Как да преодолеем изтощението след боледуване
Астения след грип, синдром на хронична умора, фатиг–синдром, синдром на Епщайн-Бар – състоянието има много имена, а през 1988 г. било вписано официално в регистъра на съществуващите заболявания и е признато за такова. Съществуват различни теории за възникването на синдрома – имунна дисфункция, невро-ендокринни нарушения, дори генетична теория.
Повечето специалисти са склонни да разглеждат синдрома на хроничната умора като мултифакторно заболяване, възникнало след провокирано събитие (инфекция, стрес и др.).
Боледуването от грип и други вирусни и бактериални инфекции през зимата, температурните разлики при престоя на закрито и открито, множеството вируси и бактерии из градския транспорт и офисите водят до тежък стрес на организма и срив на имунната система.
Българите боледуват на крак. Те ходят на работа, за да покажат, че са готови да се жертват в името на служебните задачи и че нищо не може да ги спре. Климатиците в офисите превъртат стотици микроби и ги разпръскват по-успешно от бактериологично оръжие. Автобусите са пълни с кихащи и кашлящи. Така българинът боледува не само по-дълго и по-тежко, но заразява и повече хора...
И след грипа и другите инфекции, след безразборния прием на антибиотици, прахчета и таблетки дебне синдромът на хроничната умора. Той възниква, когато отслабеният от срещите си с причинителите на остри заразни заболявания през зимата и претоварен от лекарства организъм се опитва да заработи отново при пълно натоварване и на пълни обороти. Най-честите симптоми са умората и мускулната слабост, които не преминават след почивка, намаляване на паметта, понижена концентрация, раздразнителност, лош сън.
Може да се яви главоболие, липса на апетит, болки в ставите и депресивно настроение. Най-често заболяването се среща при хора в трудоспособна възраст, материално осигурени, занимаващи се с умствена работа. Обикновено те са подложени на стрес в работата и ежедневието си. Чувствителни, отговорни, амбициозни, работохолици.
Медиите преливат от съвети как да се справим – достатъчна и пълноценна почивка, предпазване от конфликтни ситуации, разходки на чист въздух, релаксиращи упражнения и йога, студени душове, разтоварващи диети с много цитрусови плодове, зеленчуци, билкови чайове, витамини... И още – ароматерапия, цветни есенции и ободряващи масла, тонизиращи средства, хомеопатия...
Последните проучвания показват, че приемът на две аминокиселини - аспартат и аргинин - е от съществено значение при състояния на хронична умора.
Аргинин е незаменима аминокиселина, която е от съществено значение при състояния на стрес и някои здравословни проблеми. Нуждите от аргинин се повишават и при инфекции, травми, тежък стрес, интоксикации и др. Дефицитът на аргинин води до нарушения в растежа и половите функции при мъжа. Аргининът е необходим за нормалното функциониране на хипофизната жлеза, защото участва при синтеза и секрецията на растежния хормон. В условията на натоварване той съдейства за подобряване на регенерацията, улеснява отпускането и разширяването на кръвоносните съдове.
Аспарагин подпомага метаболитните функции на централната и периферната нервна система, той е съставна част на важни ензими, отговорни за работата на черния дроб, участва в синтеза и разграждането на протеините. Аспарагиновата киселина е едната от двете главни възбудни аминокиселини в мозъка. Тя помага при разграждането на вредния амоняк в организма и така допринася за защита на нервната система. Участва в изграждането на имунната система, както и в синтеза на носителите на наследствената информация – ДНК и РНК. Аспарагиновата киселина е изключително полезна при състояние на умора. Спортисти, приемащи соли на тази киселина, проявяват значително по-голяма издръжливост.
Съчетаването на двете аминокиселини в препарата „Амбинор” има синхронизиран ефект върху отслабения от зимата организъм. Подпомага се възстановяването след боледуване. Активират се енергизиращите въздействия върху мозъка и сърцето, както и детоксикацията на черния дроб. Укрепва се имунната система и споменът за умората остава да присъства единствено във въпроса – умеем ли да се възстановяваме след боледуване?