.jpg)
Кайсиите - животворният дар на слънцето
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Кайсията определено принадлежи към най-вкусните плодове, които по удивителен начин съхраняват в себе си животворната слънчева енергия и предоставят огромен брой ценни за човешкия организъм нутриенти. Нежната месеста част съдържа около 11% (в отделни случаи до 13%) въглехидрати, протеини (0,9%), липиди (0,1%), растителни фибри, органични киселини, както и невероятен набор от антиоксиданти, витамини и минерали.
Измежду въглехидратите преобладава захарозата (около 60%), а останалата част се разпределя между глюкозата, фруктозата, сорбитола, инулина, декстрините и нишестето. По съдържание на органични киселини (1,4 г/100 г) кайсията заема място между помелото и портокалите.
Сред органичните киселини преобладават ябълчната (70%) и лимонената киселина, допълнени от незначителни количества янтарна, малонова, оксалова, салицилова и хлорогенова киселина. Нежната, почти кремообразна консистенция на зрелите кайсиеви плодове в значителна степен се обуславя от съдържащите се в тях (около 2,1%) фибри, половината от които съставляват пектинови вещества, а останалата част – целулоза и хемицелулоза. И въпреки че те не се усвояват от организма, тяхната роля за доброто му функциониране е огромна. Установено е например, че те понижават всмукването в червата на т.нар. бързи въглехидрати и мазнините, спомагат за свързването и извеждането от организма на редица вредни вещества – жлъчните киселини, холестерола, тежките метали и различни токсини. Поради способността си да задържат значителни количества вода, повишавайки чувствително своя обем, те
подобряват перисталтиката и проходимостта на стомашно-чревния тракт
и противодействат на появата на тъй неприятния и мъчителен запек. Антиканцерогенният им ефект, в частност – срещу рака на дебелото черво, също е доказан. Неслучайно растителните фибри получиха прозвището „метла”, измитаща всичко, което замърсява и затруднява човешкия организъм. Оранжево-червеният цвят на кайсията се дължи на съдържащите се в нея каротеноиди – главно бета-каротен и ликопен, които са мощни антиоксиданти. По съдържание на бета-каротен (до 3 мг/100 г), който в организма се трансформира във витамин А, тя е истински шампион сред плодовете наред с мангото и пъпеша.
Освен предпазването на клетките от стареене витамин А има съществена роля за здравето на очите, в това число и за нощното виждане, за доброто състояние на кожата, косата и ноктите. Установено е, че този червен пигмент има изявено антиканцерогенно действие, особено срещу рака на простатата. Кайсията е богата и на редица други витамини – В1, В2, В3, В5, В6, В9 (фолиева киселина), С и Е, които участват в огромен брой процеси в човешкия организъм, свързани с метаболизма, клетъчната енергетика, нервната и мозъчната дейност, имунната защита и т.н., и т.н. По съдържание на витамин С (5-15 мг/100 г) тя е сходна с прасковата, крушата и гроздето.
В кайсията се съдържат и други вещества с изявено антиоксидантно действие – т.нар. флавоноиди,
сред които преобладават кверцетинът и изокверцетинът. Кверцетинът е жълт пигмент, който също способства за характерния цвят на кайсията. Освен с мощен антиоксидантен ефект той се отличава и с противовъзпалително и антиалергично действие, защитавайки както дихателната, така и храносмилателната система. Неслучайно кайсията се препоръчва при респираторни проблеми и заболявания на стомашно-чревния тракт.
Кайсията е истинска съкровищница на редица минерални вещества, които имат изключително благоприятен ефект върху жизнения тонус на човешкия организъм – калий, калций, магнезий, желязо, мед, цинк, кобалт, манган, сребро, бор, флуор, йод, фосфор, селен и др. Поради изключително високото съдържание на калий (315 мг/100 г) кайсиите имат особено благоприятно въздействие при сърдечносъдовите заболявания, особено при сърдечна недостатъчност и аритмия. Много полезни са и за пациентите с бъбречни заболявания.
Благодарение на високото съдържание на магнезий кайсиите способстват за трайно понижение на кръвното налягане, ето защо
те трябва да се превърнат в любимия плод на хипертониците.
Независимо от наличието на много и полезни за организма вещества, кайсиите са нискокалорични (около 42 ккал). В ядките им се съдържа от 35 до 60% масло, което по състав не отстъпва на бадемовото. Неговите лечебни свойства се използват повече от 2000 години. Основната му част (91%) съставляват мононенаситените – омега 9, киселини (57%) и полиненаситените – омега 3 и омега 6, киселини (34%).
Качественото кайсиево масло се получава по метода на студеното пресоване и в него преминават още редица ценни нутриенти – фосфолипиди, витамини, минерали, ензими и пр. В ядките на кайсията беше открито наличието и на гликозида амигдалин, който стана повод за особено ожесточени спорове в научните среди. Те бяха провокирани от твърдението на американския биохимик д-р Ернст Кребс, че амигдалинът (получил наименованието витамин В17) помага за предотвратяването и лечението на раковите заболявания.
Чрез незначително изменение в молекулата на амигдалина д-р Кребс получава препарат, наречен лаетрил, който успешно изпитва в продължение на две десетилетия върху широк кръг пациенти. Своето откритие ученият прави, след като изучил хранителните навици и здравния статус на хора от различни райони на света. Д-р Кребс бил буквално смаян от жизнеността и дълголетието на малкия народ хунза, обитаващ едноименната долина на Хималаите, в чието меню влизали главно пресни и сушени кайсии, кайсиеви ядки и кайсиево масло.
Шокиращ за учения бил фактът, че в продължение на 900 години в този народ не било регистрирано нито едно раково заболяване. Според защитниците на тезата за лечебното действие на амигдалина разковничето е наличието в раковите клетки на значително количество от ензима бета-глюкозидаза, под чието действие се освобождават двете изключително токсични съставки на амигдалина – бензалдехид и циановодород, които унищожават раковите клетки. По щастливо стечение на обстоятелствата в здравите клетки съдържанието на този ензим е сто пъти по-ниско, освен това в тях се съдържа и ензимът роданаза, който инактивира циановодорода.
Твърди се, че тези, които изяждат 7-10 (не повече!) сурови кайсиеви ядки дневно, няма никога да се разболеят от рак.
В кайсиите е налице идеално съчетание между удивителен вкус и изключително полезни и лечебни свойства, което е присъщо на много малко плодове на Земята. В този смисъл те са истински животворен дар на слънцето.
Най-вероятно кайсиевото дърво произхожда от Централна Азия – от района на планинския масив Тян Шан на територията на Китай. Съществуват свидетелства, че китайците са вкусвали и ползвали лечебните свойства на кайсията преди повече от 5000 години. Според свидетелства на учените от древността Плиний Стари и Диоскорид, както и на поета Колумела, кайсията е пренесена във Вечния град от Армения, откъдето се разпространява из цяла Европа. Очевидно с този факт следва да се обясни латинското наименование на това растение – Prunus armeniaca.
