Мозъкът има невероятни възможности за възстановяване

 

Травмите на главния мозък най-често се подразделят на: сътресение на мозъка (комоцио церебри), контузия на мозъка и вътречерепни хематоми (кръвоизливи). Мозъчното сътресение при правилно лечение - щадящ постелен режим, аналгетици, транквилизатори и ноотропни лекарства, отзвучава за около две седмици и може да не остави никакви последици. Типичен пример за сътресение на мозъка са нокаутът и нокдаунът при боксьорите.

При контузията на мозъка се уврежда част от мозъчната тъкан и се налагат много по-прецизни изследвания и по-продължително лечение. Ако лечението е неправилно и ненавременно, могат да останат трайни късни последици. Най-коварни и най-опасни както за пациентите, така и за лекуващите ги лекари са субдуралните хематоми, при които кръвта се излива под твърдата мозъчна обвивка. Понякога е възможно да минат дни, седмици и дори месеци, преди, поради нарастването на обема на хематома, да се проявят първите обективни неврологични симптоми, като усилващо се главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, двойно виждане, промени в съзнанието и дори парези на крайниците.

Ако не се констатират навреме част от тези много тревожни и важни симптоми или ако се подценят,

може да се стигне до трудно поправими последици. Бъдете много внимателни дори и при най-леката травма на главата, особено при по-възрастни пациенти, ако се появят някои от посочените симптоми. Никога не подценявайте травмите на главата, защото те могат жестоко да ви изненадат. Тъй като не всички добре познават т.нар. светъл период на привидно благополучие при субдуралните хематоми, след който се проявяват оплакванията, може да се забави неврохирургичната интервенция, която е абсолютно необходима и животоспасяваща при тези случаи.

Вече разполагаме с много нови ефективни ноотропни, невропротективни, неврорегенериращи, вазоактивни и регулиращи биоенергетичните възможности на мозъка медикаменти, които могат да променят положително съдбата на смятани доскоро за безнадеждни и трайно увредени пациенти. Ако не се спази правилен лечебен алгоритъм, дори и след най-леката черепно-мозъчна травма

може за дълго време да остане неприятно и упорито главоболие, лесна уморяемост и намалена работоспособност, лечението на които е по възможностите само на опитен невролог клиницист.

Най-важни са първите минути и часове след травмата, при които правилното лечебно поведение предопределя чудесни и дори фантастични резултати.

Късните последици от преживените черепно-мозъчни травми са травмена церебрастения и травмена енцефалопатия и те зависят от мястото на контузията на мозъка и степента на увредата, както и от правилността на лечението веднага след травмата и в първите часове, дни и месеци.

Промените в паметовите и други способности на човек след травма зависят от мястото и степента на увредата.

Най-често промените са във вътрешните отдели на слепоочния дял и в областта на мазолестото тяло, което свързва двете полукълба на мозъка.

Добре известно е, че за съзнателната дейност на мозъка се използват средно само около 4% от капацитета на този орган през целия живот. Тази информация може да се извади от “складовете” на паметта чрез специални психологични и психотронни методи като хипнозата или с индивидуални, достъпни за избрани личности, техники от рода на автогенен тренинг или психологични способи, познати на йогите и други култови и религиозни общества от древни времена.

Всичките тези „способности” могат да се придобият и активно, чрез специална тенировка

и чрез различни известни вече на науката техники и да се създават „гении” или „зомбита” за определени конкретни дейности, а в бъдеще може би и при обучаване на специални контингенти от хора за определени целенасочени конкретни дейности. Тези допълнителни и ненапълно изучени „способности” на подсъзнателната част от дейността на мозъка всъщност са в основата на необичайните феномени и свръхспособности, интерпретирани като чудеса на човешките възможности при известни в обществото личности. Възможностите на мозъка са практически необятни, но една част от тях науката вече може спокойно да обясни

и да използва както в лечебната, така и в образователната и ежедневната дейност на отделния човек при необходимост, което прави неврологията, психо-неврологията и сродните й науки невероятно предизвикателство и магнит за блестящите умове. При част от преживелите черепно-мозъчни травми тези необичайни феномени се приемат за патологични последици от травмата, но при част от тях е възможно да се използват тези необичайни „промени” и неподозирани „способности” в полза на индивида и на обществото, но само в съвременни и модерни неврологични клиники и чрез отлично подготвени и можещи специалисти и екипи.

Лечението на травмената болест е вече много успешно

и до третата година могат да бъдат постигнати значителни клинични резултати поради уникалната пластичност на мозъка и възможностите за заместване и възстановяване на функциите на загиналите мозъчни клетки от съседните останали здрави структури. Лечението винаги трябва да е комплексно и да включва лекарства с ноотропни, невропротективни, неврорегенериращи, стимулиращи и нормализиращи обмяната на веществата, вазоактивни - съдоразширяващи свойства, улесняващи проникването на кръвните елементи и хранителните съставки и през най-малките кръвоносни съдове на мозъка. Целта на съвременното лечение е да се постигне оптимизиране на мозъчното кръвообращение

за успешно поддържане в най-добро състояние на съхранената след травмата мозъчна тъкан и за по-добър жизнен тонус и работоспособност на мозъка и респективно на тялото. Медикаментите, освен чрез невропротективно действие, предпазват и съхраняват мозъчните клетки, подобряват мозъчната микроциркулация чрез понижаване на вискозитета на кръвта, както и на възможностите на еритроцитите да преминават и през най-малките капиляри. Някои имат избирателно съдоразширяващо действие върху мозъчните кръвоносни съдове, както и антиоксидантно действие, което намалява пагубното въздействие на опасните за нервните клетки свободни радикали, като ги предпазва от остаряване, стрес и гибел, а чрез ноотропното, тонизиращо и укрепващото им действие подобряват и оптимизират консумацията на кислород и глюкоза и повишават толерантността на мозъка.

Всеки болен, преживял по-тежка черепно-мозъчна травма, трябва да се консултира след травмата с опитен невролог, който има опит при лечението на тези много специални, но изключително перспективни за успешно лечение състояния. В последно време чудесни резултати се постигат и чрез използване на методите за лечение със стволови клетки, особено при локалното им приложение, които, опитани най-първо при невротравмите, се оказаха с изключително добра перспектива и с най-значителен лечебен ефект при голяма част от болните.

Сподели във Facebook