Хромът – Незаменим за нормалното функциониране на организма

През 1766 г. в Русия, недалеч от Екатеринбург, бил открит красив червен минерал, който получил поетичното наименование сибирско червено олово. Впоследствие поради сходството на цвета му с този на най-скъпата подправка – шафрана, френският минералог Франсоа Бьодан го нарекъл крокоит (от древногръцкото наименование на шафрана – κρόκος). Изключително красивите друзи на този минерал, от които в различни посоки израстват дълги до 40 см тъмночервени, блестящи, с елмазен блясък игли, предизвиквали истинско възхищение и необичаен интерес. Смятало се, че украшенията, в които е поставен този полускъпоценен камък, имат магическо действие – подобряват настроението, стимулират изобретателността и остроумието. А на жените придава невероятна, неудържима привлекателност в очите на силния пол.  Няколко десетилетия учените горещо спорили за състава на уникалната сибирска руда.

През 1798 г. френският химик Луи Воклен изолирал от крокоита нов, сивкавобял, труднотопим (т.т. 1907 0С) химичен елемент. Любопитно е, че името на новооткрития елемент – хром, било дадено не от Воклен, а от неговите колеги Антоан Фуркроа и Рене Аюи. То е свързано със способността му да образува палитра от различно оцветени съединения (от гръцки χρῶμα – цвят). Воклен е един от плеядата велики френски химици. Той открил още пектина, никотина, ябълчната и хининовата киселина, аминокиселината аспарагин, подробно описал прополиса и пр. Луи Воклен е автор на едно от първите ръководства за химичен анализ, което изиграло изключителна роля за развитието на аналитичната химия. Негови ученици са други знаменити френски химици – Луи Тенар и Мишел Шеврьол.

Хромът е относително разпространен в природата химичен елемент. Неговото съдържание в земната кора е 0,02%.

Най-богати находища на хромни руди има в ЮАР, Казахстан, Русия, Зимбабве и др.

Световното годишно производство на хром е около 9 милиона тона. Едно от първите му приложения е в получаването на устойчиви на износване и корозия стомани, от които се произвеждат инструменти, лагери, пружини и т.н. Т.нар. неръждаема стомана съдържа около 18% хром и 8% никел. Тя намира множество приложения, между които и в хранително-вкусовата промишленост – за направа на различни вместимости, детайли на машини и приспособления и др. Хромът широко се използва и за декоративно и антикорозионно покритие на разнообразни метални изделия.

Скъпоценният камък изумруд (смарагд) представлява берил (минерал на берилия и алуминия), съдържащ примеси от хром. Примесите от хром оцветяват и безцветния корунд (диалуминиев триоксид), превръщайки го в уникалния скъпоценен камък рубин.

Синтетичните рубини се използват за направа на оптични лазери и на лагери за висококачествените механични часовници. Информация за физиологичната роля на този химичен елемент, чието съдържание в човешкия организъм е нищожно

(едва до 6 мг), беше натрупана едва през последните десетилетия. Оказа се, че той участва в изключително широк кръг важни биохимични процеси и без съмнение е един от жизненоважните (есенциални) за човешкия организъм химични елементи. През 1955 г. немският учен д-р Валтер Мерц установи, че хромът е основна съставна част на сложен комплекс от органични вещества, който играе изключително важна роля в регулирането на нивото на глюкоза в кръвния ток. Този комплекс, в който тривалентният хром изпълнява ролята на централен атом, е изграден от две молекули ниацин (витамин В3) и по една молекула от аминокиселините глицин, цистеин и глутаминова киселина.

Последните, както е известно, изграждат изключително важния ендогенен антиоксидант глутатион.

Въпросният хромен комплекс получи интригуващото наименование глюкозо-толерантен фактор (Glucose Tolerance Factor – GTF) и предвид изключително важната му роля в човешкото тяло през последвалите години стана обект на задълбочени изследвания. Изяснено беше, че той регулира проницаемостта по отношение на глюкозата на клетъчните мембрани, както и процесите на нейното утилизиране и депониране. В тази си роля той действа синергично с инсулина, „оптимизирайки” неговите функции.

Доказано е, че хромът има благотворно въздействие при болните от диабет тип 2,

тъй като при тях съдържанието на хром е занижено. Намаленото съдържание на хром в организма, в т.ч. и в здравия, има за последствие повишаване на нивото на глюкозата, както и на холестерола и триглицеридите в кръвната плазма. Съществуват изследвания, съгласно които при ежедневен прием на 1 мг „органичен” хром в продължение на два месеца се наблюдава стабилизиране на нивото на кръвната захар, което трудно може да се постигне чрез фармацевтични препарати.

По категоричен начин е установено, че приемът на хром способства за понижаване на нивото на триглицеридите и „лошия” (LDL) холестерол и увеличаване на това на „добрия” (HDL).

Това води до намаляване на вероятността от образуването в кръвоносните съдове на т.нар. атеросклеротични плаки,

както и на риска от сърдечносъдови проблеми. Влиянието на хрома върху липидния обмен се свързва с регулаторното му действие по отношение на функциите на инсулина, който, както е известно, взема активно участие в метаболизма на липидите и протеините. В резултат на синергичното действие на GTF с инсулина се активизира синтезът на протеини в организма, което способства за нарастване на мускулната тъкан.

Установени са и други благотворни въздействия на хрома върху човешкия организъм – предпазване на структурната цялост и стабилизиране на молекулите на ДНК и РНК, регулация на сърдечната дейност и тази на кръвоносните съдове, поддържане на оптимално артериално налягане, извеждане на токсичните вещества, участие в кръвотворните процеси, активизиране на ензима трипсин, който способства за разграждането и усвояването на протеините, и пр.

Към настоящия момент няма твърдо установени норми за дневната потребност на организма от този елемент.

В последните публикации се посочват стойности от 50 до 200 мкг. Стресовите състояния, големите физически натоварвания, повишеното потребление на прости захари, приемането на диуретици, повишената консумация на алкохол, както и инфекциозните заболявания изискват по-високи дневни дози на хром – до 150-200 мкг.

Описаните полезни въздействия на хрома се отнасят до тривалентната му форма, в която този елемент се съдържа в хранителните продукти. Тривалентният хром не е токсичен дори и в количество, хилядократно по-високо от препоръчваната дневна доза. Шествалентният хром (хромати, дихромати) обаче е силно токсичен и канцерогенен. Доза само от 0,2 г предизвиква отравяне, а от 3 г води до летален изход.

Хромът се всмуква главно в средния отдел на тънките черва. Усвояването на неорганичните соли на тривалентния хром е много слабо – едва 0,5-2%. Значително по-ефективно се усвоява свързаният с органични молекули (т.нар. „органичен”) тривалентен хром. Усвояването на една от най-разпространените хранителни добавки – хромовия пиколинат (комплекс между хрома и три молекули пиколинова киселина), достига 40%. Висока (10-25%) е усвояемостта на хрома и от екстракта от пивни дрожди, които съдържат значителни количества от този елемент. Съдържанието на безценния хром в организма намалява с напредването на възрастта,

както и при значителни физически натоварвания. Това предполага вземане на мерки за повишаване на неговия прием – чрез хранителни добавки или с храни, богати на този елемент. Поради масовото използване на рафинирани продукти, в които неговото съдържание е сведено до минимум, както и поради нездравословния начин на живот, присъщ на по-голямата част от населението, недостигът на хром е един от най-разпространените и най-сериозни дефицити на полезни вещества сред населението в световен мащаб. На него, по всичко личи, в значителна степен се дължи почти епидемичното разпространение на болестите на цивилизацията хипертония, диабет и затлъстяване.

Богати източници на хром са бирената мая (115 мкг/100 г), рибата тон (90 мкг/100 г), сьомгата, скумрията, херингата, шаранът, таранката, скаридите (55 мкг/100 г), говеждият черен дроб (32 мкг/100 г), червеното цвекло (20 мкг/100 г), ечемиченият булгур (13 мкг/100 г), броколито, гроздовият и портокаловият сок, аспержите, бананите, картофите, червеното вино и др.