.jpg)
Как се харчат общите пари за лекарства
В. „Животът днес” продължава диалога за достъпа до лекарства на българските пациенти. Конкретния повод взехме от поредното недоволство на бъбречно трансплантираните, но темата засяга цялото общество. На всички е известно, че парите за здравеопазване и конкретно за лекарства не достигат, НЗОК не покрива напълно цените на медикаментите за основните социалнозначими заболявания като диабет, хипертония, атеросклероза, а в същото време държавата не успява да води приеманата в цяла Европа прогенерична политика. Това означава да се осигурява качествено и ефективно лечение при изгодни финансови условия.
След като представихме мненията на пациентски организации, на представители на оригиналните и генеричните производители на лекарства, на НЗОК, ето какво казват ръководители на важни институции в сферата на здравеопазването:
Нужен е баланс в лекарствената политика
Д-р Нигяр Джафер, председател на Комисията по здравеопазване в НС:
Темата идва периодично на дневен ред. Това е вечното искане на пациентите да се лекуват по-скоро с иновативни медикаменти, отколкото с генерици. В света обаче и респективно европейските страни се опитват да намерят баланс и в съотношението генерици – иновативни. Използването на повече генерични препарати дава възможност да остават още средства за други и най-нови медикаменти. В този смисъл ние сме съгласни и солидарни с това, че пациентите, особено тези, които са започнали лечение с един медикамент, трябва да го продължат със същия медикамент – ако е най-добрият за тях и това е именно и преценката на техния лекуващ лекар. Ето защо подкрепяме усилията на Министерството на здравеопазването да намери решение на този въпрос, поставен от Асоциацията на трансплантираните в България.
Но той не е отсега и най-вероятно ще остане и по-нататък в дневния ред. Балансът може да се намери, като се ползва опитът на другите страни. Ние многократно сме правили кръгли маси в различни формати с обсъждане на тази тема. Баланс е точната дума в случая. Има европейски страни, които са сложили прагове – колко процента от публичния ресурс се дават за генерици и оттам нататък - за иновативни продукти. Много често на рецептите се изписва международното непатентно название и аптекарят не може просто по собствено усмотрение - в зависимост от лобирането на една или друга фирма - да заменя медикамента. Т.е. има практики, които би трябвало да се прилагат и у нас.
Само в Дания и България 100% от трансплантираните се лекуват с оригинални препарати
Д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването:
Имаме известен успех с хората с трансплантации и лекарите, които ги лекуват и наблюдават. Лекарите предпочитат лечението да продължи, както е започнато, по простата причина, че състоянието на трансплантирания човек е добро, няма признаци на отхвърляне и те не желаят да направят промяна в една или друга посока. Използват се действително оригинални препарати, които са с отдавна паднала патентна защита и в техните групи са се появили генерични продукти. Това са много стари оригинални препарати, но нашите колеги ги предпочитат, пациентите им се чувстват добре. Но се получи така, че една голяма генерична компания, след като не намери реализация на своите медикаменти, ги изтегли от пазара и по този начин вече реимбурсните нива на касата покриват 100% от стойността на оригиналния препарат. Но това не е трайно решение, тъй като във всеки момент може да се появи производител, който да иска да регистрира подобно лекарство на по-ниска цена. Което пак ще внесе вероятно известно недоволство. Защо нашите колеги тук, в България, предпочитат работа само с оригинални препарати, въпреки че са от 20 години на пазара – по този въпрос предстои среща с тях, разговори.
В повечето държави в Европа, когато става дума за лекарства, страните предпочитат и провеждат прогенерична политика. Това означава, че при нови пациенти, които имат нужда от имуносупресия, лечението започва с генерични препарати. При положение че тези лекарства са допуснати на пазара при централна процедура от Европейската лекарствена агенция в Лондон, се смята, че те имат всички необходими качества и не се различават по никакъв начин от оригинала. Само Дания с решение на правителството - от психологическа гледна точка - е взела решение трансплантираните да се лекуват с оригинални препарати. България е втората страна, по искане на лекари и на пациенти. Навсякъде другаде е възприета прогенерична политика. Причината е, че категорично няма разлика между формулата на оригиналното и генеричното лекарство.
