Кисти на яйчниците – обърни внимание на симптомите

Екофарм и Иногинол поставят фокуса върху темата, като канят АГ специалисти и ендокринолози да говорят за симптомите, начина на образуване на кистите, прегледите, които е важно жените да правят.

Кистите по яйчниците са едно от най-често срещаните хормонални нарушения при жените. Те могат да се появят във всяка една възраст, дори още преди да е настъпил цикълът при подрастващите момичета.

Какво представляват кистите на яйчниците

Образуването на кисти по яйчниците е свързано с функционирането на самите яйчници. Нормално всяка жена във фертилна възраст, която не е бременна и не кърми, всеки месец произвежда кисти, обяснява акушер-гинекологът д-р Дориан Босев. Тези малки кисти се наричат фоликули и в тях се намират яйцеклетките. Появата, растежът и спукването на фоликулите, при което се отделя яйцеклетката, е процесът на овулация. 

Кои са най-често срещаните видове кисти по яйчниците

Фоликуларна

Ако отделената яйцеклетка не бъде оплодена и жената не забременее, процесът се повтаря всеки следващ месец, обяснява  и така през целия живот. Затова в широкия смисъл на думата може да се каже, че обичайно жените ежемесечно имат кисти. Има случаи, в които този фоликул не успява да се спука и миниатюрната кистата нараства до 4-5 см и повече. Тогава наблюдаваме т. нар. фоликуларна киста.

На един или на два яйчника

Кистите на яйчниците могат да бъдат разположени на единия или на двата яйчника. Могат да бъдат

• единични или множествени;
• еднокамерни или многокамерни.

Съдържимото им може да бъде с течна, твърда или смесена компонента. Могат да бъдат с хомогенна или хетерогенна структура, като цяло доброкачествени или злокачествени или такива с гранична малигненост. 

Физиологични кисти

Освен фоликуларните кисти, които са функционални (свързани с обичайната функция на яйчниците), често се наблюдават и т. нар. кисти на жълтото тяло, които са физиологични, но понякога ултразвуковата им характеристика е объркваща за гинеколозите без опит. 

Дермоидни кисти

Характерно за дермоидните кисти е, че в тях често се откриват други части от тялото като косми, зъби и мастна тъкан.

Ендометриозни кисти

Те са често срещани в медицинската практика и са по-известни като шоколадови кисти. Ендометриозни кисти се формират, когато ендометриум (лигавицата, покриваща отвътре маточната кухина) е разположен на необичайно място конкретно в яйчника. Наричат се шоколадови, защото кистата има гъсто кафяво съдържимо, наподобяващо течен шоколад. В действителност това е сгъстена кръв. Въпреки че ендометриозата е доброкачествено заболяване, тя е много инвазивно заболяване и е основна причина за безплодие и тазова болка.

Кисти на яйчниците и поликистозни яйчници

Поликистозата на яйчниците е съвсем отделно заболяване, което заради близкото звучене често се бърка с кисти на яйчниците. Поликистозата НЕ представлява едно просто натрупване на множество кисти по яйчниците, а много по-сложно заболяване.

Синдромът на поликистозните яйчници

се установява при 5-10% от жените в репродуктивна възраст и е една от причините за безплодие и стерилитет. Характерно за него е наличието на много малки кисти, разположени по повърхността на яйчниците.

Причините за възникването на Синдрома на поликистозните яйчници не е изцяло изяснена. Сред тях са:

• хормонален дисбаланс,
• инсулинова резистентност
• наследственост.

Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е състояние при девойки и жени, включващо:

• повишено окосмяване на тялото по мъжки тип (хирзутизъм),
• тежко протичащо акне,
• проблеми с менструалния цикъл.

Повишеното окосмяване може да бъде по лицето, брадичката, шията, гръдния кош, гърдите, раменете, гърба, бедрата, седалището и корема, обяснява спецификите и симптомите д-р Марияна Москова.

Проблемите с менструалния цикъл може да бъдат:

• няколко поредни месеца без цикъл;
• обилен или продължителен цикъл;
• чести цикли (през по-малко от 16 дни);
• някои имат малки кисти на яйчниците; 
• около 60-70 % от девойките и жените със СПКЯ са с наднормено тегло или затлъстяване, останалите  са с нормално тегло или дори слаби;  
• наследственост - майки, лели или сестри със същите проблеми или членове на семейството със захарен диабет тип 2.

Каква е разликата между киста и миома 

Миомата е хормонозависим тумор на матката, докато кистите  произхождат от самите яйчници, те ясно могат да бъдат отграничени. Разбира се, в някои случаи, когато се касае за  субсерозна миома на краче (миомата е почти отделена от матката и се държи към нея само посредством това краче), тя може да бъде сбъркана със солидна киста на яйчника, като например фибром. Но в по-голям процент от случаите кистата се различава лесно от миомния възел, тъй като при ултразвуково изследване ехогенната ѝ характеристика е различна и тя е позиционирана в яйчника. Най-точна информация за характера и местоположението на органите в малкия таз се получава  при гинекологичен ултразвук, направен през влагалището, а не през коремната стена.

Кога кистите на яйчниците са опасни

Дали една киста е опасна, зависи от:

• нейния вид;
• симптомите; 
• оплакванията на пациентките;
• дали е доброкачествена или злокачествена.

Един от най-важните белези е дали се касае за доброкачествена или злокачествена киста. В същото време  някои кисти може да са безсимптомни и доброкачествени, но да са пречка за забременяване, което понякога води до много по-голямо страдание у пациентките и техните семейства.

Има ли специфични симптоми, които да подсказват за киста на яйчника

Липсва типична симптоматика. Понякога заболяването протича напълно безсимптомно и се открива случайно при преглед. В други случаи оплакванията могат да варират от тежест и тъпа болка с или без промени в менструалния цикъл, до остра режеща болка, повръщане и дори загуба на съзнание. 

Ако кистата е ендометриозна,

тя може да бъде свързана с болезнена менструация. Усукването на кистата около оста й (торзията на кистата) също може да е съпроводено със силна болезненост.

Ако кистата е с по-големи размери,

тя може да бъде усетена като подутина и да притиска съседни органи. Понякога при полов контакт се случва кистата да се спука и обикновено това е съпроводено с остра болка и с кървене в коремната кухина, което налага приемане в болница и евентуална оперативна интервенция.

В каква възраст се появяват кисти

Кисти на яйчниците се срещат във всяка възраст, дори в ранно детство още преди появата на месечен цикъл. Характерно е, че при младите жени честотата на доброкачествените кисти е по-голяма от тази при пациентките в по-напреднала възраст. Т.е. с нарастването на възрастта се увеличава рискът от рак на яйчниците.

Поставяне на диагноза

Тя се поставя от акушер-гинеколог, след преценка и назначаване на лабораторни изследвания.

Най-добре е те да се направят между 3-ия и 5-ия ден от цикъла. При Синдрома на поликистозните яйчници лутеинизиращият хормон (LH) е значително повишен спрямо фоликулостимулиращия хормон (FSH), т.е. нарушена е цялата верига на регулация на менструалния цикъл - хипоталамус - хипофиза - яйчници,

пояснява проф. Маринов.

Лечение

Подходът за лечение на всяка киста зависи от нейните характеристики и оплакванията на пациентката.От патогенетична гледна точка медикаментозно лечение може да се проведе с препарата „Иногинол“, смята проф. Борислав Маринов, акушер-гинеколог в СБАЛАГ „Майчин дом“. Ако се налага операция, категорично най-подходящият метод за лечение на доброкачествените кисти на яйчници е лапароскопията. В случай, че след няколко месеца не настъпи никакъв ефект по отношение на регулация на цикъла и на овулацията, може да се пристъпи към оперативно лечение.

Кога кистата трябва да се оперира

Какво ще е поведението спрямо кистите зависи от вида на самата киста.

Ако кистата е фоликуларна, еднокамерна,

до 4 см в диаметър, с бистро съдържимо, без папили, подвижна (белези на доброкачественост), може да се изчака няколко менструални цикъла. Някои гинеколози предписват контрацептиви за по-лесно пукване на подобни кисти. Кистите на жълтото тяло също трябва да се проследят и не трябва да се бърза с операция.

Ако кистата е ендометриозна или дермоидна,

няма как да изчезне от само себе си и трябва да бъде отстранена оперативно, тъй като тези кисти нарастват и изконсумират яйчниковата тъкан.

Ако кистите са с хетерогенна структура

и белези на злокачественост, е необходимо да се направят допълнителни изследвания (скенер, ядрено-магнитен резонанс, туморни маркери) и да се планира отворена оперативна интервенция. Редно е да подчертаем, че единственият сигурен начин за поставяне на диагнозата е хистопатологичното изследване на самия тумор (киста), което изисква операция.

Лапароскопията като метод за лечение на кисти по яйчниците

Ако се налага операция, категорично най-подходящият метод за лечение на доброкачествените кисти на яйчници е лапароскопията, препоръчва д-р Босев. Тя е златен стандарт за едновременната диагностика и лечение на множество заболявания в гинекологията като кисти, ендометриоза, инфертилитет, миома на матката, ектопична бременност, хидросалпингс, тазова болка и отстраняване на сраствания. Ако кистата на яйчника е злокачествена и има опасност по време на операция нейната цялост да бъде нарушена (да се спука и да замърси околните тъкани), трябва да се направи конвенционална отворена операция. Една добре направена лапароскопия обаче също дава възможност кистата да бъде извадена цяла. Това се постига от добре обучен и достатъчно опитен екип, разполагащ с подходяща апаратура и инструментариум. За целта се използва т.нар. лапароскопска торбичка, която позволява безопасно и чисто отстраняване на кистата, без тя да бъде разлята в коремната кухина. За разлика от отворените операции лапароскопските протичат много по-леко, а постоперативният период е значително по-кратък и по-безболезнен за пациентките.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.