Маргарита Димитрова, директор на фондация "Аполония": Фестивалът живее от любовта на публиката

В навечерието на 32-рия фестивал (1-10 септември 2016 г.) каня за събеседник Маргарита Димитрова – изпълнителен директор на Фондация „Аполония“, човекът, който стои зад селекцията на събитията във фестивалната програма, тяхната организация и реализация. Опитвам се да разбера откъде идва постоянството й, вече над 30 години, отново и отново, след всеки край да започва отначало. Първо я питам за името и философията на фестивала:

• Аполония като име се свързва с много неща – града Созопол, лятото, изкуството и разбира се, фестивала. В съзнанието на всеки - на тези, които живеят в България, и на тези извън нея, това е едно цяло. За мен то е преди всичко любовта към изкуството и безкрайното уважение към хората, които го създават. И отговорността, която нося аз, за това всяка година в програмата да присъстват големите имена на българското изкуство с техните най-нови постижения и успехи и линията, която следваме, да бъде различна от всеки друг фестивал. Да, вие знаете, че от самото начало на празниците фестивалът имаше смелостта и екстравагантността да събере на едно и също място всички изкуства - и театър, и кино, и литература, и изобразително изкуство, и музика в различните й разновидности, и архитектура, и даже спорт. Това беше една форма, която запазихме, и тя даде възможност фестивалът да бъде толкова харесван и обичан. Ако анализираме тази форма, това са много фестивали (седем според мен), събрани в един, на едно и също място, по едно и също време. По този начин се провеждат и фестивалите в Единбург, Авиньон, Солун и другаде.

• През годините изпълнителите и публиката се сменяха, но философията на Аполония остана – това е българският фестивал, който дава цялостна културна картина на нацията. Всъщност кога и как завършва една Аполония като етап от целия проект Празници на изкуствата и кога и как започва следващата?

• Никога не заставам пред празен лист, за да започна новата програма. Във времето за подготовка на провеждащия се фестивал се натрупват достатъчно много впечатления и анализи, които оформят бъдещата картина. Личният ми критерий (невинаги харесван) е все пак в основата на избора. Разговорите, които провеждам с единомишленици и професионалисти, на които мога да се доверя, са много важни и полезни, но последното решение е мое. Подготовката на определен концерт или спектакъл може да изисква по-дълъг период - например принудени сме да изчакаме звезден артист две или три години. Но винаги си струва! Както ще стане с дългоочаквания майсторски клас на световната българска оперна певица Красимира Стоянова, който ще можем да организираме чак през 2017 г. Понякога събитията изпреварват добрите ми намерения, което води до промени. Но в програмата винаги присъстват актуални събития – и в музиката, и в театъра, и в литературата.
• Интересно е какви трудности срещате по пътя и как се преборвате с тях. Тридесет и две Аполонии са доказателство, че победата е Ваша, но съм сигурен, че не е лесно?
• Созопол е един от най-красивите и старинни градове не само в България. През последните години се построиха много курортни комплекси, нови хотели, реставрираха се старите созополски къщи. За жалост никой не създава нови културни пространства – зали за концерти, кино, театър, не смея да помисля за нещо по-голямо. До днес използваме само старите бази на града – читалището, където представяме театъра и киното, археологическия музей, в който свирят

  

  и пеят най-известните ни музиканти, художествената галерия, в която освен изложби провеждаме литературни четения и камерни театрални представления. Обемът на тези зали е минимален и макар че някои от тях бяха обновени, те са крайно недостатъчни, например за концерт с публика от 1000 души. През 2014 г. след многобройни писма и разговори с Министерството на културата ни беше разрешено да ползваме малко пространство от остров Св. Кирик и Юлита, където проведохме част от фестивалните събития. Създадохме прекрасни условия и атмосфера за концерти, спектакли, литературни четения и прожекции. За съжаление многократните ни опити да продължим и в следващите години да пренасяме част от програмата на острова бяха неуспешни. Причини винаги могат да бъдат намерени, когато едната страна, в случая Министерството на културата, няма желание. Затова е необяснимо гръмкото изказване на министъра в пресата, че Празниците на изкуствата трябва да се изнесат на острова, за което ще бъдат използвани европейски програми. Но все пак като истински оптимисти вярваме, че Св. Кирик и Юлита един ден ще се превърне в Остров на културата!
• Говорите основно за пространствата за култура, но как изобщо осигурявате финансирането на такова огромно събитие?
• Това ни е най-голямата трудност. Има фестивали по света, които до голяма степен са осигурени от държавата и общината. Но Аполония, както и повечето български фестивали, е принудена поради минималната подкрепа от държавните институции да търси допълнително финансиране. И тогава се завъртаме в бюрократични схеми, сложни обстоятелства и контакти с некомпетентни личности и фактори, от които получаваме безобразни обяснения за невъзможността точно тази година да ни съдействат. И понеже този сценарий се повтаря постоянно, вече нищо не може да ме изненада. Често чувам тази смешна реплика „Вие сте Аполония, ще се оправите!“. И ние се справяме, въпросът е на каква цена – безсънни нощи, опънати нерви, безкрайни притеснения, задушаваща несигурност и разяждащи съмнения... Добрата новина е, че от няколко години на местно ниво имаме подкрепата от созополската община в лицето на кмета Панайот Рейзи, както и от хотелските комплекси – Грийнлайф, Антарес, Вила Византия, Санта Марина, Парадайз Бей, Офир, Созополис. Тяхната помощ е безценна за нас. Повече от 20 г. работим с  Обединена българска банка, наш генерален спонсор, и с официалния превозвач на фестивала „Ситроен“. Благодаря им!
• Какви са все пак причините фестивалът да поддържа интереса на хората непрестанно през тези над 30 години?

• Причините са много и на първо място е високото равнище на художествената програма. Но има нещо, което е специфично за нашия фестивал, и това е общуването между хората на изкуството – артисти, музиканти, художници, поети, писатели, и зрителите. В Созопол това е един непрекъснат контакт – навсякъде, по улиците на града, край морето, после на сцената... Но за да продължим това общуване, през последните години създадохме и една съвсем нова форма – срещи разговори между артисти и публика, които нарекохме „Цената на успеха“. В тези разговори артистите, постигнали световна слава и признание, споделят с пределна искреност своя труден път към големия успех. В тези срещи са участвали  Явор Гърдев, Красимира Стоянова, Камен Донев, Цветана Манева, Александрина Пендачанска и много други. Имаме винаги много нови идеи, които се надявам да допълват цялостната картина. В стремежа си всяка година да има нови събития и голямо разнообразие от изяви в различните изкуства решихме през тази година да организираме Книжна Аполония. Като начало ще вземат участие някои от големите издателства, които през дните на фестивала ще представят продукцията си.
• Вече всички очакват с нетърпение името на избрания от вас носител на „Аполон Токсофорос“ за 2016. Но защо имате само една награда?
• Всеки е заслужил да получи наградата на Аполония. Не мислете, че е лесно да изберем едно име на творец, той трябва наистина да има изключителен принос в развитието на българската култура. Когато през 1999 г. първият носител на нашата награда стана пианистът Людмил Ангелов, той не беше толкова популярен в България, но със забележителни постижения в чужбина. Между наградените през годините са: Теодосий Спасов, Самуел Финци, Георги Господинов, Александър Морфов,  Красимира Стоянова,  Александрина Пендачанска, Минчо Минчев, Мариус Куркински, продуцентската компания АгитПроп и други. Скоро всички ще научат името на носителя на наградата за 2016 г.
• През последните години в Созопол се провеждат много фестивали, през целия летен сезон. Някои от тях се опитват да ви подражават. И все пак, ако Созопол е градът на фестивалите, Аполония ли е фестивалът на фестивалите?
• За мен това е така. Но ако има някой, който може да отговори на този въпрос, това естествено е публиката. Тази публика, която след приключването на фестивала се прибира в домовете си и разказва за преживяното. Която от началото на всяка календарна година задава въпроси кога ще започне следващият фестивал и кои ще са най-интересните събития, за да бъде там. Тази публика от няколко поколения зрители – родители, техните деца и сега внуците им – за нея правим фестивала. А когато в мига на откриването прозвучи сигналът на Празниците – „Музика на водата“ от Хендел, когато светнат прожекторите и видя усмихнатите лица на хората, тогава забравям умората и горчилката от преживяното и тихичко си казвам: „Има смисъл. Това е Фестивалът!“.