За креатина и неговото вълшебно свойство да повишава чувствително (до 25%!) енергията и издръжливостта на човешкия организъм се заговори в края на миналото столетие. Тази информация предизвика невероятен ажиотаж в спортните среди, още повече че различни организации, в това число и Международният олимпийски комитет, дадоха съгласието си за неговото масово използване.

Първоначално откритието на креатина не предизвикало особен интерес, докато през 1847 г. не бил установен твърде любопитният факт – наличието на пряка връзка между неговото съдържание в мускулите и тяхната функционалност. Това станало по твърде куриозен начин – в кръвта на убита по време на лов лисица съдържанието на креатин се оказало десет пъти по-високо от това на по-щастливата й посестрима, намираща се в зоопарка. Интересът към това необичайно вещество постепенно нараствал, в резултат на което била натрупана значителна информация за неговите свойства и функции в човешкия организъм. Установено било, че 

креатинът е аминокиселина, която човешкият организъм е в състояние да синтезира

(1-2 г дневно) от три аминокиселини – глицин, аргинин и метионин, последните две – незаменими. Синтезът се осъществява в черния дроб, панкреаса и бъбреците и покрива около половината от потребностите на човешкото тяло. Останалата половина следва да се осигурява от животински храни, съдържащи тази ценна аминокиселина. Най-богати нейни източници са херингата (10 г/кг), свинското месо (5 г/кг), говеждото месо (4,5 г/кг), сьомгата (4,5 г/кг), рибата тон (4 г/кг), треската (3 г/кг) и т.н. В човешкия организъм се съдържат 100-140 г от тази чудо-аминокиселина, като 95% от нея се намират в скелетните мускули, а останалата част – в мозъка, сърцето и тестисите. Разкрит беше и механизмът на нейното действие. Оказа се, че тя е основен фактор в осигуряването на енергия за огромния брой биохимични процеси,

протичащи в човешкия организъм. Известно е, че в резултат на метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите освен безброй химични съединения, използвани за синтез на други, важни за човешкото тяло вещества, се генерира и енергия, която се складира в особено съединение – аденозинтрифосфат (АТФ). В основната си част АТФ се получава в специалните клетъчни органели – митохондриите, наричани още енергийни фабрики, чрез т.нар. окислително фосфорилиране. За едно денонощие в организма на човек с маса 75 кг се синтезират цели 70 кг АТФ! Последният доставя нужната енергия на клетките за множеството синтези, протичащи в тях, които осигуряват развитието и жизнената дейност на организма.

В хода на изследванията върху креатина в началото на миналото столетие

английските учени Грейс и Филип Егелтън от Кеймбриджкия университет откриват друго важно вещество, което взема активно участие в енергетичните процеси в човешкия организъм – креатинфосфата. Той се получава в резултат на взаимодействието на креатина с АТФ под каталитичното действие на ензима креатинкиназа и чрез кръвния ток се транспортира до клетките на възбудимите тъкани – мускулните и нервните.

Креатинфосфатът е първият източник на енергия под формата на АТФ при мускулното усилие. Неговите запаси обаче са незначителни и стигат само за няколко секунди интензивно натоварване. За по-нататъшното осигуряване на нужната енергия в организма стартира процес на фосфорилиране на креатина, който води до получаването на допълнителни количества креатинфосфат. Т.е.

за поддържане на енергетичния потенциал на човешкото тяло е нужно

наличието на достатъчно количество свободен креатин. Всъщност именно увеличаването на съдържанието на креатинфосфата чрез приемане на допълнителни количества креатин е основната цел на активните спортисти, както и на занимаващите се с бодибилдинг и аеробика.

Установено беше, че освен чрез доставяне на съединението АТФ креатинфосфатът е в състояние да осигурява енергия на клетките и по друг механизъм, който дори е с около 50% по-висок енергетичен ефект  в сравнение с този на АТФ. Установено беше, че

в природата се срещат над десет различни форми на креатина,

които се получават чрез свързването му с различни молекули. В резултат се получават продукти, у които се наблюдават допълнителни свойства, повечето от които свързани с тяхната усвояемост от организма.

Магическото свойство на креатина да доставя допълнителна енергия на организма доведе до необичайно предлагане на най-разнообразни негови продукти. Без особено съмнение можем да кажем, че това е една от най-предлаганите в настоящия момент хранителна добавка. Само в САЩ ежегодно се продават над 4 хиляди тона креатин. Според някои специалисти за предпочитане е т.нар. микронизиран креатин монохидрат, който е по-разтворим и по-лесно усвоим. Препоръчва се ежедневен прием от 3 до 5г. Няма единодушно становище по кое време следва да се приема тази хранителна добавка.

Преобладава мнението, че най-удобното време е сутрин – със закуската. Според канадски учени обаче, за да бъде достатъчно ефикасен, креатинът следва да се приема малко преди или след натоварването. Няма единно становище и за продължителността на приема. Най-честата практика е два месеца прием и един месец почивка. Като правило определената доза креатин се разтваря в топла вода, плодови или зеленчукови сокове. Задължително обаче той трябва да е свежо приготвен. Практикува се и смесването му с други хранителни добавки – например протеинови. Тъй като приемът на креатин предизвиква насищане на мускулните клетки с вода, за предотвратяване на обезводняването на важни органи на тялото е необходимо пиенето поне на два-три литра вода дневно. Поради краткия период на наблюдение все още

няма окончателни данни за въздействието на креатина върху младия организъм (до 18 години),

поради което подрастващите следва да го избягват.

В резултат на употребата на креатина са наблюдавани редица положителни ефекти: по-висока издръжливост, по-висок силов потенциал, благотворно въздействие при мускулна дистрофия, понижение на нивото на холестерола, подобряване на когнитивните способности (паметта, речта, възприятията, логическото мислене и др.) и т.н. Съобщава се и за редица позитивни въздействия върху общия тонус при хора с напреднала възраст.

Любопитно е, че креатинът намира приложение не само в спорта, но и в официалната медицина – при лечението на заболявания като депресия, паркинсон и ревматоиден артрит. За определена категория хора негативна щриха от приемането на креатин е нарастването на телесната маса – около 2,5 кг месечно. Той не се препоръчва при бременност, бъбречни заболявания и диабет. За всички останали креатинът е източник на енергия и здраве.

 

Сподели във Facebook