.jpg)
Хормоните в битка с килограмите
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
През последните няколко десетилетия битката с килограмите се превърна в кауза за огромна част от населението на Земята. Основна причина за това е, че броят на хората с наднормено тегло на нашата планета достигна невиждано ниво – над два милиарда и сто милиона, и продължава да нараства с ужасяващи темпове. В световен мащаб ежегодно затлъстяването води до над 300 000 случая на преждевременна смърт и намаление на продължителността на живота с близо 10 години.
У нас картината също е повече от обезпокоителна – два милиона са с наднормено тегло и един милион със затлъстяване. Със свръхтегло са над 200 хиляди деца... Причините за тази епидемия на XXI век са много – нерационалното хранене, свързано с драстични отклонения от заложените в човешките гени параметри на полезните за организма хранителни вещества, стресът, отсъствието на достатъчна двигателна активност и т.н., и т.н.
Съвременният човек катастрофално се откъсна от естествената си природна среда,
консумира храни, в които броят на вредните за организма съставки решително преобладава над полезните, диша въздух с понижено съдържание на кислород, представляващ коктейл от невероятно много токсични съединения, които убиват неговия имунитет и увреждат метаболизма му, води заседнал, лишен от движение живот. Тази повече от тревожна ситуация е питателна среда за „диетолози” – магьосници, обещаващи мигновена разправа с излишните килограми.
Далеч от ажиотажа на лесната печалба от лековерните дебеланковци, учените се опитват да се доберат до механизмите в човешкия организъм, които водят до това патологично отклонение – наднорменото тегло.
В човешкото тяло всяка секунда протичат трилиони химични реакции,
в основната си част стимулирани от специфични биокатализатори. Протичането, както и скоростта на тези взаимодействия, се управлява от хормони, секретирани от множество жлези и тъкани на човешкия организъм. Процесите се дирижират от командния пункт – мозъка, който разпраща необходимите сигнали, приема и обработва информацията за състоянието на всяка част от човешкото тяло и взема решения за необходимите корекции за поддържане на хомеостазата. В този умопомрачителен лабиринт от процеси добирането до поставената цел –
изясняването на механизма за трупане на излишни килограми, е една изключително трудна задача.
След нейното решаване може да се направи и следващата крачка – насочване на процесите в правилната за организма посока.
В притчите, сказанията и приказките на всички народи на света присъства битката между доброто и злото, между добрите и злите сили. Нашият свят, нашият живот, е арена на постоянна битка на тези две противоборстващи сили, което в огромна степен определя качеството на живота ни и постигането на жадуваната душевна хармония.
Колкото и да е странно, по подобен начин стоят нещата и в интересуващата ни тема – трупането на омразните излишни килограми. Злите сили в колосалната битка за стройна и привлекателна фигура се олицетворяват от хормона с будещото страхопочитание и боязън наименование грелин, а добрите – от хормона лептин. И двамата „рицари” – на тъмните и на добрите сили, имат своите „оръженосци”. Грелинът има невропептида Y и анандамида, а лептинът – т.нар. меланоцит-стимулиращия хормон α-MSH.
Едва в края на миналия век „с крайчеца на окото” учените успяха да надникнат в потайностите на процесите,
водещи до придобиване на прекалено закръглената и недотам привлекателна фигура. През 1994 г. американските изследователи Джефри Фридман и Дъглас Колман съобщиха за откритието на хормона лептин (от старогръцки λεπτός – слаб), играещ ключова роля в регулирането на апетита и количеството адипозни (мастни) тъкани, т.е. има пряка връзка с трупането на ненужните килограми. Установено беше, че лептинът, представляващ протеин, съставен от 167 аминокиселини, се произвежда от мастната тъкан, скелетните мускули, хипофизата и черния дроб. По понятни причини в научния свят интересът към този хормон и неговата роля в организма е огромен. За две десетилетия бяха публикувани близо 25 000 научни изследвания, свързани с него. В наши дни всяка седмица излизат най-малко десет публикации, посветени на този уникален хормон. Трескавите изследвания в тази вълнуваща област доведоха до редица нови открития.
През 1999 г. беше открит антагонистът на лептина – хормонът грелин,
който се секретира от стомашно-чревния тракт и подава тревожен сигнал в мозъка, че запасите от енергия в организма са на привършване и е необходимо тяхното попълване. Учените установиха и редица други интересни свойства на грелина. Оказа се, че хроничният стрес повишава чувствително неговото ниво в организма, предизвиквайки ненаситен глад. Може би сте чували обяснението „пълнея от нерви”, което, в светлината на казаното, звучи напълно логично. След приема на храна, нивото на грелин се понижава, а симптомите на депресия и тревога постепенно изчезват. Учените от Йелския университет в САЩ откриха, че когато този хормон, продуциран от празния стомах и черва, настойчиво и тревожно „чука” в мозъка, когнитивните способностите на последния нарастват чувствително.
Т.е. на гладен стомах мозъкът ни работи далеч по-добре и ние ставаме много по-възприемчиви към нови знания.
В последвалите години бяха открити и редица други вещества, имащи пряко отношение към хранителното поведение на човека – невропептидът Y, анандамидът, меланоцит-стимулиращият хормон α-MSH, серотонинът, кортизолът и т.н.
Невропептидът Y, секретиран от хипоталамуса (структура в мозъка) и червата, е един от основните помощници на „предводителя” на тъмните сили – грелина. Освен, че предизвиква чувство на глад, това вещество очевидно изпълнява и други функции в организма. Неотдавна учените от Университета в Мичиган (САЩ) откриха, че у хората с депресивно състояние и негативни настройки нивата на този невропептид са твърде ниски. Т.е. определени хора са „генетично програмирани” черногледци и непоправими песимисти. Анандамидът е невротрансмитер и неврорегулатор, който също има пряко отношение към апетита, но освен това играе роля при формирането на чувството на болка, на депресивното състояние, в запаметяването и пр. Любопитното е, че този т.нар. ендогенен канабиноид се свързва със същия рецептор в мозъка (СВ1), играещ ключова роля в регулирането на апетита и развитието на затлъстяването на организма, с които взаимодейства и основната психоактивна съставка на марихуаната.
Добре известен факт е, че употребяващите този наркотик изпитват неистов глад и са готови да погълнат неимоверно количество всевъзможна храна.
Въз основа на огромния обем научна информация, натрупана през последните години, се изясни, че лептинът, освен, че намалява желанието за храна, противодейства на невропептида Y и на анандамида, извикващи чувството на глад, усилва действието на меланоцит-стимулиращия хормон α-MSH, потискащ апетита, повишава температурата на тялото (за изразходване на по-голямо количество енергия) и т.н.
Установено беше, че в резултат на консумирането на голямо количество въглехидрати мозъкът става по-малко чувствителен към лептина и „тъмните сили” в лицето на грелина, невропептида Y и анандамида вземат превес.
Смята се, че основен „виновник” за този ефект, водещ до бързо покачване на телесната маса, е... фруктозата.
Да не забравяме, че половината от молекулата на захарозата се състои от фруктоза. А ако към това добавим невероятното разпространение на глюкозо-фруктозния сироп в хранителната индустрия, нещата стават наистина повече от обезпокоителни. Консумирането на храни, съдържащи полиненаситените омега-3 мастни киселини (тлъсти риби, ленено, сусамово и рапично масло) способстват за възвръщане на чувствителността на мозъка към този тъй важен хормон – радетел за стройна и привлекателна фигура. Направените през последните две десетилетия открития в тази област измениха коренно представите за функциите и ролята на мастните тъкани в човешкия организъм. Оказа се, че те не са обикновен склад на мазнини, а важен ендокринен орган, секретиращ над сто вещества, от които в най-голяма степен зависи стройността и елегантността на фигурата и жизненият тонус на човешкия организъм.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
