Комбинирайте полезните омега-3 с коензим Q10 и селен за по-добър резултат
Интервю с д-р Мария Николова, специалист по хранене и диететика
- Д-р Николова, има ли връзка между начина на хранене и здравето на сърдечносъдовата система?
- Диетотерапията е неизменна част от глобалната сърдечносъдова превенция, която включва и други компоненти, като отказ от тютюнопушене, физическа активност, управление на стреса и др. Диетичните въздействия са свързани с контрол на общия енергиен прием, промяна в количеството и качеството на приеманите макронутриенти - мазнини, въглехидрати, белтъци; намален прием на холестерол, повишен прием на фибри и фитостероли, прием на витамини, минерали, антиоксиданти.
Качеството на мазнините в хранителния режим има значимо влияние върху холестерола в кръвта и появата на коронарна болест на сърцето и мозъчен инсулт. Общият прием на мазнини трябва да бъде до 30% от дневния енергиен прием. Наситените мазнини трябва да осигуряват не повече от 10% от дневния енергиен прием. А в България се наблюдава следната неблагоприятна статистика: висок прием общо на мазнини 38,2 до 40,3 E%, и то за сметка на висока консумация на наситени мастни киселини (НМК) – 13,3E% до 14,1E%, и много нисък прием на мазнини от риба и морски продукти (богати на омега-3 мастни киселини) - 0,4 до 2,6%.
Неправилният режим на хранене, много често характеризиращ се с еднократно обилно вечерно хранене, води до натрупване на висцерална мастна маса (около вътрешните органи, най-вече в коремната област), както и до появата на инсулинова резистентност, развитие на метаболитен синдром и съответно на сърдечносъдови болести. Обичайно се наблюдава дислипидемия или т.нар. нарушения в липидния профил, изразяващи се в повишен общ холестерол, намалени нива на добрия холестерол, повишени нива на триглицеридите или всичко това в комбинация.
- Следят ли Вашите пациенти редовно нивата на холестерола и защо това е толкова важно?
- Доказан факт е, че превенцията е много по-ефективна, отколкото лечението на заболяване или неговите усложнения. Нивата на холестерола са индиректен показател за атеросклеротичните процеси, за риска от миокарден инфаркт, мозъчносъдова болест, които забележимо се подмладяват през последните години. Балансът между HDL (добрия) и LDL (лошия холестерол) е от изключително значение за превенцията на сърдечносъдовите заболявания. Повишаване нивата на лошия холестерол с 1% повишава сърдечносъдовия риск с 1-2%, а ако се повишат само с 1% нивата на добрия холестерол, този риск намалява с 3%.
Редовно се срещам с пациенти на средна възраст, активно работещи, подложени на силен стрес и натоварвания, които се явяват с изявени нарушения на липидния профил и редица други метаболитни нарушения (хипертония, повишени нива на триглицеридите, диабет и преддиабетни състояния). Често при тях са налице неправилни хранителни навици и наднормено тегло, придружени от тютюнопушене, заседнал начин на живот. Комбинацията от всички тези фактори е изключително рискова за здравето.
- Какви са Вашите препоръки?
- Най-новите хранителни препоръки, базирани на медицински доказателства, а и на моя опит с пациенти с различно проявени дислипидемии, са следните:
•Да се намали приемът на наситени мастни киселини (НМК), откривани в продуктите от животински произход - пълномаслените млека и високомаслените сирена, преработените червени меса.
•Да се намали и дори да се изключи консумацията на трансмастните киселини (ТМК), които са предимно в пържените и панираните храни, както и във всички храни, на чийто етикет е отбелязано „хидрогенирани масла” – солети, кексове, вафли, чипсове и пр.
•Да се намали приемът на животински храни, богати на холестерол, и да се наблегне на храни с по-нисък гликемичен индекс и богати на фибри.
•Не на последно място, да се увеличи приемът на полезните омега-3 мастни киселини, получавани от мазните риби или от добавки, съдържащи омега-3.
Омега-3 понижават нивата на триглицеридите, много проучвания доказват и ефекта им върху повишеното кръвно налягане. Увеличават флуидността на клетъчните мембрани и омега-3/омега-6 индекса в организма, което има отношение към потискането на хроничното възпаление. Напоследък т.нар. противовъзпалителна диета стана много популярна и все повече хора наблягат на приема на полезните мазнини, каквито са омега-3. Тъй като самостоятелният прием на омега-3 не е достатъчен, моята препоръка е те да се комбинират с антиоксиданти като коензим Q10 и селен, които дават допълнителен ефект към вече споменатото действие на омега-3.
- В какво се изразява тяхната добавена стойност към действието на омега-3?
- Коензим Q10 е мощен антиоксидант, който има пряко отношение към цялостния тонус на нашия организъм, подпомага функцията на сърдечносъдовата система. България е сред страните със селенов дефицит, а този елемент също е мощен антиоксидант и участва във функцията на щитовидната жлеза. В комбинация с омега-3 антиоксидантите коензим Q10 и селен действат в мощен синергизъм и ефектът на омега-3 се увеличава многократно, т.е. получаваме най-мощната омега формула. Омега-3 хранят сърдечните клетки, разреждат кръвта и заедно със селена оказват силен противовъзпалителен ефект, редуцират натрупването на холестеролни плаки. От друга страна, коензим Q10 подхранва сърцето и цялото тяло с енергия. Селенът поддържа еластичността на кръвоносните съдове, а също така ускорява метаболизма.
- Какви са резултатите?
- Най-добри резултати по отношение контрола на дислипидемиите се наблюдават след поне 3-месечна диетотерапия в съчетание с прием на добавки, комбиниращи омега-3 и антиоксиданти като селен и коензим Q10. Разбира се, необходими са промени в цялостния начин на живот - режим на хранене (поне 3-кратно хранене), ранна вечеря, ограничаване на алкохола, повишаване на физическата активност. При диетата се препоръчват комплексни въглехидрати с много фибри и нисък гликемичен индекс, ограничават се източниците на ТМК и НМК и се увеличава приемът на омега-3 в комбинация с антиоксидантите селен и коензим Q10. Обичайно при повторен контрол на липидния профил се наблюдава нормализиране на показателите, особено добре се повлияват наднормените нива на триглицеридите.