.jpg)
Хомеопатията се бори за място под слънцето
Хомеопатията определено е едно от най-спорните направления в медицината, което упорито се бори за „място под слънцето” вече повече от две столетия. Според привържениците ѝ болестта представлява динамично разстройство на здравето, ето защо лечението следва да се насочи не към потискане или отстраняване на болестните симптоми (което прави официалната медицина), а към стимулиране на скритите, дълбоко закодирани във всеки организъм естествени защитни сили. По такъв начин хомеопатията лекува не конкретното заболяване, а човешкия организъм като единно цяло във всичките му аспекти – физическа същност, психика, емоции.
Не е тайна обаче, че за не малка част от лекарското съсловие отношението към хомеопатията варира в границите от „абсолютно безполезна” до „шарлатанство”. В интерес на обективната истина следва да подчертаем, че и двете противоборстващи страни имат своите аргументирани доводи. Основоположник на хомеопатията е германският лекар Кристиян Фридрих Самуел Ханеман, роден през далечната 1755 година.
Природата е била изключително благосклонна към него, дарявайки го с уникални интелектуални възможности. Едва двадесетгодишен той в съвършенство владее осем чужди езика – английски, френски, италиански, гръцки, иврит, арабски, халдейски и сирийски. Изучава медицина в Лайпциг и Виена, но е дълбоко разочарован от състоянието на медицинската наука в началото на XIX век. Основните лечебни средства в онези години са наистина варварски – кръвопускане, пиявици, пиене на живачни и арсенови съединения и огромни дози очистителни, в резултат на което пациентите оцелявали не благодарение, а въпреки усилията на лекарите. Ерата на антисептиката е далеч (1860 г.), а Рьонтген открива всепроникващите Х-лъчи едва в 1895 г. Хирургическите интервенции носели много повече смърт, отколкото спасение. Не виждайки смисъл в дейността си като лекар, Ханеман дълги години се занимава с превод на медицинска и друга научна литература, в резултат на което познанията му в областта на естествените науки достигат изключително високо ниво.
В основа на хомеопатията Ханеман поставя открития от него принцип (сега известен като първи постулат на хомеопатията) –
подобно се лекува с подобно (от латински - similia similibus curantur). Според учения лечебно въздействие имат такива вещества, които върху здравия организъм предизвикват същите симптоми както съответното заболяване. Този принцип той открил, приемайки значителни дози хинин, който извиквал същите симптоми както маларията, за лечението на която той се прилагал. Въпросния принцип Ханеман наблюдавал и при други средства – беладона, камфор и т.н. Резултатите от своите изследвания ученият публикувал през 1796 г., която се приема за рождена дата на хомеопатията. Наименованието, дадено от Ханеман, е съчетание от гръцките думи (ὅμοιος – сходен, и πάθος – страдание, болест), смисълът на което е „сходно на болестта”. Вторият постулат на хомеопатията гласи, че хомеопатичната доза лекарство се получава чрез многократно разреждане
на лечебното вещество при енергично разклащане на съдържанието след всяко разреждане. При това с понижаването на концентрацията на разтворения медикамент неговата лечебна сила не отслабва, а напротив – засилва се! Според Ханеман разклащането потенцира, т.е. допълнително усилва действието на препарата. Ученият въвел подхода на т.нар. стократно разреждане, известно като центизмал по Ханеман, означаван СН. 1СН означава стократно разреждане, 2СН разреждане 1:10 000, а 10СН – 1:1020 (т.е. 1: 100 000 000 000 000 000 000). Вторият постулат на хомеопатията определено е по-атакуваният. Въпросът е в това, че при разреждане 12СН, т.е. 1:1024, съгласно класическите представи в химията (закона на Авогадро) от един мол вещество, съдържащо 6,022.1023 броя молекули, в разтвора остават... 0,6 молекули, т.е... нищо, единствено разтворител. Да не говорим, че в хомеопатията обичайното разреждане е 30-40СН. Разреждане 40СН съответства на съдържанието на една молекула в цялата наблюдаема Вселена!
Множество публикувани изследвания върху действието на хомеопатичните лекарства свидетелстват,
че последното не се различава от този на плацебо и наблюдаваните положителни ефекти са просто резултат от... самовнушение. Предвид нивото на науката в онези години Ханеман обяснявал действието на хомеопатичните лекарствени средства с преминаването в разтворителя на „духа” на лекарството, който с всяко разреждане се засилва и е в състояние да провокира и възвърне виталните сили на организма.
В литературата са описани не едно и две постижения на хомеопатията. В частност – през 1812 г. Ханеман успял да се справи с епидемията от коремен тиф, обхванала разгромената Наполеонова армия, излекувайки всички 180 заболели войници. По време на холерната епидемия в Европа през първата половина на XIX век смъртността в хомеопатичните болници била многократно по-малка от тази в традиционните. Според злите езици обаче причина за това са вандалските лечебни процедури, прилагани в класическите лечебници, докато в хомеопатичните болници на пациентите се давала... чиста вода...
Лекарите хомеопати предпочитат да говорят за успехите на хомеопатията, но
малцина се опитват (и могат!) да обяснят принципа на действието на хомеопатичните лекарствени средства.
Напоследък те твърдо се захванаха за т.нар. структурна памет на водата, понятие, въведено през 1988 г. от френския имунолог Жак Беневист. Статията му в престижното списание Nature предизвика невероятна полемика в науката. За съжаление многобройните опити да се възпроизведат наблюденията на французина останаха без успех, в резултат на което той беше удостоен с две(!) антинобелови награди и бе освободен от Френския национален център за медицински изследвания за... „опозоряване на родината”.
Независимо от неоптимистичното начало тезата за наличието на такова уникално свойство на водата твърдо се прихвана в научните среди и намери немалко поддръжници и съмишленици. С него се обяснява например живителната сила на планинската изворна вода,
както и на водата в плодовете и зеленчуците, която притежава клъстерна структура, благосклонно възприемана от човешкия организъм и вършеща в него истински чудеса. Смята се, че подобни чудодейни свойства има и „светената” вода, която присъства в сказанията и притчите на много народи. През 2010 г. откривателят на СПИН - френският професор Люк Монтание, защити своя сънародник с думите „Грешка на науката е да твърди, че непонятното не съществува”. Според учения Жак Беневист просто е изпреварил времето си. В този дух е и изказаният афоризъм от американския астрофизик и популяризатор на науката Карл Сейгън: „Отсъствието на очевидност не прави очевидно отсъствието”.
А може би наистина съвременните арсенали на науката не са в състояние да докажат как хомеопатичните лекарствени средства предават своя „дух” на разтворителя, който се превръща в своеобразно „информационно” лекарство, принципно различно от милионите синтетични лекарствени средства, прилагани от традиционната медицина? Лекарство без странични ефекти, без привикване и като правило с далеч по-ниска цена.
