Кога се появява съвременната физиотерапия

Понятието „физиотерапия“ произлиза от гръцките думи „физис“ – природа, и „терапия“ – лечение. По своята същност това е научно направление, основано на въздействието на физическите фактори от външната среда върху организма на човека. Независимо че методът официално се формира през ХХ век, историята му тръгва от далечни времена.

Още през древността хората по принципа на пробата и грешката са установили, че природата може да бъде отличен доктор. Така например широко се е използвало водолечението. Знахари включвали в терапията си както изворна вода, така и роса, като много внимателно подбирали източника. Че древните лечители са били прави в придирчивостта си го доказват и съвременните специалисти – не всички минерални извори са наистина полезни.

Здраве от камъните, слънцето и калта

Топлотерапията през всички времена е била един от най-евтините, универсални и надеждни лечебни методи. Още преди векове е бил установен здравословният ефект от физиологичната реакция на организма на пара, горещ пясък или въздух. През Средните векове баните били широко използвани за оздравителни процедури. Днес този начин на лечение също е актуален – използват го приборите, работещи с ултрависокочестотно електромагнитно поле, което генерира топлина в тъканите, както и при електрофорезата.

Нашите предци използвали и камъни. Някога се е смятало, че те притежават магическа сила. С помощта на камъни, предимно скъпоценни и полускъпоценни, са се опитвали да спират кръвоизливи, борили са се с епилепсията, облекчавали ставни болки. При това народните лечители успешно са използвали стоунтерапията, без да се замислят защо именно камъните притежават лечебен ефект. Звучи странно, но този безспорен факт и до днес не е изучен докрай, въпреки че камъните продължават да се използват широко във физиотерапията.

Металотерапията също води началото си от древността. Същността на това лечение не е никак сложна – при съприкосновение на метални предмети с кожата се образува електрически ток. По пътя на различни експерименти било определено, че когато се използва злато, мед, цинк или олово, токът идва от металите, а при среброто и калая – от кожата.

Популярното и в съвременния свят калолечение се е прилагало преди хиляди години – още древните египтяни са използвали калта от Нил за терапевтични цели. Известно е и че с полезните свойства на калта са били наясно жителите на древна Индия, римляните и китайците. Удивителните свойства на лечебната кал се дължат на съдържащите се в нея бактериофаги, които буквално разрушават бактериите.

Естествено, лекарите не са подминали и полезните свойства на слънцето. Хелиотерапията е древна колкото и другите оздравителни процедури.

От Целс до Гален

Началото на втория етап в развитието на физиотерапията е тясно свързано с две имена – Авл Корнелий Целс и Гален. Целс е римски учен, който е съставял енциклопедии. Само на раздела „За лечебното дело“ е отделил цели осем тома. Самият той не е бил медик, но независимо от това учените са го удостоили със званието „римският Хипократ“. В своите трудове той разглежда и въпроса за подземните води, което в по-късни времена навежда учените на мисълта за техния различен химичен състав. Последвалата класификация на подземните минерални води позволила да се получи по-детайлна представа как те могат да се използват за по-ефективна терапия. Целс дава тласък и в развитието на калолечението.

Още един учен има сериозен принос в развитието на физиотерапията. Той е медик и също римлянин – Гален. Той е живял през II век и е помогнал за напредъка на много научни отрасли. Гален е бил син на богат архитект, благодарение на което получава добро образование. Освен това той е имал възможността да пътешества и да събира данни за медицински експерименти. В Рим Гален става главен лечител на местната аристокрация. Неговите теории се смятали за основополагащи в продължение на 1300 години. Гален първи официално обявява възможностите на калолечението като високоефективна терапия срещу различни болести. Той е писал, че всеки може самостоятелно да си направи изкуствени минерални вани, стига към обикновената вода да добави стипца, сол и сяра. Що се отнася до природния вариант на калолечението, той е предпочитал египетския вариант. В древността египтяните са използвали изключително гореща кал, като нагряването ставало по естествен път – под жарките лъчи на слънцето. Калта се нанасяла непосредствено върху болния участък на тялото, след което пациентът трябвало да стои още половин час на слънце, до пълното изсъхване на сместа. Днес египетският начин на лечение не е актуален и даже обявен за вреден, защото учените доказаха, че той сериозно натоварва сърдечносъдовата система.

На сцената излиза електричеството

Най-активно физиотерапията започва да се развива в средата на XVIII век. Това е свързано с факта, че точно в този период започва бурният възход на физиката, естествознанието и различните технически науки. Появяват се резултатите от опитите на Ото фон Герике, който през 1672 г. открива начин за получаване на статично електричество. Тогава е поставено и началото на такъв метод на лечение - франклинизация, който е вариант на физиотерапия, използващ действието на постоянно електрическо поле с високо напрежение. Тази терапия намира място в лечението на безсъние, мигрена, неврастения, кожни проблеми, изгаряния и продължително незарастващи рани.

Последователните експерименти на учени като Волт и Луиджи Галвани слагат началото на развитието на галванизацията като лечебно направление. Съвременните медици продължават да го използват при лечение на проблеми с нервната система, при вегетативна дистония, заболяване на храносмилателната система, стенокардия, при колебания в кръвното налягане, хронични артрити и др.

Но пикът на физиотерапията като отрасъл в медицината идва през ХХ век. Появява се методът „аеройонизация“, който  е основа на лечението с помощта на йонизиран въздух. Той се използва при заболявания на дихателната и храносмилателната система, при патологии в нервната система, кожни проблеми и др. След това са разработени методите на вибротерапията. Тя помага при отстраняване на последиците от травми в ставите и гръбначния стълб, остеохондроза, хроничен гастрит, бронхиална астма и др.

Лазерните технологии предизвикват революция във физиотерапията. Днес за борба с много заболявания се използват лазери с нискочестотно излъчване. Освен това активно развитие отбелязва и магнитотерапията.