Ингвиналните хернии не могат да се лекуват консервативно

- Д-р Бирданов, често ли се обръщат към Вас пациенти с ингвинални хернии?

- Като се има предвид, че ингвиналните хернии са сред най-често срещаните хирургични заболявания, броят на пациентите с този проблем и при нас, и в други клиники е много голям. Типичният пациент е мъж на възраст над 60 г., но това не изключва по-млади мъже, както и жени. При децата наблюдаваме вродени хернии, които се оперират непосредствено след раждането.

- По какво пациентът разбира, че има херния?

- Оплакванията са от тежест, дискомфорт, „дърпане“ в слабинната област, може да се опипва подутина, а когато процесът е по-напреднал, дефектът става очевиден.

- Има ли случаи, при които пациентът не е подозирал, че има херния, и идва направо с усложнение?

- За съжаление има такива случаи. Обикновено става въпрос за хора с наднормено тегло, при които хернията не се опипва отвън и не се вижда или пък имат някакви придружаващи заболявания. Затова при тежест ниско в корема и болка след физически натоварвания, както и при нередовна дефекация и по-често уриниране трябва да се направи преглед при хирург. Той може само чрез клиничен преглед да установи хернията, не се налагат образни изследвания.

- Какво се случва, ако болният не предприеме никакви мерки?

- При пренебрегване на хернията тя се уголемява с времето, а най-честото усложнение е заклещването. В този случай в сака на ингвиналната херния влиза коремен орган – було, тънко или дебело черво, апендикс. Когато този орган не се върне спонтанно в нормалната си позиция в коремната кухина, той се притиска, кръвообращението му сериозно се нарушава и за няколко часа настъпва некроза, която изисква спешна, и то доста сериозна операция. Тя е свързана с много рискове за пациента.

- А самата неусложнена херния не може ли да се лекува консервативно?

- Не, единственото лечение е хирургическото! Носенето на колани, бандажи, пиенето на билки доказано няма влияние върху естественото прогресивно уголемяване на ингвиналните хернии. Единственият резултат е забавянето на операцията и увеличена опасност от усложнения.

- Какво представлява плановата операция при херния?

- При днешните възможности на хирургията най-често всичко приключва в рамките на 24-часов болничен престой. Обемът на операцията и рисковете за пациента са несравнимо по-малки в сравнение с операцията на заклещена херния. Най-често отсъствието от работа или ограничаването на всекидневната активност е за 4 – 5 дни, а пълното възстановяване с възможността за спорт и други физически усилия е след около един месец.

- С каква упойка може да се направи операцията?

- Това е преценка на хирурга и анестезиолога, като се вземе предвид и предпочитанието на пациента. Може да се направи обща анестезия, спинална и дори местна упойка.

- Защо се налага поставянето на платно?

- Защото този метод гарантира в най-голяма степен недопускането на рецидив – появата на нова херния на същото място. Платната, които се поставят, са високотехнологични, понасят се отлично от организма и не създават проблеми. Преди използването на платната рецидивите след операция от херния са били около 30 на сто. С днешна дата между 1 и 2 процента. Разликата е впечатляваща!

- Имат ли приложение модерните лапароскопски оперативни методи при херниите?

Разбира се, миниинвазивните техники от доста време се прилагат в най-развитите държави, а в България сравнително отскоро. В нашата клиника имаме специализации на екипа във водещите центрове, както и натрупан вече опит в това отношение. Целта на ендоскопските операции при херния е по-бързото възстановяване на пациентите*.

- След операцията налага ли се някакво последващо лечение?

- Ако ме питате за прием на лекарства, най-често не се налага, ако няма някакви съпътстващи заболявания на стомашно-чревния тракт или други органи. Много е важен обаче двигателният режим! Не е редно след такава операция, преди да са минали 20 – 30 дни, човек да започне със сериозни натоварвания и вдигане на тежки предмети – над 5 кг. Първо трябва да се тръгне с плуване и леки кросове. По отношение на храненето – няма ограничения след операцията.

Сравнение при конвенционална операция и лапароскопска операция

Конвенционална операция:

• Подходяща за: по-големи и стари хернии, предишни операции и сраствания
• Продължителност: около 30 мин
• Упойка: местна, спинална или обща
• Външен разрез: един с дължина около 4 – 5 cm
• Основен недостатък: по-продължително възстановяване на пациента
• Болничен престой: най-често 24 до 48 часа
• Време за пълно възстановяване: 20 до 30 дни
• Доплащане от пациента: НЗОК не поема цената на платното

Лапароскопска операция

• Подходяща: за малки и средни хернии, по-млади пациенти
• Продължителност:  около 40 - 45 мин
• Упойка: задължително обща
• Външен разрез: 2 до 3 по около 1 см
• Основен недостатък: известен риск от нараняване на кухи коремни органи, съдържащи се в херниалния сак
• Болничен престой: най-често 24 до 48 часа
• Време за пълно възстановяване: 20 до 30 дни
• Доплащане от пациента: касата не поема специфичните консумативи и цената на платното.