Доц. Марин Георгиев е завършил Медицинския университет в София. Още по време на следването се ориентира към урологията. След завършването преминава през цялата професионална стълбица от участъков терапевт, през клиничен ординатор (специализант), младши, старши и главен асистент в Катедрата по урология. В момента е ръководител на направление „Ендоскопска урология и екстракорпорална литотрипсия“ в Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска“ и доцент в Катедрата по урология на МУ София. Специализирал е съвременни методи в урологията в Ню Йорк, Станфорд, Сан Франциско, Хайделберг, Страсбург, Залцбург, Кеймбридж. Има над 140 оригинални научни публикации в български и чужди медицински издания, съавтор в 3 учебника, 2 ръководства и 2 монографии. Председател е на Българската асоциация по минимално инвазивна урология, секретар на Българското урологично дружество, член на Световната и на Европейската асоциация по урология и на Американските дружества по ендоурология и по роботизирана урология.

 

  • Доц. Георгиев, защо през последните години се говори за бум в развитието на Вашата специалност?
  • Просто такива са обективните факти – в САЩ и Европа през последното десетилетие навлязоха много новости в диагностиката и лечението на урологичните заболявания. А ако говорим за България, спокойно мога да кажа, че урологията в момента прави скок, защото истината е, че ние тръгнахме от едно доста ниско равнище по две основни причини. На първо място имахме много сериозно технологично изоставане, което започна в началото на политическия преход. Тогава държавата имаше други акценти, не се инвестираше в медицината, още по-малко във високи технологии. И на второ място дълги години нашата медицина нямаше професионален обмен, специализации във водещи световни центрове. Знаете, че дипломите не се признаваха нито в Европа, нито в Америка. А днешните млади колеги са облагодетелствани от възможността много по-лесно от административна гледна точка да специализират навън. Разбира се, знания, упоритост, много работа са нужни, за да пробиеш и преди, и сега. Но нашето поколение трябваше да преодолее много, включително и тежки финансови пречки, за да се учи от най-добрите навън. Нямаше такъв достъп до европейски стипендии и фондове. Наложи се например да си продам колата втора употреба, за да взема самолетен билет за Кеймбридж, без да съм сигурен, че ще ме приемат за специализация.
  • Коя е държавата, която най-много привлича уролозите за специализация?
  • Безспорно е САЩ, това го казват и западноевропейските ни колеги. Основната част от новостите се откриват и внедряват именно там, защото много средства се инвестират в наука. Затова всеки уролог, който иска да е на ниво, трябва да направи  поне една специализация в САЩ, да вземе тяхната научна степен.
  • Какъв е Вашият личен опит от там?
  • Аз бях в Катедрата по урология на Университета Корнел в Ню Йорк. Няма да говоря за апаратура, оборудване, лаборатории. Най-важното е формирането на определен професионален мироглед – какъв е подходът към пациента и към неговите проблеми. Виждаш пълна ангажираност на екипа от ръководителя до специализанта към всеки болен. Дори имаше нещо като състезание между екипите кой ще представи успешно лечение при сложни медицински казуси. В САЩ, за да ти признаят специализацията, трябва да изпълниш много тежка програма от изисквания – толкова процедури, толкова операции и т.н. Ако не се справиш, може да си им много симпатичен, няма да ти заверят.
  • Навремето урологията беше доста кървава специалност, с големи тежки операции, с бавно възстановяване, това промени ли се?
  • Заболяванията са си същите и операциите пак са сложни. Но вече имаме възможност да ги извършваме по много по-щадящ за пациентите начин. Наричат ги „безкръвни“, което не е 100 процента точно, но става въпрос за методи, които от няколко години се прилагат във водещите български центрове и които са в пъти по-малко травматични за болния. С радост мога да ви кажа, че у нас прилагаме всички методи, които се използват във водещите държави, включително роботизирани операции с робота „Да Винчи“.(ВИДЕО)
  • При кои операции прилагате най-често робота?
  • Знаете, че един от най-честите злокачествени процеси при мъжете е ракът на простатата. Радикалното отстраняване на жлезата се прави много по-точно и успешно с помощта на робота. Техниката е много важна, но решаващо е кой работи с нея. Затова ние в началото поканихме водещ специалист от Германия – проф. Йенс Расвайлер, който стана наш ментор в тези операции. Оперирал съм с него многократно в болница „Доверие“.
  • у нас прилагаме всички методи, които се използват във водещите държави, включително роботизирани операции с робота „Да Винчи“

     

  • Какви са плюсовете от роботизираната операция спрямо другите методи?
  • Ще говоря само за предимствата, които се подкрепят от научни проучвания. Миналата година в Европейското научно списание по урология, което е най-цитираното в тази област по света, публикуваха материал, в който се сравнява роботизираната с лапароскопската и отворената операция при рак на простатата. Обобщените данни от над 22 хиляди пациенти по цял свят показаха, че при роботизираната операция отстраняването на поразената от рак простата може да се извърши най-радикално, т.е. туморът да се премахне в максимална степен. На второ място е лапароскопската операция, а на трето – класическата отворена хирургия. Една от причините за този резултат е, че при операцията с помощта на робот ние имаме 15-кратно увеличение на образа, който освен това е триизмерен. При лапароскопските операции също имаме увеличение на образа. Но възможността за движение на фините инструменти при робота е много по-голяма и във всички посоки. Тази прецизност дава възможност за максимално съхраняване на контрола върху уринирането при оперирания пациент, а при по-младите мъже и за запазване на ерекцията. Допълнителни ползи от операциите с робот са малка кръвозагуба, бързото възстановяване, по-краткото време с катетър, най-малко възникване на постоперативни усложнения. Очаквам да излязат доказателства и за по-голяма преживяемост на пациентите с напреднал простатен карцином, оперирани с помощта на робот.
  • Цената на тези операции обаче все още е пречка за нашата здравна система…
  • Очаквам някой да направи по-точни сметки и ще види, че привидно по-скъпото излиза по-евтино за обществото. Като вземете всички ползи на роботизираната хирургия, ще се окаже, че първоначално по-високата цена всъщност е изгодна, защото срещу нея стои по-кратък болничен престой, по-малко отсъствие от работа, по-малко средства за лечение на усложнения. Да не говорим за ефекта за конкретния пациент.
  • Роботът "Да Винчи" се прилага най-често при злокачествени заболявания

     

  • При кои други урологични заболявания е добре да се прилага роботът?
  • С него може да се прави почти всичко, но е важно да се използва там, където действително има предимство пред другите методи. Например при рак на бъбрека, когато туморът е разположен в единия от полюсите и е с размер до 5 – 7 см, с робота много успешно се прави нефронсъхраняваща операция – парциална резекция. Има смисъл да се съхрани дори 25 на сто от бъбрека, защото така функцията до голяма степен се запазва. Много добро е приложението и при инвазивен рак на пикочния мехур, когато той трябва да се премахне при мъжете заедно с простатата, защото с помощта на робота можем да запазим нервите, отговарящи за потентността, а вече има доказателства и за много по-добър контрол върху уринирането след такава операция.
  • В лечението успехите са безспорни, но защо изоставаме в ранното откриване на тежките заболявания?
  • Радвам се, че през последните години повече пациенти с рак идват при нас в по-ранен стадий. Явно хората разбраха важността на профилактичните прегледи – да се изследва всяка година простатно специфичният антиген при мъжете над 50 г., да се прави преглед при уролог, да се проверява лабораторно урината за наличие на кръв, да се правят ехографски изследвания на тазовите органи. Това трябва да става дори и човек да няма оплаквания.
  • Какви са акцентите на Урологичния конгрес през тази година?
  • Това е 10-и юбилеен конгрес на Българското урологично дружество, който се провежда съвместно с Дружеството по минимално инвазивна урология и Дружеството на младите уролози. Гостите от Германия, Турция, Румъния, Гърция, Русия превръщат форума в интернационален. 
Сподели във Facebook