​ Кога сърцето заплашва мозъка?

Д-р Сара Джарвис е общопрактикуващ лекар в Лондон, Великобритания, от над 25 години. Завършила е медицина в Кеймбридж и Оксфорд. Водеща на здравни предавания по Би Би Си, търсен автор и събеседник в централните британски вестници и в специализираната преса. Член е на Кралския колеж на общопрактикуващите лекари. Интересите ѝ са главно в областта на сърдечносъдовите заболявания, диабета и женското здраве. Следи всички новости в диагностиката и лечението на тези и други социалнозначими болести.

• Д-р Джарвис, кои хора трябва да се страхуват най-много от инсулт?
• Всички пациенти с установени рискови фактори за това заболяване – артериална хипертония, атеросклероза или повишен холестерол, диабет. Но най-вече хората с една специфична аритмия, наречена предсърдно мъждене. Вече има изключително много доказателства, че тази аритмия предизвиква много по-често инсулт в сравнение с хората, които не са засегнати от нея. Но освен честотата на мозъчния удар още по-тревожно е, че при предсърдно мъждене инсултът е особено тежък. Ако не отнеме живота на пациента, се стига до тежка инвалидизация с всички последици от това за самия болен, за неговите близки и за цялото общество.
• Но нали вече има много добро предпазване от инсулт именно при тези пациенти?
• Това е така, особено след като фармацевтичната компания „Бьорингер Ингелхайм“ създаде първото лекарство от ново поколение за профилактика на инсултите при пациентите с предсърдно мъждене. Но ние като лекари все още сме изправени пред сериозни проблеми в това отношение. Преди години подценявахме риска от инсулт, свързан с предсърдно мъждене. Сега вече няма лекар, който да не знае за този риск, но все още редица пациенти не подозират, че са засегнати от специфичната аритмия. В много случаи тя не е постоянна. Напълно е възможно да се появява от време на време, и то за кратки периоди. Така дори при редовни медицински прегледи лекарят може и да не открие предсърдното мъждене, ако в кабинета то не се прояви. Затова е много важно самите хора на възраст над 50 години да се научат за какво да внимават.
• Какво ги съветвате?
• На първо място да си вземат от модерните електронни апарати за измерване на кръвното налягане, които отчитат аритмия. Така дори и нищо особено да не чувстват, ако апаратът индикира неправилен сърдечен ритъм, трябва да съобщят това на лекаря. Освен това дори кратки периоди на „прескачане на сърцето“, внезапно появило се сърцебиене, опипване на неправилен, неравномерен пулс на китката трябва да бъдат изяснени. Това става чрез продължителен запис на сърдечния ритъм чрез малък апарат, прикрепен към колана – холтер. Така работата на сърцето може да се провери за 24, 48 и дори 72 часа. Но дори и хора, които нямат никакви оплаквания, трябва да бъдат проверени от лекаря си, когато го посетят по какъвто и да е повод. Понякога е достатъчно медикът да провери пулса, за да установи проблем. По принцип с висок риск да имат предсърдно мъждене са хората с други сърдечносъдови проблеми, прекаралите инфаркт.
• Ако се открие, че сърдечният ритъм е неправилен само за кратки периоди, това намалява ли риска от инсулт?
• В никакъв случай, ако става въпрос за пароксизмално предсърдно мъждене, т.е. такова, което се явява за известно време и след това изчезва, рискът е същият както при перманентното мъждене. Но откриването на пароксизмалната аритмия може да е по-трудно и бавно, поради което пациентите да останат без профилактика срещу тежък исхемичен инсулт.
• Дълги години включително вие, лекарите, препоръчвахте вземането на аспирин за профилактика на инфаркт и инсулт, защо вече казвате, че аспиринът не действа срещу инсулт при предсърдно мъждене?
• Имаше период, в който се смяташе, че след като аспиринът е ефективен за предпазване от инфаркт, по същия начин ще работи и срещу инсулт. Оказа се обаче, че става въпрос за два напълно различни механизма на запушване на кръвоносни съдове. При исхемичната болест на сърцето и най-тежката ѝ форма – остър миокарден инфаркт, имаме струпване и слепване на тромбоцити в самите коронарни артерии. Т.е. говорим за образуване на тромб на място. Срещу този процес аспиринът до голяма степен е ефективен, поради което още се използва в профилактиката на сърдечните пристъпи. Докато при предсърдното мъждене имаме отдавна и продължително образуван ембол в лявото предсърдие, който в даден момент може да се „изстреля“ към мозъка и да запуши някоя от големите артерии, снабдяващи го с кръв. В този процес аспиринът няма как да се намеси. Защото при този тип емболични инсулти механизмът е свързан с действието на кръвосъсирващия витамин К, а не с бързото слепване на тромбоцитите.
• Вече споменахте, че с новото поколение лекарства имате много по-добро оръжие срещу инсултите, защо тогава все още не сте ги победили?
• Защото и лекарите, и пациентите често се страхуваха, че предпазването от инсулт с новите лекарства може да има като страничен ефект нежелано кървене.
• Защо говорите в минало време?
• Защото вече е създадено първото неутрализиращо бързодействащо средство, което при нужда за минути може да прекрати действието на лекарството, пазещо от инсулт при предсърдно мъждене, както и от системен тромбоемболизъм при други състояния. Неутрализиращият агент за венозно приложение е създаден от „Бьорингер Ингелхайм“ и е специфичен за техния медикамент от групата на така наречените нови орални антикоагуланти. При това положение съм сигурна, че повече пациенти с предсърдно мъждене ще се мотивират да се предпазват от инсулт със специфичен медикамент, когато знаят, че при нужда има бърза неутрализация на лекарството.