Лещата – царицата на бобовите

В края на XIX и началото на XX век било установено, че белтъчните вещества, представляващи линейни полимери на 20 неизвестно по какви критерии избрани от Създателя „преференциални” аминокиселни, са призвани да изпълняват основните жизненоважни функции в цялата жива природа и в частност – в Неговото гениално творение – Хомо сапиенс. Човешкият организъм се състои от вода – около 60%, белтъчни вещества (протеини) – 19%, липиди – 15%, въглехидрати – 1%, и минерални вещества – 5%.

Протеините са основен градивен елемент на различните тъкани на човешкото тяло. При недостиг на определени аминокиселини в хранителния рацион организмът не се развива правилно съгласно заложената в неговата ДНК информация. След разшифроването на човешкия геном през 2004 г. беше установен печалният факт, че

80% от жителите на нашата планета в резултат на белтъчен дефицит не успяват да реализират

заложената в тях генетична информация. Този дефицит е особено опасен до 18-годишна възраст, в който период се формират всички органи и системи на човешкия организъм. Освен структурна протеините изпълняват и друга важна функция – транспортна. С нея се заемат особени белтъчни вещества – албумини, които чрез кръвния ток пренасят до местоназначението им редица важни за човешкия метаболизъм вещества – витамини, минерали, хормони, холестерол, лекарствени средства и пр. Транспортът на кислорода до всички тъкани на човешкото тяло се осъществява от сложния желязосъдържащ протеин – хемоглобин.

С придвижването на глюкозата – главният енергиен източник в човешкия организъм, до клетките и нейното утилизиране

в тях се заема друг протеин – инсулин. Смята се, че 80% от всички заболявания, от които човек страда, в една или друга степен са свързани с нарушения в транспортната функция на протеините. Т.е. с недобре екипирана „транспортна база” на организма с необходимите по качество и количество протеини. В огромната си част протичащите в човешкия организъм химични взаимодействия се катализират

от около 5000 особени белтъчни катализатора – ензими, които ги ускоряват стотици милиони пъти. Редица заболявания са свързани именно с нарушения в ензимните системи в човешкия организъм. Имунната защита също се осъществява с активното участие на специфични белтъчни вещества. Иначе казано, това дали нашият организъм ще бъде жизнен и преизпълнен с енергия, или ще бъде вял и болен, в огромна степен зависи

от количеството и качеството на протеините, постъпващи в него с ежедневния хранителен рацион.

Източниците на протеини, на които човек разчита, са три: млечни, животински и растителни. Напоследък към млечните протеини има редица възражения предвид отсъствието на специфичен ензим във възрастния човешки организъм за усвояване на казеина – млечния белтък. При кърмачетата такъв се предава чрез майчиното мляко. В резултат организмът е принуден да прибегне до единственото решение – киселинна хидролиза, което е свързано с определени здравни рискове. В млечните протеини обаче се съдържат всички 20 необходими на човешкия организъм аминокиселини...

Те присъстват и в животинските протеини (месото, рибата), между които са и т.нар. незаменими аминокиселини. 

Повечето от растителните протеини не съдържат тези осем „избрани”, които човешкият организъм не е в състояние да синтезира, но за сметка на това те чувствително разширяват палитрата от потребните за белтъчния синтез аминокиселини. Предвид на това тяхното редовно присъствие в менюто горещо се адмирира от диетолозите. Съгласно последните препоръки целесъобразно е да се спазва следният баланс между източниците на протеини в хранителния рацион: 40% растителни, 30% млечни и 30% животински. При сегашното състояние на нещата (население на Земята и източници на белтъчни вещества) рационално покритие на потребностите на човешкия организъм от тези жизненоважни нутриенти нашата планета може да осигури само за... един милиард души! За останалите около 6,3 милиарда те не достигат с всички негативни последствия от това. Сериозни надежди се възлагат на чувствителното увеличение на добива и консумацията на бобовите култури,

които са богат източник на протеини. Между тях особено място заема лещата, култура, позната на човека от дълбока древност. Археологични находки сочат, че лещата е била култивирана заедно с пшеницата – преди около 10 000 години. За нейна родина се приемат земите край река Ефрат. През неолита (около 6000 години пр.н.е.) тя достига древна Гърция и българските земи, откъдето през бронзовата епоха (1000-3000 година пр.н.е.) се разпространява из цяла Европа. Множество артефакти свидетелстват, че в Античността лещата е била любима храна както на египетските фараони и знатните гърци, така и на бедното население.

Лещата (Lens culinaris) е едногодишно растение от семейство Бобови (Fabaceae).

Известни са около 10 сорта леща, които се различават по цвета на семената – ядливата част на растението.

Най-разпространени са кафявата, червената, черната и зелената френска пюи. В зависимост от сорта количеството на основните нутриенти в лещата варира в известни граници, като средно в нея се съдържат: въглехидрати – 20%-45% (основно скорбяла, захароза, фруктоза), протеини – 25%-60%, липиди – 1,6%, фибри – 4%. Протеините на лещата се усвояват по-бързо от животинските. В тях се съдържат 18 от 20-те „избрани” аминокиселини, между които всички осем незаменими.

Лещата е отличен източник на незаменимата аминокиселина триптофан,

която човешкият организъм използва за синтеза на важния невротрансмитер серотонин, чийто дефицит води до депресия, лошо настроение и чувство на тревога. Неслучайно за достигане на душевно равновесие и добро психическо състояние древните лечители са препоръчвали редовна консумация на леща. От друга страна, серотонинът е изходен продукт за синтезата на важния медиатор мелатонин, известен като „хормон на младостта”, който регулира съня и подобрява неговото качество. В лещата се съдържат редица витамини (А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С, E, К1). Особено високо е съдържанието на фолиева киселина (витамин В9) – 479 мкг/100 г, която играе важна роля в клетъчното делене, производството на нуклеиновите киселини (ДНК, РНК), кръвообразуването, както и за правилното развитие на плода в пренаталния период.

Една порция леща осигурява 90% от дневната потребност от този ценен витамин.

Кълновете на лещата са изключително богат източник на витамин С. В лещата са открити редица флавоноиди (катехини и проантоцианидини), принадлежащи към семейството на полифенолите, които се отличават с мощно антиоксидантно действие. В нея се съдържат множество ценни за човешкия метаболизъм минерали – натрий, калий, калций, магнезий, алуминий, мед, цинк, желязо, титан, никел, молибден, хром, манган, бор, силиций, фосфор, селен, флуор, йод. Особено високо е съдържанието на калий (370-670 мг/100 г), който има благотворно въздействие върху сърдечносъдовата система, и на желязо (6,5 мг/100 г – най-високо от всички бобови), което активно подпомага кръвотворния апарат.

Особеност на лещата е, че тя е изключително екологично растение – не поглъща от околната среда нито нитрати,

нито тежки метали и радионуклиди. В зависимост от сорта нейната енергетична стойност варира от 106 ккал (443,5 kJ) до 280 ккал (1171 kJ)/100 г. Гликемичният ѝ индекс е нисък – 30 на кафявата и 25 на зелената френска пюи. В лещата се съдържат т.нар. изофлавони – фитоестрогени, сходни с женските стероидни хормони, за които съществуват доказателства, че потискат образуването на рака на гърдата.

Лещата стимулира метаболизма, повишава имунитета и способства за постигане на душевно равновесие. Неслучайно тя се е сдобила с престижното прозвище „царица на бобовите“. С внимание тя следва да се консумира от страдащите от подагра, ставни заболявания и хемороиди.