Грижете се за ставите, преди да ви заболят
Обичайно проблемите със ставите започват след 40-годишна възраст при един живот с нормални натоварвания. Ако по-рано се установят дегенеративни проблеми, най-често те се дължат на спортен или битов травматизъм, както и на системно претоварване при някои специфични професии.
Първите симптоми за възрастовите промени са познати на всички, които са ги изпитали. Става въпрос за дискомфорт при по-продължително или силно натоварване. Обикновено първоначално се засягат коленните и тазобедрените стави, а след това и гръбначният стълб. Понякога пациентите се оплакват от „пукане, скърцане и щракане” в засегнатите стави, както и от скованост. С напредване на процеса се явява и болката. Ако не се предприемат адекватни мерки, тя започва да съпътства всяко движение в болния крайник. Някои хора пренебрегват тези оплаквания, защото ги смятат за нормални с напредване на възрастта.
Това не е вярно! Напълно възможно е човек да достигне до солидна възраст, без да изпитва постоянни болки и затруднения в движенията.
Освен това не става въпрос просто за дискомфорт. Проблемите в опорно-двигателния апарат с течение на времето се отразяват на целия организъм. Причината е, че дори неволно, за да се щади от болката, пациентът започва постепенно да се обездвижва. Така може да се отключи една негативна спирала: покачване на килограмите, намален капацитет на сърцето и белите дробове, обща детренираност на тялото. Тези проблеми от своя страна допълнително ограничават двигателната активност и така се затваря един порочен кръг. Затова всички проблеми с опорно-двигателния апарат трябва да се установяват и лекуват навреме.
Какъв е механизмът на ставните увреди
Преди всичко се нарушава нормалната структура на хрущяла. Първоначално се явяват микроскопични пукнатини и неравности, после те се увеличават, хрущялът изтънява и в крайна сметка се стига до пълното му разрушаване. А точно хрущялът е буферът, „амортисьорът“ на движенията между костите, които образуват дадената става. При силно увреден хрущял в ставата се получава оток, силно се ограничава обемът на движение, страдат и съответните мускули.
Как може да се противодейства
На първо място човек трябва да поддържа една нормална двигателна активност. И двете крайности – обездвижване и претоварване, са вредни не само за ставите, но и за целия организъм. Също така е вредно рязкото преминаване от заседнал начин на живот към значими натоварвания. Точно в тези случаи, при липса на постепенност в тренировките, най-често се получават различни по тежест травми, които усложняват и ускоряват естествените дегенеративни процеси в опорно-двигателния апарат. От своя страна застоялият начин на живот довежда до лошо хранене на хрущялите и до по-слаборазвита мускулатура. Самата хрущялна тъкан няма кръвоносни съдове. Изхранването на хрущяла се извършва, когато ставата се движи активно и от ставната течност необходимите хранителни вещества се всмукват в хрущялната тъкан. В една слабоподвижна става течността намалява и не е с пълноценен състав. Точно затова дори болезнени стави трябва да се движат в рамките на възможното.
Подходящите добавки
Те могат да се приемат профилактично, преди да се появят каквито и да е оплаквания, за да се забави максимално дегенеративният процес (износването на ставите). В тези случаи повечето специалисти препоръчват да се правят два курса годишно по два месеца. А ако вече има болка, скованост и „скърцане“, хондропротекторите са задължителни. В аптечната мрежа се предлагат множество и различни комбинации. През последните години много добър опит има с препарата „Хондросейв“, който съдържа основните подхранващи и запазващи хрущялите субстанции - глюкозамин и хондроитин, под формата на сулфат, както и сяра под специално усвоима форма. Включени са и най-важните за съединителната тъкан микроелементи – селен, цинк, манган, хром, мед и бор, както и витамините С и D-3 с антиоксидантно действие и за повлияване на остеопоротичните процеси, засягащи костната тъкан при остеоартроза. Активните вещества в препарата са във форма, чрез която максимално успешно проникват в ставните хрущяли.
Разликата между профилактичния и лечебния прием на хондропротекторите е основно в дозировката. Профилактичните курсове са обикновено 60 дни. А за лечение специалистите предписват по-продължителен прием – до 3–4 месеца поне два пъти годишно. Конкретно за един от най-предписваните препарати „Хондросейв“ дневната доза и за профилактика, и при вече настъпили проблеми е два пъти дневно по една таблетка.
Кога се налага операция
Ако сковаността и болките продължават въпреки приема на хондропротектори и на предписани от лекар нестероидни противовъзпалителни лекарства, най-често се налага да се направи образно изследване на засегнатата става. Най-информативното изследване е ЯМР. Така се виждат и по-фини увреждания. Вече рутинно се прилага и инвазивната диагностика чрез артроскопия. При това изследване се прониква в ставата през малък отвор със специална високотехнологична апаратура и директно се оглеждат ставните структури. Ако се налага, по време на тази манипулация могат да се извършат и хирургични корекции в самата става. Когато всички други методи на лечение са изчерпани и изследванията доказват, че няма друг начин за решение на проблема, се налага замяна на износената става. Най-често това са тазобедрената и коленната става. Разбира се, и състоянието на пациента трябва да отговаря на определени изисквания. Ендопротезирането има дълга история в България и се прилага успешно дори и при много възрастни хора.