Хепатит А е спътник на ниската хигиена

С доц. Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести и ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в МУ- София, разговаря Петър Галев

- Доц. Тихолова, каква е вероятността епидемията от хепатит А в Стара Загора, Пловдив и още няколко града да стане национална?

- На този въпрос не може да се даде достоверен отговор. Причините за това са няколко. На мен не ми е известно да е правено проучване на специфичния имунитет на населението срещу това заболяване. Освен това през последните години по отношение на хепатит А имаше едно относително затишие – малко регистрирани случаи. Така се натрупва голям процент от хора, които не са се срещали с причинителя, нито са имунизирани, поради което са потенциално изложени на риска от заразяване. Този фактор заедно с незадоволителното равнище на битовата хигиена на много места правят прогнозите много трудни.

- По какъв начин се създава имунитет срещу хепатит А?

- Два са начините. Единият е среща с вируса и съответно преболедуване от някаква форма на хепатит А. Тогава се създава пожизнен имунитет. Другият начин е чрез имунизация. В нашата страна разполагаме с много модерни, безопасни и ефективни ваксини срещу този тип хепатит, но малко хора ги прилагат за разлика от ваксината срещу хепатит Б, която от 1996 г. е в задължителния имунизационен календар.

- Има ли смисъл сега да се ваксинираме по спешност?

- По-скоро не, особено в епидемичните райони, защото никой не знае дали вече не е заразен. Освен това ваксината се прилага чрез три дози през определен период и е нужно време на организма да изработи имунитет. Добре е да се ваксинираме, когато няма висока заболеваемост в страната.

- Как става заразяването с хепатит А? Може ли това да стане, ако срещу теб кашля и киха някой от болните?

- Не, това не е въздушно-капкова инфекция! Причинителят се развива в чревния тракт, поради което механизмът на предаването е фекално-орален. Когато заразен или болен човек замърси ръцете си при посещение в тоалетната, той пренася вируса върху различни предмети и храни. От тях чрез ръцете на околните вирусът попада в храносмилателния им тракт и ги заразява.

- Излиза, че няма смисъл да се пазим чрез маски, както е при грипа?

- Точно така. Предпазването е чрез стриктна хигиена – често измиване на ръцете с топла вода и сапун, избърсване на повърхностите с препарати с хлорно съдържание, строга преценка на местата, от които се снабдяваме с продукти или готови храни, използване на вода от сигурни източници. Вирусът е доста устойчив в околната среда и има висока прилепчивост, но все пак се унищожава при хлориране на водата, при висока температура (например изваряване) и при използване на дезинфектанти на хлорна основа (например белина), но не и от спиртни разтвори.

- Какви са признаците при заразяване?

- Това заболяване има сравнително дълъг инкубационен период – до 30–40 дни, през който заразеният не чувства нищо, но може да заразява други хора. Затова толкова бързо се засягат големи общности. Дори и след този период повечето пациенти не развиват никаква или почти никаква клинична картина. Затова регистрираните пациенти са само върхът на айсберга.

Иначе класическите признаци напомнят грипната инфекция – температура, умора, стомашно-чревни неразположения и разстройства. Сравнително малък процент от хората пожълтяват видимо, което става причина да се търси лекарска помощ. Вече в здравните заведения се установява значително увеличение на нивата на чернодробните ензими в кръвта – трансаминазите, някои други отклонения в показателите, увеличен черен дроб.

- Оставя ли този хепатит трайни последици върху здравето?

- За щастие огромният процент от случаите завършва с пълно оздравяване и без трайни увреждания. Има малък процент от пациентите, при които болестта протича по-тежко и точно заради това всички установени случаи трябва да постъпят в болница за наблюдение. В началото на заболяването няма начин да се разбере дали ще протече леко или тежко.

- Има ли капацитет здравната система да поеме очертаващата се висока заболеваемост?

- Чисто професионален капацитет категорично има. Въпросът е, че тези заболявания са особени, никой не знае кога ще се проявят масово. И затова трябва да се поддържа готовност на екипи, апаратура и помещения, дори и те да не са натоварени постоянно. Ще дам сравнение със застраховките – плащаш, а се надяваш да не ти се наложи. Затова държавата трябва да финансира и отделно от НЗОК дейността на инфекциозните клиники и отделения. На много места те не са в съвременен вид или нямат достатъчно места. А не е редно да се принуждаваме да нареждаме болните като в претъпкан автобус.

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ:

1. Мийте ръцете си поне 30 секунди с вода и сапун преди хранене и изобщо след пребиваване на обществени места.
2. Измивайте отвън със сапун дори продукти, които по принцип нямате навик на миете, например банани, портокали, кофички с кисело мляко.
3. Не взимайте хляб, кифли и други неопаковани храни, ако продавачите ги пипат с голи ръце.
4. След пипане на пари, дори у дома, отново си измийте ръцете.
5. Не се хранете в заведения със съмнителна хигиена. Това си личи най-лесно по вида на тоалетните.
6. Консумирайте продукти и вода само от сигурни източници.

 

Сподели във Facebook