История на депресията от Античността до днес

Депресията е сред най-старите заболявания, описани още в древната медицина. Твърди се, че е стара колкото човечеството.

В Древна Гърция е наричана меланхолия и е тълкувана като нарушаване на равновесието в човешката душа, причинено от преобладаването на вещество, произведено от жлъчката, което чрез кръвта се разпространява в организма. Описана е като вид човешко настроение - неточно определен вид депресия. Открояваща се с ниски нива на ентусиазъм и желание за активност. Както и че е вследствие от скръб и страх, продължили дълго във времето.

Според теорията на Хипократ за човешкия темперамент, тялото съдържа четири течности: кръв, лимфа, жълта и черна жлъчка. Ако преобладава кръвта - темпераментът бива сангвиничен, ако това е лимфата – флегматичен, ако жълтата жлъчка е в повече – темпераментът е холеричен, ако това е черната жлъчка – меланхоличен.

Хипократ описва меланхолията като болестно състояние, за което са характерни: „липса на апетит, униние, безсъние, раздразнителност, безпокойство“.

Меланхолията през вековете:

През 12 век в куртоазната поезия с меланхолия се свързват различни състояния на душата – от дълбока тъга до лудост;

През 14 век в поезията на Гийом дьо Машо: това е чувството на ревнивия влюбен, който търси усамотение;

През 17 век значението се свежда до тиха и неопределена, безпричинна тъга;

През 19 век меланхолията означава две неща: унилост поради някаква дълбока липса, която страдащият не може да определи и в клиничния смисъл психическа болест, свързана с дълбоко отчаяние и отпадналост. Меланхолията става синоним на депресия;

През 20 век (средата) е белязан пик в откриването на медикаменти, повлияващи различни психични състояния. В продължение на десетилетия употребата на антидепресанти се е повишила.

Античност

Преди новата ера меланхолията е свързвана със загуба на близък човек. Свидетелство за това са античните надгробни плочи от 4 век, изобразени с ликове на тъгуващи за починали.

През 6 век Пенелопа е изобразена в меланхолично очакване на своя съпруг пред стана, на който денем тъче.

Аристотел е разсъждавал върху хипотезата, че всички изключителни хора, било то философи, политици, поети или хора на изкуството са меланхолични и страдат от черна жлъчка.

Средновековие

През Средновековието, депресията е свързвана с обладаване от зли духове и черни демони. Смятана е за магьосничество. Прилагани са екзорсистки ритуали.

Това е периодът, в който хората са затваряни в обособени места, наричани „лудници“.

Хората са приемали, че страданията, причинени от депресия, са вследствие от натрупани грехове.

През 17 век във Великобритания меланхолията е свързвана с религиозната несигурност, вследствие от английската реформа, интереса към греха, грехопадението и спасението на душата.

В тази епоха от медицинска гледна точка най-точна картина за меланхолията дава Роберт Бъртън. През 1621 г. той публикува книгата „Анатомия на меланхолията“. В нея той анализира причините, проявите и начините на лечение на меланхолията. Счита се, че това съчинение е важен сбор от съществувалите дотогава теории. Информира, че меланхолията е била популярна.

Според Бъртън, меланхолията е свързана със загубата на близък човек и с последвалия от нея траур. Самият той е считал себе си за меланхолик.

Ренесанс

През Ренесанса се наблюдава нов поглед към меланхолията. Търсят се по-задълбочено причините за възникването ѝ, както и начините на лечение.

Меланхолиците са приемани като мислители на по-високо ниво. Определяни са като хора, търсещи отговори на въпроси, които знаят, че няма да намерят.

Това е периодът, в който са прилагани естествени лечения на меланхолията чрез физически упражнения, диети, лечение чрез музика, пътувания и билки.

Просвещение

През Просвещението е прието, че човешкото тяло работи като машина. А за страдащите от меланхолия се е считало, че нещо вътре в тях не работи в синхрон.

Прието е, че депресията произтича от по-лесния начин на живот в градовете.

Според някои лекари, агресията е предизвестие на депресията. Други лекари, я определят като резултат от вътрешни конфликти между това което хората искат и това, което могат.

Приложения са намерили следните лечения на депресия:

През 18 век в Германия симптомите на депресия са описани като „оловна тежест в ръцете и краката“ и „огромен товар на плещите“. Болният от депресия е завързван за въртящ се стол на колела, след което е завъртан силно. Смятало се е, че центробежната сила при въртенето ще изхвърли тежестта от тялото.  А ефектът от въртенето, изразен в завиване на свят, е начин да се коригират проблемите в мозъка.

Процедури, наречени хидротерапия. Болният от депресия е потапян в студена вода, задържан е под нея до първи признаци на удавяне. Неразделна част от процедурата е рецитиране на псалми от Свещената книга.

Депресията е лекувана чрез полагане на тялото във вана, след което е заливано с 10 до 50 ведра (дървен съд с цилиндрична форма)  студена вода.

Промени в диетата, клизми, конна езда, повръщане. Лекарите са препоръчвали на страдащите от депресия лечение чрез повече физическа работа и упражнения.

Викторианска ера

През Викторианската ера е прието, че причините за депресията се коренят в съвременния начин на живот. Хората са делени на „бели якички“ и „сини якички“. Считано е, че представителите на първите са в пъти по-податливи към депресия, за сметка на вторите, за които е смятано, че не са застрашени от нея поради ангажираност към тежък физически труд.

Създадени са специализирани звена (санаториуми), в които страдащите от депресия са лекувани чрез излагане на чист въздух, здравословно хранене, спорт.

През 19 век Алфред дьо Мюсе определя депресията като болест на века. А френският писател Шатобриан смята, че човекът придобива своето съществуване чрез „вечната меланхолия на мисълта“.

Според Сьорен Киркегор човекът е съставен от три същности: крайно, безкрайно и връзката между тях. Крайните (сетива, тяло, познание) и безкрайните (парадокс и умението за вяра) съществуват в състояние на противоречие. Според него това противоречие, осъзнало своето съществувание, е индивидуалността. Когато индивидуалността е погубена, нечувствителна или в свръхизобилие, човешката личност е в състояние на отчаяние. Отчаянието, вместо да е агония, е изгубване на индивидуалността.

Други изявени личности са твърдели, че меланхолията е енергия, чийто потенциал не е канализиран правилно. И поради тази причина се е превръщала в черна отрова за човека.

През 19 век Емил Крапелин (немски психиатър) настоява меланхолията да се лекува чрез медицинска намеса. Интересът му към психиатрията се оформя още когато е изучавал медицина. За известно време е свързан с Вилхелм Вунд в Лайпцигския университет. По това време Вунд се интересува от „новата“ психология и експериментира със сетивните функции и анализа на състоянията на съзнанието. На този фон на научните изследвания, Крепелин подхожда към проблема за психичните разстройства. Той вярва, че към тях трябва да се подходи научно, след като са предопределени. Смята, че психично разстроеният човек може да се възстанови или да не се възстанови по естествен път.

През 19 век за първи път свързват меланхолията с емоциите. Така лекарите се фокусират над човешките емоции, както и върху начина им на действие върху тялото.

Следва да се изтъкне заслугата на Зигмунд Фройд, Мелани Клайн и Адолф Майер за откритията им по отношение на депресията, както и за лечението й. Тези учени са изследвали депресията, възникнала от скръб, генетика и преживявания в ранна детска възраст. А заслуга за разграничаването на меланхолията от депресията е на Адолф Майер.

Как стоят нещата в наши дни

В наши дни науката е достигнала до сериозни открития. Вече се знае много повече за човешкия мозък, за мисловните процеси, както и за човешките емоции. Знае се, че различни части на мозъка контролират определени дейности. Направени са значителни проучвания на биохимията на мозъка и ефектите й върху човешкото поведение.

През 1952 г. е създаден Американският диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства (DSM). Въведени са уеднаквени стандартни критерии за класификация на психичните разстройства. Използва се в САЩ и в различна степен по целия свят, в т.ч. и България, от клиницисти, изследователи, агенции за регулация на психиатричните лекарства, компании за здравно застраховане, фармацевтични компании и др.

Претърпява пет актуализации от създаването му през 1952 г. Открити са различни видове депресии, като за всеки вид е налична придружаваща характеристика и описание на симптомите. Разграничена е тревожността от депресията.

Благодарение на задълбочени изследвания в сферата на психиатрията и психологията, са открити и нови форми на терапия на депресията. Пример за това е когнитивно-поведенческа терапия, която цели да помогне на пациентите да се научат да заменят негативните мисли с положителни.

Голяма част от специалистите в сферата на психичното здраве твърдят, че прилагането на мултифункционален подход при лечение на депресия, дава най-добри резултати. Той включва: медикаментозна терапия, психотерапия, подходящо хранене и физическа активност.

Нека бъдем признателни към науката и откритията, които безспорно са подобрили човешкото физиологично и психично здраве.

Отдавна са отминали времената, в които е приемано, че хората, страдащи от депресия, са обсебени от демони. А ролята на екзорсиста от Средновековието е заета от психиатъра в съвременното общество.

Призовавам всеки, който се чувства емоционално потиснат, да потърси специалист по психично здраве (психолог, психотерапевт, психиатър). Това ще ви помогне да се справите и преминете по-безболезнено през трудностите, пред които сте изправени. 

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.

Сподели във Facebook