Как да преборим COVID-19 и емоционално

На 10 май стартира Европейската седмицата за осведомеността за психичното здраве. Отбелязва се ежегодно по инициатива на Mental Health Foundation, като насочва вниманието към различни аспекти от менталното здраве.

Тази година фокусът е върху борбата за доброто психично здраве, като очаквано акцентът е и върху последиците, които коронавирусната инфекция оставя върху психиката на хората.

Пандемичната обстановка е изпитание както за физическото, така и за психическото ни здраве,

което е съществен елемент от човешкото благополучие. Затова грижата за психиката е не по-малко важна от грижата за телесното здраве.

Повече от година специалистите от Клиника „Психиатрия” на Военномедицинска академия (ВМА) са и лекари на първа линия, които се сблъскват както с коронавирусната инфекция, така и със съпътстващите COVID-19 психични прояви.

Най-често наблюдаваните от тях в практиката са:

* дезадаптивна тревожност;

* афективни колебания – от депресивни до хипоманийни състояния;

* инсомнии;

* психоорганични синдроми.

Причините за появата на тези синдроми са многофакторни и вероятно взаимосвързани, коментира полк. доц. Данчо Дилков, началник на Клиника „Психиатрия”.

От една страна,

боледуването с COVID-19 е кризисна ситуация, предизвикваща съответна ситуативна тревожност.

Тя се проявява с периоди на вътрешно напрежение, страхови изживявания и свръхценни фиксации към соматичното състояние. От друга страна, инфекцията изостря подлежащи тревожни разстройства – пример за това са увеличаващите се по брой и интензитет панически пристъпи, а в някои случаи дори леките състояния се интерпретират като животозастрашаващи.

Друг важен фактор в генезата на психичните симптоми се дължи на патофизиологичните механизми на инфекциозния агент, подчертава специалистът и пояснява, че COVID-19 поразява най-малките кръвоносни съдове във всички органи и системи на организма.

При преходни нарушения на кръвообращението на мозъка, особено при по-възрастните пациенти, са възможни прояви на енцефалопатия като флуктуиращо съзнание, дезориентация, позитивни симптоми като зрителни халюцинации и политематични налудности. Обичайно с възстановяването на телесното заболяване тези симптоми отшумяват. За подобни прояви допринася и хипоксията на мозъка вследствие на вирусната пневмония, която е предпоставка за нарушена газообмяна между околната среда и организма, казва още доц. Дилков.

По думите му

изолацията, избягването на близък контакт дори и с най-близките ни хора с цел да ги предпазим, също оказва съществен дистрес.

Изолацията от колегите ни на работното място е събитие с подобна дезадаптивна тежест. На първо място човек в природата си е социално същество и действа най-добре в екип. Често срещани са депресивните симптоми и след боледуване – след изчерпване на голяма част от възстановителните ресурси на тялото. Най-често срещаните са понижено настроение, загуба на интерес и удоволствие от ежедневни дейности, намалена мотивация, понижен или повишен апетит, загуба на тегло и други.
Нарушенията на съня (инсомниите) до голяма степен съпътстват тревожността и депресивните прояви, а често са и част от клиниката на посттравматично стресово разстройство след дълго и тежко боледуване или след загуба на близък.

Небезизвестен факт е и

повлияването на кортикостероидната терапия върху настроението при пациенти с COVID-19.

Високите дози кортикостероиди, прилагани дълго време, водят до емоционална лабилност, изразяваща се в леки депресивни до хипоманийни състояния. След нормализиране на дейността на основната ендокринна ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, обичайно колебанията в настроението изчезват.

Първата стъпка към овладяването на тези психични прояви е да бъдем наясно с тях. Добрата информираност предоставя повече възможности за контрол над собствените ни емоционални реакции, категоричен е доц. Данчо Дилков.

Периодът след боледуване е адаптивен период и всички леки отклонения в психичните функции са физиологична проява. Активната почивка, силната храна и спокойствието са достатъчни, за да възстановят вътрешния баланс на организма.

Наслаждавайте се на слънчевото време с ежедневни разходки с любимите ви хора или домашни любимци. Намерете си хоби, което да ви кара да се усмихвате и да се чувствате удовлетворени. Върнете се към отдавна забравени дейности, които са ви носели щастие в миналото, са част от съветите на специалистите.

Доколкото е възможно, не се преуморявайте. В днешно време рисковите тенденции за развитие на бърнаут в различните бизнес сфери (не само при медицинските работници) са осезаемо завишени, подчертава още доц. Дилков.

Не на последно място специалистите съветват да потърсите навреме професионална психиатрична или психологична помощ за тежките и непреходни състояния като тежки депресивни епизоди, силна и нестихваща тревожност, която влияе на нормалния ритъм на живот, неповлияващо се от билкови продукти безсъние.

Бъдете здрави и се грижете за душата си с любов и разбиране!

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.