.jpg)
Морковът – кралят на кореноплодите
Благодарение на забележителните достижения на аналитичната химия много храни, сдобили се в древността със славата на изключително полезни за човешкия организъм, в наши дни се радват отново на невероятен, почти еуфоричен интерес. Причина за това са множеството уникални вещества, открити в тях, които чувствително подпомагат имунната защита, повишават виталната сила и противодействат на огромен брой болести, в т.ч. и на най-страшните – сърдечносъдовите, раковите, дегенеративните и др.
Една от тези храни безспорно са морковите. Смята се, че познанството на човека с тях датира поне от 10 000 години, като първоначално с лечебна цел той използвал семената, в които сега са открити редица биологично активни вещества. Използването на самия кореноплод, който в онези далечни години бил основно с лилав и много по-рядко с бял цвят, става значително по-късно. Вероятно човекът е обърнал внимание на апетита, с който конете си похапвали корените на моркова, и също ги опитал. И въпреки че вкусът им далеч не бил този, който ние сега познаваме, той все пак му харесал, в резултат на което морковите трайно навлезли в неговия рацион.
Приема се, че култивирането на морковите е станало преди около 5000 години. За тяхна родина се смятат земите на Персия, Пакистан и Афганистан. Рисунки на лилави моркови са открити върху стените на древен египетски храм. С лечебна цел морковите били използвани в древна Гърция – за повишаване на мъжката любовна сила и подобряване на женската плодовитост. Целебното им действие било оценено по достойнство от знаменития лечител Хипократ.
Известният древноримски учен Плиний Стари в своята забележителна енциклопедия „Естествена история” (Naturalis historia), състояща се от 37 тома, горещо препоръчва морковите като ефикасно средство срещу редица заболявания. Най-прочутият фармаколог на древността – римският военен лекар Педаний Диоскурид, в своя уникален труд „За лечебните средства” (De materia medica), който 15 века е настолна книга за целебните растения, описва редица полезни свойства на морковите и дава препоръки за тяхното използване. Според легендата Одисей и гръцките войници, скрити в троянския кон, се подкрепяли именно с моркови, които им помогнали да съхранят силите си и да осъществят коварния план за превземането на Троя.
До XVI век морковите били деликатес, който попадал на трапезата главно на знатните и коронованите особи. Между тях бил и императорът на Франкската империя – Карл Велики, който ги обожавал.
През XVI век благодарение на уменията на холандските и датските градинари се появява знаменитият оранжев морков. Той бил далеч по-сладък и вкусен от лилавия си събрат, имал нежна консистенция и не променял цвета си при кулинарна обработка. Благодарение на своите изключителни органолептични качества за кратко време той получил широко разпространение из цяла Европа и в Новия свят. Появили се множество изкусителни кулинарни превъплъщения на удивителния кореноплод – пудинги, торти, сосове, супи и безброй ястия, на които той придавал финес и изтънчен вкус. Французинът Никола Апер с гордост приложил изобретения от него метод за консервиране за запазване на кулинарните и хранителните свойства на морковите.
Морковите (Daucus carota) са двугодишен кореноплоден зеленчук от семейство Сенникоцветни (Apiaceae).
Известни и описани са над 500 негови разновидности.
Най-разпространени са оранжевите моркови, но наред с тях в редица страни се отглеждат още техни бели, жълти, червени, лилави и кафяви събратя. Цветът на морковите се дължи на съдържащите се в тях растителни пигменти – каротеноиди и антоциани, които са мощни антиоксиданти. Каротеноидите придават на морковите жълт, оранжев и яркочервен цвят, а антоцианите – червен, виолетов и син, почти черен. Показателят ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), използван като мярка за способността на дадена храна да инактивира свободните радикали, намалява наполовина при термичната обработка на морковите.
Те съдържат над 500 биологично активни вещества, повече отколкото в огромната част от храните,
които човекът консумира. В 100 г моркови има около 8 г въглехидрати (главно моно-, дизахариди и скорбяла), 1,3 г протеини, 0,1 г липиди, 0,3 г органични киселини, 2,3 г фибри (главно пектин и хемицелулоза), стероли, глутамин, лецитин и други фосфатиди, фитонциди, бетаин, редица витамини – алфа- и бета-каротен (провитамин А), В1, В2, В3, В4 (холин), В5, В6, В7, В8 (инозитол), В9, С, Е, К, както и огромен брой безценни за човешкия организъм минерали – литий, натрий, калий, калций, магнезий, алуминий, мед, цинк, желязо, кобалт, никел, ванадий, хром, молибден, манган, бор, фосфор, сяра, селен, флуор, хлор, йод и т.н. Фибрите на морковите са ефективни ентеросорбенти, които способстват за понижаването на нивото на холестерола и за извеждането от организма на редица ендо- и екзотоксини, подпомагайки активно неговата детоксикация.
Изключително ценна съставка на морковите представляват каротеноидите алфа- и бета-каротен,
лутеин и зеаксантин. Благодарение на своята мощна антиоксидантна способност те предпазват клетките от стареене, предотвратяват рушителното действие на свободните радикали върху носителите на наследствената информация – молекулите на ДНК, способствайки по такъв начин за предотвратяване на сърдечносъдови и ракови заболявания.
Усвояването на каротеноидите чувствително се повишава при консумирането им с различни мазнини – растителни масла, сметана и пр. Бетаинът, холинът и инозитолът предпазват черния дроб от прекомерно натрупване на мазнини.
Витамините от В-групата участват в множество жизненоважни метаболитни процеси, свързани с усвояването на хранителните вещества, клетъчната енергетика, функционирането на нервната система и т.н.
Тъй като витамините са разположени главно в близост до повърхността на кореноплодите,
практиката при почистването им те да се остъргват е погрешна. Съвсем наскоро в морковите бяха открити фитонциди, подобни на тези в лука и чесъна, които имат аналогично бактерицидно действие, но не притежават техния неособено насърчителен „аромат”.
Още великият лекар и учен на древността Абу Али ибн Сина, по-известен като Авицена, е отбелязал, че морковът има способността да прогонва тъгата, да повдига духа и да извиква радостни чувства. Материалният носител на това негово уникално свойство - даукостеринът, беше открит неотдавна от американски учени от Чикагския биологически институт. Даукостеринът е фитостерол, който се отнася към т.нар. ендорфини – вещества, възбуждащи центъра на удоволствието в мозъка. Установено е също така, че даукостеринът повишава потенцията и увереността на силния и сексуалната свобода на нежния пол. Поне така твърдят италиански учени.
Неотдавна австралийски учени съобщиха, че
морковите повишават чувствително... привлекателността на силния пол.
Британски изследователи установиха, че в морковите се съдържа естествен фунгицид, предпазващ ги от действието на патогенните гъби в почвата, който намалява с около една трета склонността на организма към развитие на ракови заболявания. Фалкаринолът е особено ефективен срещу рака на дебелото черво. За постигане на целебния ефект следва да се консумират сурови моркови или прясно изцеден морковен сок. Енергетичната стойност на морковите е ниска – едва около 35 ккал (146 kJ)/100 г. Морковената диета за намаление на телесната маса се смята за особено ефективна.
Като правило се практикува тридневен курс, през който се консумират само сурови моркови (под формата на сок, настъргани или цели) с добавяне (при желание) на малко плодове като ябълки, портокали, грейпфрути или ананаси. Задължително е пиенето на поне два литра течност дневно – вода, зелен чай и др. През първия ден отслабването е с около 1 кг, а през останалите дни – със 700-800 г. „Излизането” от диетата следва да става внимателно – варен картоф, филийка ръжен хляб, кисело мляко. Желателно е диетата да се комбинира с физически упражнения. След привършването на курса трябва да се следи калорийността на приеманата храна да не надхвърля 1100 ккал (4600 kJ) дневно.
Ако организмът е понесъл диетата без сътресения, тя може да се повтори. Тази диета е особено ефикасна след периоди на сериозно „натоварване” на организма по време на продължителни празници, каквито изобилстват в българския календар.
