Как да преборим стреса

Ответните реакции на човешкия организъм, насочени към възстановяване на хомеостазата (оптималното състояние на неговите основни физиологични функции), са известни под сумарното наименование стрес. Основите на теорията за стреса са разработени от канадския ендокринолог Ханс Селие. Според учения това особено състояние на организма се е формирало у предците ни в онези далечни години, когато те са живели под постоянна заплаха – недостиг на храна, природни стихии и безброй хищници. Стресът е способствал за мобилизиране на целия ресурс на човешкия организъм, за да оцелее в дадена критична ситуация.

При състояние на стрес в кръвния ток се изстрелва залп от хормони, най-важните от които са адреналин и кортизол. Адреналинът е хормон и невротрансмитер, който води до учестено дишане и сърцебиене, повишава кръвното налягане и подобрява чувствително кръвоснабдяването на мозъка и мускулите. Кортизолът стимулира отделянето на глюкоза от черния дроб, която е основен източник на енергия. В резултат човешкото тяло е приведено в състояние на готовност – за стълкновение с възникналата опасност или... спасително бягство. Любопитна подробност, свързана с кортизола, е обстоятелството,

че неговите постоянно високи нива водят до натрупването на мазнини, особено в коремната област. Оттук произтича добре познатият рефрен: „Пълнея от нерви”, който очевидно не е лишен от обоснованост. Високите нива на кортизол препятстват синтезата на невротрансмитера серотонин в мозъка, известен като „хормон на щастието”, който участва в регулацията на настроението, съня, телесната температура, апетита, сексуалността и пр. Ниските нива на серотонин водят до агресивно поведение, мигрена, депресия, нервни разстройства, раздразнен стомах и т.н. В края на миналия век професорът от Рокфелеровия университет в Ню Йорк (САЩ) Брюс Макивен защити тезата, че за човешкия организъм не е толкова опасен силният стрес, а по-скоро продължителното въздействие на по-слаби стресиращи фактори, т.е. хроничният стрес. В наши дни на хроничен стрес от различно естество (недостиг на финансови средства, проблеми в семейството и на работното място, конфликтни ситуации в транспорта, магазина и т.н.) са изложени около 80% от населението.

Смята се, че хроничният стрес е пусков механизъм за развитието на редица болестни състояния –

артериална хипертония, проблеми на сърдечносъдовата, храносмилателната и вегетативната нервна система и пр. Според някои специалисти раковите заболявания също са свързани с въздействието на постоянно стресиращи организма фактори. Твърде често за възстановяване на нарушеното емоционално-психическо състояние изпадналите в стресова ситуация търсят спасение в алкохола и цигарите. Научно обосновани са следните относително безопасни дневни дози на алкохолни напитки. При мъжете – една бутилка пиво, 240 мл вино, водка, ракия (400) – 65 мл. При жените тези количества са с около 20% по-ниски. Повече от очевидно е, че тези дози не са достатъчни за „отпускане” и откъсване от надвисналите проблеми. Увеличаването им, освен че вреди сериозно на организма, не води до премахване на последните, което с тъга се констатира след излизане от състоянието на опиянение. За съжаление, при цигарите няма относително безопасни дози и тяхното използване за снемане на стреса е безполезно и носи единствено вреди на организма.

В периоди на продължителен стрес организмът има завишени потребности от белтъчни вещества.

За целта подходящи са киселомлечните продукти, пилешкото месо, рибата и морските дарове, които внасят в организма висококачествени протеини и редица ценни минерални вещества. Използването за целта на колбаси и тлъсти меса е повече от нежелателно. Според американски диетолози животинските мазнини не само вредят на сърдечносъдовата система, но способстват активно за срив в настроението и развитие на депресия. Обратно, растителните масла (слънчогледово, ленено, маслиново) са важен фактор за синтеза на химични субстанции, отговорни за формирането на устойчиво психическо състояние и добро настроение. В последните се съдържат значителни количества от незаменимата полиненаситена линолова киселина, от която в организма се синтезира друг член на фамилията омега-6 мастни киселини – арахидоновата. Последната е изходно вещество за синтеза на невромедиатора анандамид и 2-арахидоноилглицерол.

Двете вещества противодействат ефективно на стреса - способстват за отслабване на нервното напрежение,  подобряване на апетита и прогонване на неприятните мисли. Колкото и да е странно, ефективно средство срещу стреса е и доскоро сатанизираната сланина. В нея се съдържа значително количество (около 2%) арахидонова киселина. За съжаление, ендогенното (синтезираното от организма) количество арахидонова киселина е недостатъчно за покриване на потребностите от нея (особено при стресови състояния), поради което тя следва да се внася с хранителния рацион. Няколко късчета сланина не само че няма да навредят на организма, а тъкмо напротив - ще му помогнат да се пребори със стреса и да си възвърне самочувствието и доброто настроение.

Ефикасно средство срещу стреса и депресията са полиненаситените мастни киселини

от фамилиите омега-3 и омега-6. В сьомгата тяхното съотношение е идеално, като в нея се съдържат значителни количества от изключително ценните за човешкия организъм мастни киселини от фамилията омега-3 – ейкозапентаенова и докозахексаенова.

В състояние на стрес човешкият организъм има завишени потребности от редица витамини и минерали. От особено значение са витамините от В групата  - В1, В6, В12, от витамин С, както и от минерали като магнезий, хром и др. Витамин В1 е известен като витамина на бодрия дух предвид важната му роля в дейността на нервната система и мозъчната дейност. Съдържа се в овесените ядки, пшеничните трици, фъстъците, свинското месо, редица зеленчуци и т.н. Топлинната обработка способства за неговото разрушаване.

Витамин В6 спомага за преодоляване на нервното разстройство и действа успокоително,

а витамин В12 възстановява душевното равновесие и понижава раздразнителността. Хромът противодейства ефективно срещу нервната възбуда и препятства извеждането на важните минерали цинк и желязо, което е налице при стресови ситуации. Казват, че стресът просто „изяжда” тези два елемента. Богати източници на хром са доматите, царевицата, яйцата, ракообразните, черният дроб, фасулът, грахът, маточината и др. Магнезият придава на организма устойчивост срещу стрес, снема раздразнителността и умората, противодейства на депресията и взема активно участие в превръщането на креатинфосфата в аденозинтрифосфорна киселина (АТФ) – универсалния източник на енергия в човешкия организъм. Богати източници на магнезий са пшеничните трици (590 мг/100 г), какаото (440 мг/100 г), соята (249 мг/100 г), бадемите (170 мг/100г), фасулът и пресните зеленчуци.

В периоди на продължителен стрес е наложително да се избягват храни, съдържащи консерванти и синтетични оцветители,

които понижават капацитета на имунната защита и усвояването на редица биологично активни вещества от храната. По време на стрес е необходимо консумирането на по-големи количества вода – половин до един литър повече от обичайното.

Установено е, че редица аромати действат антистресово – това на прясно изпечен хляб, сладкиши или вкусна гозба. Подобно действие имат редица етерични масла – жасминово, босилково, бергамотово, сандалово, лавандулово.

Практиката показва, че изброените природни средства се справят далеч по-ефикасно със стреса в сравнение с лекарствените средства, без да увреждат организма и деликатното равновесие в него.