Коронарографията като лечебна и терапевтична процедура

Д-р Иван Андреев е специализант по кардиология в Александровска болница, завършил МУ София. Занимава се с в частност с инвазивна кардиология. В интервюто коментира възможностите на коронарографията като процедура за диагностика и лечение.

Коронарографията е процедура, която широко се прилага в кардиологията. Какво представлява тя, каква информация носи с оглед избора на лечение?

Коронарографията представлява инвазивно изследване, което дава възможност да оценим пряко и в реално време анатомията на съдовете на сърцето, неговата хемодинамика. Позволява да видим всеки отделен съд и да преценим дали има проблем, доколко той е сериозен. 

При кои диагнози най-често се прилага?

Обикновено основното показание е за установяване и лечение на исхемична болест на сърцето, състояние, при което към сърцето не се доставя достатъчно кръв. Най-често оплакванията се разгръщат на фона на прогресирала атеросклероза. В определени ситуации като остър инфаркт на миокарда се прилага не само с диагностична, но и с лечебна цел. 

В рамките на самото изследване получаваме информация, но също така имаме възможност да пристъпим веднага към лечение. Спазваме строго индивидуален подход към пациента и действаме според неговото състояние. Често процедурата започва като диагностична и завършва като терапевтична. 

Необходима ли е специална подготовка за коронарографията? Как протича тя?

Всеки пациент, който постъпи в клиниката, минава подготовка, но тя не е сложна. Основната ѝ част е прилагането на определени лекарства, избягването на храна и течности няколко часа преди изследването. За нас е важно да се фокусираме не само върху процедурата, но и върху всички фактори, които могат да бъдат свързани с промени, които установим. Изследваме доста обстойно пациентите за всички сърдечносъдови рискови фактори. 

Цялата манипулация отнема около час. Използва се локална упойка, пациентът е в съзнание, разговаряме с него. Най-често използваният достъп е радиален, т.е. е през ръката. Какво означава това? Единственото неприятно усещане е убождането на ръката, за поставянето на дезиле - „специалните абокати“, през които работим. В нормални условия няма някаква сериозна болка, свързана с процедурата, хората могат да бъдат спокойни. 

Има ли промени, новости в технологията на коронарографията през последните години?

Както и в други области, така и в областта на инвазивната кардиология напредъкът е доста голям. От една страна развитието е по отношение на новата и модерна апаратура, от друга - модерни техники за изпълняване на процедурите, с които лекуваме пациентите. Има напредък и при консумативите - те са много важни. Използваме различни видове устройства, за да извършим изследването не само като диагностика, но и като лечение. В тази група, разбира се, влизат стентовете, като в Александровска болница разполагаме с едни от най-иновативните видове.

Кои са основните видове стентове?

Стентовете се делят на две големи групи. Първата е на тези, които не са покрити с медикамент (bare metal stent). Това са първите стентове, които започнаха да се използват, но вече се смятат за остарели. 

В момента се прилагат основно медикамент излъчващи стентове. Те са покрити със специални лекарства, които се отделят 3 до 6 месеца  в самите съдове на сърцето. Така лекуваме агресивно и локално атеросклеротичната плака, предизвикала симптомите. 

Има различни подвидове стентове, които се различават по своя профил, калибър, флексибелност, дали са бифуркационни или не. Основното което пациентът трябва да знае, е че модерната медицина изисква стентове, които излъчват медикаменти.

Налага ли се подмяна на стентовете след време?

Пациентите често питат, след колко години трябва да дойдат за смяна на стент. Нещото, което трябва да знаят е, че стентовете не се подменят. Единственото, което хората трябва да правят, е да се придържат стриктно към предписаната им терапия, да контролират рисковите си фактори. 

Каква терапия се изписва стандартно?

Стандартната терапия при поставяне на стент е двойната антиагрегантна. Обикновено е за 12 месеца, след това пациентите остават на моно антиагрегантна терапия, най-често с аспирин. Видът на лекарствата зависи от съотношението на риска от кървене и риска от повторна исхемия. Преценката е строго индивидуална. Допълнително в лечението се включат статини, бета блокери, АСЕ инхибитори и др.

Има ли ясни критерии за поставяне на стент?

Да. Преди да се постави стент, трябва да сме сигурни, че в областта на един съд има стеснение, което е достатъчно значимо. Какво означава това? Стенози (стеснения), които са над 70-80% дори 90%, са значими и без да бъдат изследвани допълнително. Има гранични стеснения - 40-50%, които на пръв поглед може да не изглеждат сериозни. Използването на определени медикаменти по време на коронарографията ни помагат, за да оценим и тези привидно не големи стеснения. 

Дори несигнификантни 30% стеснения при допълнително обстойно изследване  показват сигнификантност, т.е. именно те са причината за голяма част от оплакванията на пациента. Въпреки че плаката предизвиква малък процент стесняване на съда, за конкретния пациент тя е значима и подлежи на лечение.

Покриват ли се консумативите за коронарография от касата?

Да, в рамките на една операция могат да бъдат поставени до 4 стента. В Александровска болница всичко се прави съобразно правилата на Здравната каса и ако се налага поставяне на стент, пациентите не доплащат.

Има ли противопоказания, при кои пациенти не може да се приложи коронарография?

Абсолютни контраиндикации са сериозно активно кървене в момента на изследването, доказана тежка алергична реакция към йод контрастните вещества, които използваме. Напреднали бъбречни, онкологични и други заболявания не са до такава степен абсолютно противопоказание, просто изискват специално внимание от наша страна, допълнителна медикаментозна подготовка на пациента.

Какви съвети за профилактика, начин на живот бихте дали, за да има по-малко сърдечносъдови заболявания? 

България е водеща в ЕС по сърдечносъдови заболявания. Някои рискове не могат да се променят, но други могат! Мъжки пол и напреднала възраст са фактор, който не можем да изменим. Високото кръвно, високите стойности на холестерол, захарен диабет, тютюнопушене са рискови фактори, които трябва да се лекуват и контролират. Може да се промени начинът на живот, за да намалим сърдечносъдовия риск.

Що се отнася до стреса, той е нормална физиологична реакция. Проблемът е по-скоро дистресът – състояние, в което организмът не може правилно да се справи в стресовата ситуация, в която е попаднал. Забързано всекидневие, стресът на работа имат значение в цялостната картина. 

Какво може да правим? Да водим по-здравословен живот, да избираме правилните храни, да не пушим, да се движим повече. И не на последно място да не ходим на лекар, само когато ни боли, а редовно да правим профилактичния си преглед с изследванията.

 Автор на интервюто Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.