Мозъкът се нуждае от предизвикателства

С напредването на възрастта човешкият мозък, както всички други органи, претърпява структурни и функционални промени. Намаляването на мозъчния обем в някои области с около 1% за година се съпровожда с бавно прогресиращи промени в скоростта на нервните процеси, отслабване на асоциативните и паметовите способности и постепенно задълбочаващи се нарушения в двигателните, емоционалните и поведенческите реакции.

Стареенето на мозъка е по-интензивно при влошено кръвоснабдяване, нарушен оксидативен метаболизъм, интоксикации, натрупване на свободни радикали, промени в ензимната регулация, непълноценна имунна система. Настъпилите възрастови промени в редица органи също се отразяват върху функционирането на нервната система. Реалната оценка на околната среда е изопачена, когато гледаш, без всичко да виждаш, без всичко да чуваш, имаш слаби или извратени усещания.

Нервната система лесно се уврежда от инфекции, травми, интоксикации, вредни навици и стрес.

Не трябва да се забравя и влиянието на редица генетични фактори, някои забавящи, а други предизвикващи активно стареене. Но лишаването от постоянни, умерени по сила дразнители води до „закърняване” на части от мозъка с важни функции.

Мозъчната дейност се осъществява от електрически импулси,   които чрез множество контакти, означавани като синапси, навлизат в нервната клетка и водят до синтезиране на биологични агенти - невротрансмитери или медиатори. От техния вид, количество и място на действие зависят преносът и обработката на сигналите, аналитичната и паметовата дейност, формирането на двигателните команди, поведението и емоционалните реакции. При стареенето нормалното функциониране на клетките се нарушава,

защото количеството и видът на синтезираните невротрансмитери се променя, като се ограничава и броят на контактите между нервните клетки. Интензивността на тези промени определя ранното състаряване, като се засяга усетът за приятни, неприятни или опасни дразнители и видът на ответната реакция. Най-тежката форма на увреда на нервната система е загиването на нервни клетки и дълбокото нарушаване на връзки между различните мозъчни области, което се наблюдава при болестта на Паркинсон, инсулти, травми, възпалителни и ракови заболявания, всички съпроводени с тежки отклонения в двигателната и умствената дейност, нарушаване на поведението и психични отклонения.

Много тежки и глобални са промените при деменция и болестта на Алцхаймер, защото увреждат невъзвратимо всички мозъчни функции.

При хора на възраст над 85 г. деменцията е над 50%, а половината от тях развиват болестта на Алцхаймер.

При отсъствие на трайни болестни промени старческите изменения настъпват бавно вследствие на качеството на живот и се проявяват с промени в поведението, физическата и интелектуалната активност. Повечето възрастни хора са по-предпазливи и изпитват страх от престъпления, финансови затруднения и здравословни проблеми. Те се чувстват некомпетентни, безполезни, стават безинициативни и избягват рисковете, убедени, че е по-голяма вероятността да загубят, отколкото да спечелят. Характеровите промени често са диаметрално противоположни. При някои се проявява вербална или физическа агресия, което ги превръща в гневни старци или зли баби. Обратно, агресивни млади хора с годините стават спокойни, бавни, търпеливи. Поддържането на определен начин на живот и стереотипи са причина за чести конфликти с по-младите. Много възрастни хора смятат, че животът е загубил своя смисъл и очарование, затова при тях са по-чести отчаянието, безпомощността и самоубийствата.

Съпоставката между съзнателното възприятие и особеностите на околната среда определя ориентацията,

която с напредването на годините се нарушава по-бавно и по-слабо, като 92% от възрастните от 65 до 84 г. имат перфектна ориентация. По отношение на вниманието се допускат известни нарушения с възрастта, но досега няма доказателства за тежки отклонения. Загубата на памет е нерешен проблем при повечето възрастни хора и зависи от много социални фактори и заболявания.

Съществуват различни видове памет -  краткосрочна, дългосрочна, а при отделни хора има и идентификационна, епизодична, пространствена, стратегическа, професионална и още много разновидности в зависимост от укрепваните през живота паметови трасета.

Паметта при всеки човек остарява по различен начин и с различна интензивност.

Трудна е преценката дали младият човек, който знае малко и си спомня всичко, има по-добра памет от възрастния, който е научил много, но забравя част от него. Леката забрава и по-мудната памет при възрастните се свързва с продължителното търсене в огромните „регистри от информационните масиви“ на мозъка, като има много стари хора не само със съхранена, но и с обогатяваща се памет. Едни от основните пречки за по-вярно уточняване на промените в паметта са типът нервна система и тежестта на последствията от настъпилите увреди. За човешкия мозък е характерно, че

от старостта най-малко страдат определени функции, които са развивани и укрепвани с годините

и са подържани постоянно активни. Навици като културно хранене, добра хигиена и качества като скъперничество, цинизъм отпадат последни дори при прогресивна деменция. Позитивен пример в тази насока са изявени математици, музиканти, лингвисти, художници, които са блестящи професионалисти до дълбока старост независимо от настъпващите други старчески промени.

Науката против стареенето среща трудности за поддържането на активна, нормално функционираща нервна дейност. Обикновено хората много повече се тревожат от неблагоприятните последствия от телесните заболявания, като най-малко се щади нервната система. Освен това началните промени са трудно доловими, засягат по различен начин хората и често се възприемат като преходни нарушения.

За съжаление много хора, дори и лекари, смятат, че наглед леките и безсимптомни мозъчни травми,

съдови промени, операции, токсични фактори са временни и безобидни, не изискват активна намеса и нервната дейност се нормализира естествено без последствия. В действителност всяко дълбоко психоемоционално или незначително „натъртване” от наглед безобидна травма създава тлеещо огнище, което лесно се активира и задълбочава с годините без провеждането на профилактика. Наложилото се схващане, че увредите на нервната система водят до умиране на незаменими нервни клетки, беше опровергано наскоро, след установяване способността на мозъка да заменя отпаднали функции. Днес е възможно, благодарение на мозъчната пластичност, след тежки парализи, инсулти, травми, операции възстановяване на увредената функция чрез активиране на съседни области или обучение за определена активност на неспециализирани клетки.

Разработваните програми за невромодулация непрекъснато се усъвършенстват за различни заболявания

и са приложими дори при запуснати болни, нелекувани с години. Този подход се прилага успешно и за активно обучение, логическо мислене, укрепване на паметта, физически постижения и за съжаление и за специални военни цели. Тези постижения бързо и много резултатно се прилагат и при антиейджинг – науката за предотвратяване на интензивното стареене.

Разработени са многостранни програми за мозъчна стимулация, активен тренинг с обратна връзка и редица медикаменти и природни продукти за укрепване и стимулиране на мозъчната активност, но следва да се подчертае, че няма универсални средства и подпомагането на мозъка зависи от конкретните потребности.

Това означава своевременно подпомагане на определени функции, а след 60-годишна възраст – задължителна профилактика за преодоляване на възрастовия дефицит. Трябва да се забрави погрешната представа, че лишаването от всякакви дразнители гарантира пълна почивка на мозъка, защото най-полезният режим за нервната система е постоянната, дозирана и многостранна физиологична активност.

*Статията е част от подготвяната за печат книга на проф. Димитър Чавдаров „Да остаряваш бавно е изкуство“. В. „Животът днес“ ще публикува и други важни и интересни тези на автора от новата му книга. Ще информираме аудиторията кога изданието ще бъде достъпно на книжния пазар.