Калцият – незаменим и жизненоважен

Човешкият организъм е изграден от 54 химични елемента, шест от които (кислород, въглерод, водород, азот, калций и фосфор) съставляват 99% от неговата маса. Калцият е металът, чието съдържание (1,6%) многократно превъзхожда това на останалите метали в човешкото тяло. Количеството на следващия – калия, е над шест пъти по-малко.

Високото съдържание на калция и изключителната му роля в човешкия организъм очевидно се дължи на обстоятелството, че този елемент е един от най-разпространените в природата след кислорода, силиция, алуминия и желязото.

Съдържанието на калция в тялото на мъжете е около 1,2 кг, а на жените – 1 кг. Основната част от това количество – 99% (под формата на калциев фосфат и калциев карбонат), изгражда костната система и зъбите, а 1% от него циркулира в кръвния ток и другите течни среди на организма.

Ежегодно до 20% от калция, съдържащ се в човешкия скелет, се обновява.

С напредването на възрастта този процес постепенно се забавя. Дневната потребност от този елемент за възрастните съставлява около 1 г, като едва 50% от това количество се усвоява от организма. Съществена роля за усвояването на калция и фосфора, което протича главно в дванадесетопръстника, както и за влагането им в костната система, играе „слънчевият” витамин D. Приблизително 90% от активните форми на този витамин (ергокалциферол – D2, и холекалциферол – D3) се синтезират в кожата под действието на слънчевите лъчи.

Оптималното съотношение между калция и фосфора в хранителния режим,

което осигурява добро състояние на костната система, е 1:1,5. За здравината ѝ освен калция и фосфора съществено влияние оказва присъствието в хранителния рацион на елементите магнезий, цинк, манган и бор, както и на витамин С. Усвояването на калция се затруднява от присъствието в храната на фитинова киселина, съдържаща се в триците и пълнозърнестите храни, която образува с този елемент неразтворими фитати, от наситените мазнини, съдържащи се в лойта, кравето и палмовото масло, образуващи неразтворими сапуни с този елемент, от оксаловата киселина, съдържаща се в спанака, киселеца, ревена, цвеклото и редица други зеленчуци, утаявана под формата на неразтворима калциева сол и т.н.

Неблагоприятна роля в процеса на усвояване на калция играе прекомерната консумация на сол, кафе,

алкохол и газирани напитки.

Утилизирането на елемента се понижава чувствително и в резултат на физически или емоционален стрес. Това е свързано с отделянето от надбъбречните жлези на стероидния хормон кортизол, способстващ за извеждането на калция от бъбреците.  Макар и минимално – едва 1%, т.е. около 12 г, количеството на калция, циркулиращо в кръвния ток, играе изключително важна роля в човешкия организъм. Една от най-важните е участието му в предаването на нервните импулси между клетките на нервните тъкани и тези на мозъка. Наред с това калцият играе съществена роля в съкращенията на мускулните тъкани, в т.ч. и на сърцето, регулирайки неговия ритъм.

Той активира ензимите, участващи в синтеза на невромедиаторите,

съвместно с магнезия, натрия и калия регулира кръвното налягане, усилва действието на витамин К – главен фактор в процеса на съсирването на кръвта, и т.н. Предвид активното му участие в синтеза на невромедиаторите, формиращи настроението и емоциите на човека, съвременните неврофизиолози смятат калция за едно от най-добрите нервноуспокоителни средства.

Калцият участва и в регулирането на проницаемостта на клетъчните мембрани, през които в клетките постъпват хранителните вещества и се извеждат отпадните продукти от техния метаболизъм.

Доказана е и неговата активна роля в укрепването на имунната система,

в синтеза и активирането на редица хормони, участващи в добива на енергия, храносмилането, синтеза на слюнката и в обмяната на липидите. Участието на калция в този огромен брой важни за хомеостазата процеси в човешкия организъм предполага строго поддържане на неговото ниво в кръвния ток. Тази аксиома произтича от приоритетната потребност на нервните клетки от този елемент. Т.е. в никакъв случай еднопроцентното ниво на калция не следва да се понижава. Най-малкото поради факта, че това може да предизвика... спиране на сърцето.

Ако постъплението на калций с храната е недостатъчно, организмът го взема „назаем” от зъбите,

което води до тяхното разрушаване, или от костите, причиняващо атрофия на костната тъкан или остеопороза.

При нормализиране на постъплението на калций в тънките черва витамин D се заема с връщането на взетия заем от увредените кости.

За бързата доставка на този жизненоважен елемент чрез кръвния ток се „грижат” специализирани ензими – калбиндин, калмодулин и тропонин С. Синтезът от клетките на червата на най-важния от тях – калбиндина, се ускорява от витамин D. Смята се, че

системният недостатъчен прием на калций от организма води до около 150 заболявания.

Редица специалисти са на мнение, че ниските нива на калций в организма се дължат на прекомерната консумация на животински белтъчини, например казеин, който се съдържа в млякото и млечните продукти. Тъй като организмът не разполага с ензим, способстващ за неговото разграждане, той прибягва до единствената възможност – киселинна хидролиза. За неутрализиране на излишната киселина, продуцирана от стомаха с цел разграждане на натрапения чужд белтък, т.е. за възстановяване на киселинно-основния баланс в организма, последният „изтегля” от костите алкалнодействащия калций, което води до намаляване на тяхната плътност и повишаване на чупливостта им. Т.е.

независимо от относително високото съдържание на калций в млякото и млечните продукти

повече от съмнително е, че тяхната консумация би довела до попълване на запасите на организма от този елемент.

Една от честите патологии, свързани с калция, е нефролитиазата – образуването в меките части на бъбреците (чашки, канали) на конкременти с размери от песъчинки до няколко сантиметра. По химичен състав те биват оксалатни (съставени от калциев оксалат), фосфатни (състоящи се от кациеви соли на фосфорната киселина) и уратни (съдържащи соли на пикочната киселина). Образуването им се обуславя от редица фактори, най-важните от които са високо съдържание на калций в урината, както и на съответните киселини – оксалова, фосфорна и пикочна. Смята се, че цитратите са съществен фактор, който се противопоставя на нефролитиазата.

Изпитано средство за понижение на съдържанието на пикочна киселина в кръвния ток,

а следователно и за избягване на пристъпите на подагра и образуването на уратни камъни в бъбреците, е изпиването няколко пъти на ден на сока на един лимон, разтворен в 100-150 мл вода.

Най-богати източници на калций са маковото семе (1460мг/100г), сусамът (до 1000мг/100г), сусамовата халва (970мг/100г), копривата (713мг/100г), соевото сирене тофу (450мг/100г), бадемите (около 260 мг/100г), магданозът (245мг/100г), лешникът (226мг/100г), лозовите листа, къдравото зеле, лененото семе и т.н.