Как да предпазим сърцето от COVID-19

Началникът на Клиниката по кардиология във Военномедицинска академия полк. проф. д-р Ивайло Даскалов отговаря на въпросите какво е най-важното, което трябва да знаем за сърдечносъдовите болести и какво се промени по време на пандемията.

Проф. Даскалов, сърдечносъдовите заболявания, преждевременните сърдечносъдови инциденти са водеща причина за смъртност в световен мащаб. Каква е статистиката в България?

Има няколко основни неща в статистиката за България. Първото от тях е, че около 65% от смъртните случаи и при мъже, и при жени са причинени от сърдечносъдови заболявания. Когато към тях се прибавят и онкологични заболявания, този процент надхвърля 80. Затова с пълно основание може да се каже, че водещите причини за смърт са сърдечносъдовите и онкологичните заболявания. Вторият основен пункт в статистиката за България е, че трима от всеки 10 души над 18 години имат артериална хипертония, което прави заболяването социално значимо, не само поради много високата честота на разпространение, а и поради сериозните, инвалидизиращи усложнения, до които води.

Коронарната болест на сърцето или исхемичната болест има по-ниска честота на разпространение в сравнение с хипертонията, но по-висок процент на годишна смъртност, около 12%. Някои сърдечни аритмии, като предсърдното мъждене придобиват социална значимост поради връзката си с мозъчния инсулт, чиято годишна честота е около 21%.

И ако добавя данните от Евростат, че България има втората най-ниска очаквана продължителност на живота сред държавите от ЕС, то логично може да се направи извод, че съществуват все още доста нерешени въпроси по темата сърдечносъдови заболявания.

През последните години се наблюдаваше т.нар. тенденция на „подмладяване“ на заболяванията…

Този феномен вероятно съществува, но също така е вероятно да се наслагват и влиянието на много други фактори, като например много по-напреднала диагностика, много по-добра информираност за болестите, как да се профилактират, как да се контролират и всичко това прави възможно да се поставя диагнозата на много по-ранен етап, отколкото е било възможно преди 5 или 10 години. Този феномен би могъл да се разглежда и от гледна точка на променените фактори на околната среда в съвременния живот, които биха могли да предизвикат появата на сърдечно заболяване. Сега основно място заема психическият стрес, работата в електронна среда, липсата на достатъчно почивка и нощен сън, злоупотребата с алкохол, цигари, наркотици и стимуланти, нездравословното хранене и липсата на редовно спортуване.

Кои са най-често срещаните сърдечносъдови заболявания, които засягат българите?

Българите не се различаваме от средния европеец и най-често срещаното заболяване от сърдечносъдовите, както вече споменах е артериалната хипертония. Следва исхемичната болест на сърцето, ритъмните и проводни нарушения, като тук предсърдното мъждене има особено значимо място.

А какъв е процентът на пациентите с преждевременни сърдечносъдови инциденти? От какво са провокирани те? Този процент повиши ли се във времето на пандемията?

Въпросът, зададен по този начин, поне за мен няма отговор, защото всички сърдечносъдови инциденти по дефиниция са неочаквани събития. Този процент остава константен, като за острия миокарден инфаркт е около 1200 пациенти като годишна заболеваемост според данните на Националния статистически институт.

Неочакваните сърдечносъдови събития се провокират от съчетанието на рискови фактори и генетична предопределеност, които са характерни за конкретния индивид и състояние. Разбира се, когато по-образователно трябва да се говори на тази тема, най-голямо значение се отдава на психо-емоционалния стрес, заседналия начин на живот, тютюнопушенето, нездравословното хранене и наднорменото тегло, артериалната хипертония, захарния диабет, повишения холестерол и атерогенни фракции, пикочна киселина и нарушената бъбречна функция, които са сред основните рискови фактори.

Голяма част от сърдечните събития могат да бъдат предотвратени чрез подходящи превантивни мерки, като повишаване на физическата активност, здравословно хранене, отказ от тютюнопушене. Физическото натоварване е много важно за тренирането на сърдечния мускул, защото така сърцето изтласква по-голямо количество кръв и до всяка клетка в нашето тяло достига повече кислород. Разбира се, физическите натоварвания трябва да бъдат съобразени с индивидуалните възможности на всеки.

Здравословно, балансирано и правилно хранене е вторият значим фактор. Важно е да се ограничи употребата на сол до 5 г дневно, на хидрогенирани мазнини, алкохол и тютюневи изделия, тъй като те са високо рискови фактори. Пушенето е сред основните причини за исхемична болест на сърцето. Никотинът в цигарите стеснява кръвоносните съдове, намалява притока на кислород към сърцето и повишава кръвното налягане - основни фактори за възникване на сърдечен инфаркт.

Безсънието и стресът са фактори, които също водят до сърдечни проблеми, поради спазъм и стесняване на коронарните съдове (съдовете на сърдечния мускул).
Не на последно място по значение са профилактичните прегледи и изследвания, при които навреме биха се открили и лекували евентуални заболявания на сърцето.

Освен всички рискови фактори, които имат своето голямо значение за развитието на сърдечносъдовите заболявания, ситуацията се усложнява и с пандемията от COVID-19. Какви са рисковете при пациентите със сърдечни заболявания?

Първото и важно е, че пациентите със сърдечносъдови заболявания са във високо рисковата група, т.е. те са по-податливи на по-тежките форми на протичане на болестта и затова в никакъв случай не трябва да се подлагат на епидемичен риск, което означава да носят предпазни маски, където трябва и да спазват необходимата безопасна физическа дистанция. В случай на съмнение за коронавирусна инфекция тези пациенти трябва незабавно да бъдат изследвани и при доказване на такава, лекувани от опитен експерт по инфекциозни заболявания в съчетание с консултиращ кардиолог.

Второто важно нещо е, че както при всеки вирус и при COVID-19 е възможно директно увреждане на сърцето - вирусен миокардит, за което обаче има само единични съобщения от големите огнища в Испания, Италия, Франция и Китай.

По-скоро при пациентите със сърдечносъдови заболявания потискането на нормалната функция на сърцето настъпва в етапа на тежка дихателна недостатъчност и цитокинова буря, като цитокините могат да доведат до нарушаване функциите на съдовия ендотел, микротромбози и полиорганна недостатъчност.

В началото на пандемията имаше опасение, че пациентите не получават необходимото внимание и грижа спрямо заболяванията им, включително и тези със сърдечни заболявания. От друга страна – те са в една от големите рискови групи. Какво бихте посъветвали тези пациенти? И какви проблеми най-често откривате при тях?

В хода на пандемията преминахме през най-различни етапи, но най-важното от всичко е, че не сме прекратявали работа и за минута. Това, което казвам, важи за всички отделения на Клиниката по кардиология. Знам, че много научихме в тази абсолютно нова и необичайна среда и искрено се надявам и нашите пациенти също да се възприели този модел на поведение. Макар че първоначално имаше противоречиви послания по отношение на профилактиката срещу COVID-19, за себе си съм убеден, че на този етап мерките, които споменах по-горе, а именно задължително носене на защитна маска, където се изисква, и физическа дистанция, са напълно достатъчни.

Можем ли да очертаем няколко лесни стъпки за ежегодна профилактика като преглед, изследвания и от каква възраст следва да се прилага стриктно?

Профилактиката на сърдечносъдовите заболявания няма как образно казано да измерим на килограм или да вменим като отговорност на лекаря-кардиолог. Ако се установят отклонения от нормата при преглед от общопрактикуващия лекар, конкретно ориентирани към някое сърдечно заболяване, тогава консултиращият кардиолог трябва да направи програма, включваща корекция и периодичен контрол на рисковите фактори, за които вече стана въпрос. Ако е налице фамилна обремененост, профилактичните прегледи обикновено започват още в юношеска или млада възраст.

При мъже след 45 г. и жени след 55 г. профилактичните прегледи са силно препоръчителни и включват измерване на кръвното налягане, електрокардиограма, лабораторни изследвания на кръвна захар, холестеролова обмяна, бъбречна функция и пикочна киселина. Обикновено този препоръчителен обем се разширява с пълна кръвна картина, изследване на щитовидната жлеза, при мъже простатно специфичен антиген, при жени мамография и консултация с гинеколог.

„Здравото сърце“ наследява ли се? Кои от сърдечните заболявания ги носим в гените си и кои бихме могли от недостатъчна грижа и внимание към самите себе си да „отключим“?

Този въпрос е много сложен. Съвсем общо казано – да. Фамилната история за „здравото сърце“ е едно добро начало. Въпреки че носенето на латентни, т.е. „спящи“ гени за сърдечна болест може да бъде отключено във всеки един момент от човешкия живот, ако не се спазват правилата, които очертах по-горе. Артериалната хипертония е най-типичният пример за сърдечносъдово заболяване, предавано по сложен наследствен механизъм. Други примери са ранната исхемична болест на сърцето и фамилните хиперхолестеролемии, някои сърдечни аритмии, фамилни кардиомиопатии и други.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.