Доц. Пламен Попиванов: Кризата в медицината е морална, не материална

Доц. д-р Пламен Попиванов е началник на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на УМБАЛ „Александровска”, преподавател в МУ-София. Обучението и специализациите му по вътрешна медицина и ендокринология преминават в софийския медицински факултет, в Академията на медицинските науки в Москва, Института по вътрешна медицина в Пекин, болниците „Сент Антоан“ и „Кошен“ в Париж. Доц. Попиванов е знаково име в нашата ендокринология – не само като опит и познания, но и като отношение към болния. Казва, че профилът му е лекар, а това понятие само по себе си е напълно изчерпателно:

Има хора, които се занимават с медицина, но са по-скоро учени. За съжаление някои колеги акцентират на правенето на пари. Моята природа е да бъда лекар. Съвременната медицина е статистика, а тя има малко общо с индивида. Научните технологии в медицината са статистика. Започнахме да правим алгоритми, в които лекарят се превръща в оператор на алгоритъм. Не разглежда конкретния случай, а прилага няколкото варианта на алгоритъма. Сега отново започва връщане към медицината, защото е безумие статистици, които не са виждали пациент и не разбират философията и традицията на медицината, да кажат на лекар какво да направи. Ако той постъпи „статистически“, е защитен. Ако подходи индивидуално към пациента, може да бъде преследван съдебно. Пример - някой се е удавил в река, но статистиците, учените, казват: това не е възможно, реката е дълбока 20 см. Тя е дълбока толкова, но статистически, а има вирове, дълбоки 2-3 метра. Съвременната медицина стигна до абсурден етап, след което започна мъчително връщане към корените си, към баланса между изкуство и наука. Науката има формално логична основа, а изкуството е интуитивно.

- Кой от многото компоненти на баланса се постига най-трудно тук и сега?

- Административната уредба на здравеопазването у нас е повече от абсурдна, защото е конфликт на интереси. Лекарят е едноличен търговец и държавата и касата се държат към него като към едноличен търговец. И той е длъжен да се държи така. Такива клинични пътеки няма в цивилизования свят – Европа, Северна Америка, Австралия. Здравеопазването е ориентирано към печалба, частните болници са ориентирани към печалба, а държавните изпълняват социални функции и им се пречи всячески да просъществуват финансово и затова правят дългове. Частните биват подпомагани да печелят. Правенето на пари няма общо с правенето на медицина, често е противопоказно. При нас липсва доминантата в медицината – хуманността, да помага на хората. Както в медицината, така и в цялото общество настъпи морална криза - правенето на пари е добро, неправенето на пари – не е добро.

- Силни са лобитата на този абсурд. Нали има и голяма професионална организация – БЛС?

- Много малка част от медицинската общност е заинтересована да не се промени сегашното положение. За повечето лекари не е приемливо пациентът да бъде разглеждан като прасенце-касичка. Но правят съзнателно нарушения, за да помогнат на болните. И биват глобявани, наказвани при проверка от касата. Пълен абсурд! За мен кризата в медицината е морална, не е материална. Мнозинството лекари искат да помогнат на пациентите си. Дори тези, които взимат пари. А при нас най-богатите - от медицина – са по-богати от западните си колеги в същите позиции. Защото системата, която се поддържа, не е насочена на първо място към хуманността, а е ориентирана към печалбата. Самата система бе създадена от парвенюта псевдополитици, които не разбират нито либерализма, нито демокрацията. А в БЛС сериозна е единствено организацията на общопрактикуващите лекари, които са еднолични търговци и защитават своите бизнес интереси. Останалите на практика не се интересуват и не участват в дейността на БЛС. Имат права, но нямат манталитета на граждани.

- Какво Ви увлича най-вече във Вашата работа?

- Занимавам се с болни, това е първото. На второ място призвание ми е преподаването. Занимавам се наука, но тя е терен предимно на интроверти и по-амбициозни. Аз не съм. Най-интересна ми е философията, парадигмите на медицината, защото всичко в организма е подчинено на правила. Ендокринология работя от 37 години, тя е една от най-интересните области - за част от регулациите в организма, и е подчинена на кибернетични принципи, строго логична.

- Има ли загадки в механизмите на хормоналната регулация, медицината се намесва доста…

- Колкото повече знаем, толкова повече разбираме, че не знаем.  Намесваме се много в хормоналната регулация, и не само в ендокринологията. Примерно известните хормони кортикостероиди са основно лечение за ревматизъм, ревматоиден артрит, но също така и за автоимунни заболявания и т.н. Почти няма медицинска област, в която тези хормони да не се използват. После – от захарен диабет у нас боледуват поне 5-6% от хората, склонност към развитие на болестта имат поне още толкова. А 75% от получилите инфаркт имат захарен диабет. Той постепенно уврежда целия организъм – от мозъка до костите. И причината за всичко е един хормон – инсулин. Примерно - при всеки здрав човек мозъкът започва да атрофира (както и кожата) след 60 години. Но ако той има диабет, мозъкът му започва да старее с 10 години по-рано.

- Защо има такъв ръст на автоимунните болести, алергиите, рака?

- На първо място, живеем в принципно променена среда по отношение на великата химия. Има много рак, защото от пластмасите (които са навсякъде) се отделят вещества, подобни на половите хормони – те се свързват в организма, но не могат да се метаболизират. Белтъците в организма се променят от великата химия и тогава се развиват автоимунни заболявания. Бебетата трябва да се кърмят, а не да им се дават адаптирани  млека, в чиято основа е казеинът. Освен това човекът е създаден да се приспособява към Космоса. Например, ако се печем на слънце, в кожата ни се образува витамин D, който е хормон. Той подобрява имунитета. Достатъчно витамин D означава не само по-здрави кости, но и по-добър имунитет. Витамин D е фундаментален хормон, един от най-старите филогенетично, с огромно значение за доброто състояние на организма.

- Как се набавя той и как се компенсира недостигът?

- Освен от слънцето получаваме витамин D и от храната, от рибата и морските дарове. Но примерно трябва да изядем 20 яйца, за да получим дневната доза. В „земната“ храна най-много витамин D има в гъбите, особено полезни и заради пълноценните белтъци и съставките, възпрепятстващи всмукването на холестерола. В целия свят е констатиран масово недостиг на витамин D. Установено е количеството, което пази здравето. Но обикновено спазваме стриктните препоръки само за бебетата – срещу рахит.

- Може ли да се излекува остеопорозата?

Установено е, че най-дълго живеят хора, които имат реалистично отношение към себе си и към света, имат среда, умерени са във всичко

- Можем да забавим процеса с години. При здрав човек след 40 години костната плътност намалява с 1% годишно, така спада и бъбречната функция, намалява сърдечната мощ, така се увеличава простатата на мъжете. Можем с лекарствата, с които разполагаме, да задържим процеса. Защото не е все едно дали ще започнеш да чупиш кости на 70 или на 85. Можем да отсрочим старостта, но се изискват две много важни неща. Първо - човек да не си съсипва сам здравето, примерно като пуши. Смолите и катраните в цигарите въздействат върху черния дроб, по-бързо се разграждат вече слабите полови хормони при възрастните, които са от значение за костите. И костите изтъняват. Това е доказано. Другият път за саморазрушаване е инфантилната представа за света. Мнозина имат амбиции, несъобразени с техните възможности. Човек трябва да живее според природата и възможностите си. „Познай себе си!“ е правило, познато от древността. Другият принцип е – нищо прекалено. В противен случай човек се измъчва, дерайлира социално, разболява се. Установено е, че най-дълго живеят хора, които имат реалистично отношение към себе си и към света, имат среда, умерени са във всичко. Историята показва, че големите гении (на доброто или на злото) не могат да издържат повече от 10-15 години на тежък стрес. Правят серия от грешки и се срутват. За съжаление днешният човек, от посткомунистическото време, не е научен да търси баланс между възможности и желания, между обществени и лични интереси, има силов подход. И основната маса на възпитаните по времето на комунизма са нещо като бройлери. А когато отпадна моделът на силовия подход, излезе спонтанната природа на социалния дарвинизъм. При него побеждава по-силният. Искам да ви кажа какво е определението за хора и за социопати. Хората имат заложени като първичен инстинкт емпатия, съчувствие, състрадание, алтруизъм. Имат съвест, чувство за вина. Индивидите, които нямат това, са социопати.