.jpg)
Как се харчат парите ни за здраве?
Във връзка с породеното недоволство сред пациентите с бъбречна трансплантация от механизмите, по които се определя и заплаща лечението им с имуносупресивни лекарства, „Животът днес” започна цялостна дискусия за справедливото и ефективно разпределяне на общите ни средства в здравеопазването. В предишния брой прочетохте становището на г-н Николай Хаджидончев, председател на Българската фармацевтична генерична асоциация, който е категоричен, че няма никакви реални причини трансплантираните да не се лекуват с генерични имуносупресори, които постигат същия резултат, но на много по-достъпна за държавата цена. В Западна Европа над 60 хиляди трансплантирани пациенти са на генерична терапия, а в България, която изпитва остър недостиг на средства във всички сектори на здравеопазването, 100 процента от пациентите се лекуват с препарати на най-високите цени, без да има логично обяснение за това. Същевременно Иван Димитров, секретар на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, заявява, че за болните е важно да се лекуват според предписанията на своя лекар, без значение дали става въпрос за оригинални или генерични лекарства.
Темата е важна, защото разпределението на парите в здравната система засяга всички граждани, а тяхното разумно изразходване е решаващо за възможността да се помогне на стотици хиляди болни. От досегашната дискусия става ясно, че държавата няма реални механизми да води стриктна лекарствена политика, а този процес е оставен на субективната преценка на отделни медицински специалисти.
В днешния брой ви представяме мненията на Националната здравноосигурителна каса и на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
Маргарита Грозданова, началник на отдел в дирекция Лекарствена политика, НЗОК:
От 01.03.2014 г. в Позитивния лекарствен списък се промени нивото на реимбурсиране на три международни непатентни наименования, които се прилагат като имуносупресивно лечение. Във връзка с това фирмите - притежатели на разрешения за употреба на оригиналните продукти, принадлежащи към трите международни непатентни наименования, отказаха да субсидират разликата в цената между своите лекарствени продукти и генеричните такива, които са референтни в тази група. От 2011 г., след прехвърляне на тази група лекарствени продукти към НЗОК, по незнайни причини всички трансплантирани пациенти - както продължаващи терапията, така и новооткрити, се лекуват само с оригиналните лекарствени продукти. Лекарите специалисти назначават само оригиналните лекарствени продукти. Естествено и ние питаме има ли някаква реална, медицински доказана причина да не се използват генеричните имуносупресори.
Имуносупресорите са лекарствени продукти, които получават разрешение за употреба при много прецизна преценка. Изключването на досегашните референти в три много важни международни непатентни наименования ще доведе до увеличение на заплатената от НЗОК реимбурсна сума през периода април - декември тази година с около 750 000 лв. Сумата е изчислена на база на разхода, който НЗОК е реализирал за лекарствените продукти, принадлежащи към цитираните по-горе международни непатентни наименования за месец януари 2014 г.
От 15 април т.г. ще бъдат актуализирани изискванията за поддържащо лечение при трансплантирани пациенти, като НЗОК следва да заплаща лечението и на нови заболявания при наличие на трансплантирани тъкани и органи за имуносупресивно лечение - при трансплантиран бял дроб; при трансплантирани сърце и бял дроб; при трансплантирани органи и тъкани – костен мозък, задстомашна жлеза, черва. НЗОК няма информация колко биха били пациентите, нуждаещи се от имуносупресивно лечение за допълнителните заболявания. Не би следвало да се поставя под съмнение лечението с генерични и биоподобни лекарствени продукти. Контролът за качество и ефективност е еднакъв при всички лекарствени продукти. Типичен пример за това са заболявания като шизофрения, епилепсия, болест на Паркинсон. Анализът на данните от 2013 г. показва, че в резултат на по-ниските референтни стойности за опаковка на генеричните продукти разходите за тези заболявания са намалени. За посочените по-горе заболявания понастоящем много пациенти се лекуват успешно с генерични лекарствени продукти. По този начин ефективно се изразходват средствата за лекарствена терапия от здравноосигурителния фонд. Освобождават се ресурси за по-голяма реимбурсация на социалнозначими заболявания.
Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България:
В здравната система у нас през последните години се наблюдава тенденция разходите да нарастват по-бързо от ръста на приходите. Затова се нуждаем от план, който да доведе до това ръстът на приходите да е равен на ръста на разходите. Трудно можем да очакваме, че разходите за здраве в България ще намаляват, тъй като системата е хронично недофинансирана. Оздравителният план обаче включва не само увеличаване на ръста на приходите, но и мерки за ограничаване на ръста на разходите. Подчертавам, не смятам, че публичните разходи за здравеопазване в България могат да започнат да намаляват от утре, те ще продължат да се увеличават. Но това трябва да става контролирано. Оздравителният план трябва да засяга всички основни сектори на здравната помощ – болниците, лекарствата и т.н. Предлаганият в момента пакет от мерки е опит в тази посока. Но в него липсват идеи как ще бъде подобрена събираемостта. На трето място са мерките за по-добра ефективност на самата система. Това, което виждаме в пакета, са само мерки за ограничаване на разходите. Но разходите за лекарства в България са на най-ниското ниво в ЕС, изчислено на глава от населението. Нещо повече, относителната тежест на данък добавена стойност в тези разходи е около 17 на сто. Относителната тежест в Източна Европа на ДДС в публичните разходи за лекарства е средно около 5% или нула.
Какво би следвало да се направи? Първото нещо, което липсва, е адресирането на проблема с ДДС. Казваме, че разходите за лекарства са високи, но ако махнем ДДС така както го няма в другите държави, ще видим, че нито като част от общите разходи за здравеопазване, нито в сравнение с другите държави в ЕС разходите за лекарствата са високи. Оттам нататък вече по отношение на разходите за лекарства има опит да бъде спрян ръстът на разходите за иновативни продукти - чрез забавяне, отлагане на навлизането на нови продукти в реимбурсация. Резултатът би бил, че българските пациенти няма да имат достъп до нови терапии, които други европейски граждани имат. Имам предвид чрез обществените фондове. Системата на отстъпките е основа, върху която могат да се въведат механизми за споделяне на риска при новите терапии. При навлизането на една нова терапия нито компанията, нито фондът (НЗОК) могат да предвидят с точност какви са разходите за нея. От тази гледна точка се създава риск за бюджета на НЗОК.
В цяла Европа вече се използват механизми за споделяне на финансовия риск. Те обаче не се ограничават до предоставянето на задължителни отстъпки като намаление на цената - както този проект предвижда. Тоест това е един много ограничен подход, който просто ще доведе до това, че нови продукти няма да се заплащат. Единият елемент трябва да е въвеждането на споразумение за контрол на бюджетното въздействие за новите терапии - това е нещо, което сме предложили в нашите позиции към властите през последните няколко месеца. Другото нещо, което трябва да се анализира, е дали след изтичане на патента на лекарствения продукт навлизат генерични продукти на достатъчно ниска стойност, че те да реализират спестявания. Тоест дали има достатъчно конкуренция след изтичане на патента на лекарствения продукт и може ли още нещо да се направи в тази посока. Това са двата пункта за лекарствата. По втората тема няма абсолютно нищо в пакета мерки. Никакъв анализ в сектора след изтичане на патента, никакъв анализ на ценовата конкуренция в него, достатъчна ли е, освобождава ли средства, дава ли възможност за покриване на повече пациенти.
