Доц. Развигор Дърленски: Кожата е огледало на вътрешните органи

Доц. Развигор Дърленски е роден в Добрич и е трето поколение дерматолог. От 2011 г. работи в „Токуда Болница, София“. Специализирал е в Университетски клиники по кожни болести в Мюнхен и Берлин. През 2011 г. печели наградата „Еврика” за постижения в науката. Участва редовно в научни форуми с доклади и презентации, публикувал е над 100 научни труда, с повече от 500 пъти цитирания. Професионалните интереси на доц. Дърленски са фокусирани върху бариерната функция, имунология на кожата, неинвазивни методи за изследване в дерматологията, чувствителна кожа, контактен и атопичен дерматит, алергични кожни заболявания, кожни прояви при вътрешни болести и нежеланите лекарствени реакции на кожата. Носител е на редица престижни международни награди. Последните две, получени през  2016 г., са  награда на Европейската академия по дерматология „Лектор на годината“ и на Международното дружество по биофизика на кожата на името на Алберт Клигман.

- Доц. Дърленски, какво хората масово не знаят за функциите на кожата?

- О, много митове има. Може би най-важното, което трябва да знаем, е, че това е най-големият орган в тялото, с близо 2,5 кв. м площ. Като кожата е не само механична бариера, фолио, в което е обвит организмът, а има много функции. Например имунологичната – всички алергични реакции на повърхността на кожата са с участието и на нейните имунни клетки. Освен това кожата играе ролята и на орган, в който се синтезира витамин D, той в момента е твърде актуален, недостигът му се асоциира с ракови заболявания, с метаболитен синдром и т.н. Така че ролята на кожата като орган, в който се извършва синтезът на този витамин, е изключително важна. Един разпространен мит е, че ако пием повече вода, кожата става по-влажна. Няма такава връзка. Дадени заболявания протичат с повишена загуба на вода от кожата, такъв е например атопичният дерматит. Набавянето на влага става чрез външни хидратиращи средства, емолиенти – това са продукти, които не съдържат лекарствени вещества, но имат свойството да възстановяват хидратацията и бариерната функция на кожата. Това е незаменим елемент в лечението не само на кожни и алергични заболявания, но също така и в лечението на псориазиса, ихтиозите, на състоянията, които са свързани генерализирано със сухота на кожата.

- Има ли кожни страдания, които са нови, характерни за последните десетилетия?

- Да, например това е т.нар. акне с късно начало (извън пубертета). Все по-често идват жени между 25- и 40-годишна възраст с акне, най-често в долната половина на лицето. Интересно е, че като природа това страдание е много различно от младежкото акне. И подходът към него - също. Допреди 30-40 години не се е говорило за такава диагноза, това е факт. Съществуват много спекулации и хипотези за причините, но нито една не е научно доказана. Друго заболяване на цивилизацията е атопичният дерматит, по него се правят много проучвания, това е една от най-динамичните сфери в дерматологията. Доказа се, че проблемът е свързан с липсата на един белтък в кожата, което я прави много суха и склонна към образуване на екземни лишеи. Зимата е периодът, в който заболяването се обостря – за последните 1-2 дни съм прегледал поне 10 деца с такова обостряне. Прогнозата е, че през 2050 г. всяко второ дете в индустриализирания свят ще бъде с атопичен дерматит. Хубавото е, че в 80% от случаите той се израства. Някои го израстват още на първата година, други на третата, на деветата година, в пубертета… На най-различни етапи може да се преодолее заболяването. Разбира се, през това време ние не стоим със скръстени ръце, а се справяме с нарушеното хидратиране чрез емолиенти. Заболяването се характеризира не само със суха кожа, но и с обриви по характерни места, отначало, при най-малките – по бузите, после по сгъвките на лактите и на коленете, а впоследствие може да се локализира и по дланите, около клепачите и т.н.

- Как се обяснява голямото разпространение на атопичния дерматит?

- Има много хипотези. Една от най-интересните е т.нар. хигиенна хипотеза, според която в съвремието сме изложени на много повече химикали и вещества от нашите предци, а и те са живели по-близо до природните алергени и имуногени от растителен и животински произход. И сега децата, живеещи в такива условия, на село, по-рядко развиват атопичен дерматит. Може би фактори като храната, замърсяването на въздуха, климатичните условия и т.н. имат допълнително значение. Без съмнение почти винаги във фамилиите на атопиците има някой със заболяване от този спектър – астма, сенна хрема, алергичен конюнктивит, суха кожа или склонност към екзема. Доказано е, че ако единият от родителите има атопичен дерматит, то вероятността това страдание да се прояви и при децата е 20-30%, ако и двамата имат, то тогава вероятността става 50-70%.

Атопичният дерматит е спектър от състояния, като кожните прояви обикновено настъпват първи. Неслучайно говорим за атопичен марш – когато кожните прояви отминават, а пациентът развива или сенна хрема, или астма. Характерно е, че това може да стане при немалка част от хората с атопичен дерматит.

- Кой е труднорешимият проблем в дерматологията?

- Върху псориазиса се работи много, това е едно заболяване – океан. Наскоро участвах в колектив, с който издадохме на български и на английски книгата „Псориазисът като системно заболяване“. Защото, ако допреди десетина години той се считаше за някакъв кожен обрив, сега се смята за системно заболяване със съпътстващи други болести като метаболитен синдром, депресивност, някои очни нарушения, повишен сърдечносъдов риск и т.н. В тази област се създават и най-много нови лекарства – това са биологичните препарати. Като се потисне чрез тях определен елемент от цялата верига на псориазиса, той не може да се развие. Докато са на това лечение, пациентите са в добро състояние, но у нас в момента това са не повече от 200-300 души – поради високата цена. За съжаление, към този момент псориазисът все още се смята за неизлечимо заболяване.

- Вътрешните болести дават ли сигнал и чрез кожата?

- Да, кожата е огледало на вътрешните органи и при различни проблеми в тях има специфични кожни прояви. Примерно има характерни изменения по врата и по сгъвките при пациентите с инсулинова резистентност – в тези зони кожата е кадифенокафява на цвят. Безброй са кожните прояви на вътрешните заболявания. Има цели монографии, посветени на тази тема.

- Кожната профилактика доколко е популярна?

- Говори се много за това, че на първо място е важно да се пазим от слънцето. Връзката между слънцето и рака на кожата е сигурна и доказана – както между рака на белия дроб и пушенето. Второто, което може да прави всеки, е, ако има съмнителни бенки или петна, задължително веднъж годишно те да се проследяват от дерматолог.

- Как да си образуваме витамин D, за който споменахте, ако се пазим от слънцето?

- Доказано е, че ако човек стои 15 минути дневно на слънце без фотопротекция и се огряват единствено лицето и дланите му, това е достатъчно, за да се образува дневното количество витамин D. През останалото време е добре другите части на тялото, особено тези, които са хронично изложени на слънце, да се пазят.

- Отношението Ви към солариума?

Прогнозата е, че през 2050 г. всяко второ дете в индустриализирания свят ще бъде с атопичен дерматит

- Не мисля, че има здравомислещ дерматолог в света, който би препоръчал солариум. В много страни е вече абсолютно забранена процедура при хора под 18-годишна възраст, а след това може да се прилага със значителни ограничения. Това е процедура, която значително увеличава риска с времето да се развие злокачествено заболяване на кожата. У нас все още е доста модерно да се ходи на солариум. С наближаването на баловете много младежи искат да придобият тен, но пак казвам, в дългосрочен аспект това е вредно.

- Да се премахват ли брадавиците?

- Доста чест проблем. Това са т.нар. генитални брадавици или папилома вирусна инфекция на кожата и на полулигавиците, като се образуват брадавицовидни разраствания, които са заразни – както за партньора, така и за самия пациент. Разнасят се обикновено при бръснене. Желателно е брадавиците да се премахнат. Правим го с най-различни методи и така се прекратява възможността за механично предаване на вируса. После следим пациента в рамките на година-две, защото човек често остава носител на вируса и наблюдаваме за рецидив. Гениталните брадавици са сред най-често предаваните полови инфекции. Ако не се лекуват, те могат много да се разраснат, включително и някои да станат дори ракови образувания.