнозинство от пациентите с тази диагноза постигаме пълен контрол на болестта чрез медикаментозната терапия, т.е. тези хора живеят без пристъпи. В последните 10–20 г. новите лекарства бързо идват в България! А след определен период без пристъпи можем да спрем постепенно и приема на медикаменти. Има и резистентни на лечение форми (около 30 на сто от пациентите), при които се налага едновременен прием на няколко лекарства и въпреки това невинаги ситуацията се овладява напълно. При други пациенти пристъпите са провокирани от морфологични изменения в мозъка и тогава операция може да помогне. Но трябва да е ясно, че епилепсията е много видове, тя не е само тази най-известна проява с припадък, гърчове и пяна от устата. Често болестта протича само със замъглено съзнание, някакви специфични движения, мимики, тикове, мирисни или слухови халюцинации, дори болки и спазми в корема, гадене.

- Има ли хора, които не подозират, че страдат от епилепсия?

- Разбира се, особено при така наречените парциални пристъпи, при които не се губи съзнанието. Затова е важно при продължителни неясни оплаквания човек да се консултира с лекаря си, който най-вероятно ще го изпрати на невролог.

- От електроенцефалограмата става ли ясно дали дадено състояние е свързано с епилептична активност дори когато в момента няма пристъп?

- В повечето случаи да. Но правим и допълнителни изследвания – напр. различни видове провокации, видео ЕЕГ, запис по време на сън, при което наблюдаваме каква е връзката между мозъчната активност и клиничната изява при пациента. Трябва да е ясно обаче, че ние никога не лекуваме ЕЕГ-то, а заболяването. Т.е. има пациенти, чието ЕЕГ има сериозни изменения, но те нямат никакви прояви. Естествено, че тогава не трябва да се предписва нищо, а само периодично човекът да се проследява. Има го и обратния вариант - припадъци или епилептични пристъпи при нормално ЕЕГ. Тогава се прилага съответното лечение.

- Другият много разпространен проблем е хроничното главоболие, то лекува ли се успешно?

- Това е една огромна тема. На първо място трябва да се установи дали става дума за първично или за вторично, предизвикано от друга причина, главоболие. Ако има хипертония, инфекция, тумор, анемия, ясно е, че те трябва да се лекуват. Но в много случаи не може да се намери конкретна причина. Сред тези главоболия най-известното е мигрената. Но най-разпространеното е тензионното главоболие, което се предизвиква от напрежение и стрес. При едно спорадично главоболие е нормално човек да изпие болкоуспокояваща таблетка и да продължи напред. Но при хронифициране на проблема самолечението е вредно. Налага се човек да пие все по-често и все повече таблетки, за да намали болката. Пациентът закъснява с лекарската консултация, забавя се реалната диагноза и съответно лечението. И при тензионното главоболие, и при мигрената то е специфично, не е с обичайните и широкоизвестни обезболяващи. И колкото по-рано започне специфичното лечение, толкова по-голям е шансът състоянието да се овладее напълно. Освен това понякога се налага лекарственият прием да бъде за един по-продължителен период от време, не само по време на пристъп. Неоправдан е страхът на пациентите, че организмът ще стане зависим от тези лекарства. Много по-вредно е да се вземат постоянно и хаотично различни болкоуспокояващи, които нямат траен ефект, а водят до влошаване и хронифициране на главоболието.

- Как се различава тензионното главоболие от мигрената?

Новите невроизобразяващи методи ни позволиха не само да виждаме промени в структурата на главния мозък и периферната нервна система, но чрез специални похвати да оценяваме мозъчната функция в реално време

- Първото обикновено е по-тъпо, стягащо, по-често двустранно или се мести в слепоочията, към челото, или отива дори към раменете. Провокира се и се засилва от психическо напрежение. Докато мигрената, която е доста по-рядка, дава по-силно главоболие, по-често едностранно, започва бързо, понякога се придружава от гадене и повръщане, непоносимост към шум и светлина. Всичко това нарушава възможността за обичайните всекидневни дейности. Един мигренен пристъп трае между 4 и 72 часа. Докато тензионното главоболие може да бъде и цяла седмица. При мигрената има една свръхвъзбудимост в мозъка подобно на епилепсията, но тя се манифестира не с припадъци, а с това главоболие. Затова лечението не е със съдоразширяващи, а с някои от лекарствата срещу епилепсия, но в много по-ниски дози. Често мигрената се предшества от предварителни симптоми, които се наричат аура – зрителни или сетивни нарушения, след които пациентът знае, че следва болковият пристъп.

Новите невроизобразяващи методи ни позволиха не само да виждаме промени в структурата на главния мозък и периферната нервна система, но чрез специални похвати да оценяваме мозъчната функция в реално време

- Вашето отделение е известно още с диагностиката и лечението на проблемите със съня, с какво е важна тази област от медицината?

- Това е сравнително нова област, която много напредна през последните години. Установи се, че нарушенията на съня имат много съществено значение за влошаване на качеството на живота. Някои от тези нарушения са и животозастрашаващи, защото една тежка сънна апнея може да предизвика екстремно повишаване на кръвното налягане до стойности над 300 на 200 мм живачен стълб със съответния риск от съдов инцидент – инфаркт или инсулт. Но дори и да не се стигне до най-тежките усложнения, липсата на качествен сън води до значително понижена работоспособност, заспивания през деня, възможност за катастрофа или друг инцидент при рискови професии. Ние прилагаме най-модерното изследване полисомнография, чрез което комплексно оценяваме не само дали пациентът спи нормално през различните фази на съня, но и каква е дейността на сърдечносъдовата система, дишането, концентрацията на кислорода, движенията на тялото и др. След тази диагностика можем да приложим най-точното лечение според конкретните нарушения при всеки човек.