Има ли полза от нервното напрежение?

Може ли да направим нещо, за да засилим паметта си, да станем по-уверени, по-добри оратори, да помогнем на децата си да бъдат по-устойчиви на житейските несгоди? Бихме ли го направили, ако това е свързано със стрес, който всички предпочитаме да избегнем? Според професор Иън Робъртсън, невробиолог и психолог, думите на знаменития немски философ Фридрих Ницше, че всичко, което не ни убива, ни прави по-силни, имат сериозни основания.

Ученият отбелязва, че тази мисъл на Ницше винаги го е интригувала. Той цитира и думите на известния шампион по голф Тайгър Уудс: „В момента, в който престана да си хабя нервите, докато играя, ще съм приключил със спорта“. Робъртсън пояснява, че много спортисти и музиканти са наясно, че нервното напрежение е необходимо, и подчертава, че човек може да контролира дали ситуацията ще се превърне в стресова, или ще открие нови възможности.

Симптомите на стреса - повишено потоотделяне, сухота в устата, учестено сърцебиене –

могат да отразяват не само безпокойство, но и обичайните страх, злоба или възбуда. По думите на психолога всичко зависи единствено от контекста. Неговият съвет е в стресови ситуации да си втълпяваме, че се вълнуваме, а не че сме нервни. Така мозъкът ще превключи от състояние на избягване в състояние на съревнование. Робъртсън уточнява, че в никакъв случай няма предвид сериозните и продължителни натоварващи психиката ситуации, но при правилно използване умереният стрес влияе положително на съсредоточаването, което от своя страна тренира мозъчните клетки и ги кара да функционират по-ефикасно.

Ученият дава за пример ситуации в ежедневието, които пораждат безпокойство –

проблеми в работата или с роднини, парични затруднения, нови начинания. Той разказва за негов приятел, който се блъснал с велосипеда си в автобус. Мъжът едва не умрял, загубил дясната си ръка, двата му крака били натрошени. Когато Робъртсън го посетил в болницата, му цитирал мисълта на Ницше и болният отговорил: „Ще се справя с това“. След като излязъл от болницата, мъжът отново се качил на колело и започнал да преодолява дълги разстояния.

Невробиологът казва, че

за да се развива, мозъкът трябва да се сблъсква със сложни задачи.

Учените направили проучване с участието на хора над 70-годишна възраст, чиято памет започвала да отслабва. Две години след началото на изследването било установено, че те наистина имали проблеми със запаметяването, с изключение на една група от хора, които през този период са се сблъскали с една или няколко стресови ситуации. Хипотезата на Робъртсън е, че събития, като например инсулт на партньора, карат мозъка да работи и не му позволяват да се поддаде на рутината и ангажиментите в такива ситуации оказват положителен ефект. Той посочва, че децата не трябва да бъдат прекалено закриляни, защото хората без никакви проблеми в живота могат не по-малко от тези, които са преминали през големи нещастия, да са по-чувствителни и податливи към депресии. Стресът от „средна степен“ е полезен за здравето, подчертава психологът.

Робъртсън предлага някои техники за справяне с тревожността. Той съветва при стресова ситуация да направите пет дълги вдишвания, да се изправите или да започнете плавно да свивате, а след това бързо да разгъвате дясната си ръка. Тези упражнения ще ви помогнат да дойдете на себе си. За да не изпаднете в дълготраен стрес, започнете да си поставяте правилни цели – не много леки, но не и прекалено трудни за постигане.