Мушмулата – плодът на предците ни

Благодарение на своите отлични хранителни, диетични и лечебни свойства мушмулата си е завоювала трайно място на трапезата на много народи преди повече от 3000 години.

Съществуват около 30 разновидности на това полезно растение, но най-разпространени са две от тях – германската и японската мушмула.

Германската мушмула (Mespilus germanica) принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae) и представлява храст или малко дърво с височина до 3-4 м. Цъфти през май с бели или бледорозови цветове и плододава през есента. Плодовете, които са с овална форма и диаметър от 3 до 5 см, са кисели и стипчиви и стават годни за консумация едва след настъпването на първите студове. Могат да се оставят на дървото и през цялата зима, без да се развалят. Отлични вкусови качества те развиват и след поне двуседмично съхранение на сухо и проветриво място, насипани на дебел слой. След лагеруването плодовете стават тъмнокафяви, леко се сбръчкват, а месестата им част придобива пюреобразна консистенция, с много приятен сладко-кисел, леко тръпчив вкус, напомнящ този на пюре от ябълка или дюля.

За родина на германската мушмула се приема Източното Средиземноморие.

Тя е била отглеждана в земите на древния Вавилон и Месопотамия преди повече от хиляда години преди н.е. и е била обект на активна търговия с древна Гърция и древния Рим. Именно през тези страни мушмулата се разпространила и из цяла Европа. Особен интерес към нея проявили в Германия, където се появили множество насаждения от екзотичното растение. Вероятно по тази причина шведският учен Карл фон Линей, основоположник на таксономията (класификацията на живите организми – растения и животни), погрешно сметнал, че родина на мушмулата е Германия, откъдето произлязло и наименованието на тази разновидност. Германската мушмула живее около 50 години. Тя с право е наричана плодът на предците ни, тъй като е била един от малкото плодове, който те могли да консумират през дългите зимни месеци, за да попълнят скромния си рацион с ценни биологично активни вещества.

В нашите земи тя е отглеждана от дълбока древност. Съществуват редица доказателства, че мушмулата е била позната на древните траки, които я ползвали като храна и лекарство. Японската мушмула (Eriobotrya japonica) също принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Представлява вечнозелено дърво с височина до 5-7 метра. Цъфти през ноември-януари с ароматни бели или кремави цветове и плододава през  лятото – юни-август. Плодовете са жълти на цвят, с крушообразна форма – от 3 до 5 см (рядко до 10 см), сочни и с много приятен вкус. Японската мушмула расте в страните с топъл климат и за съжаление у нас не може да се култивира. За нейна родина се считат Хималаите, Северна Индия и субтропичните райони на Китай, откъдето била пренесена в Япония. Тя била изключително радушно приета в Страната на изгряващото слънце, където получила широко разпространение. През XIX век от Япония тя била пренесена в Южна Европа. Вероятно това е дало повод тази разновидност на мушмулата да получи названието, с което е известна.

Мушмулата съдържа около 14% въглехидрати, 2,1% протеини и 0,8% липиди.

Енергийната ѝ стойност не е висока – около 52 ккал (217,6 kJ)/100 г. Въглехидратите са представени главно от глюкоза, фруктоза, скорбяла и целулоза. В хода на лагеруването на плодовете част от глюкозата и фруктозата ферментира, в резултат на което в тях се натрупва известно количество оцетна киселина и незначително количество етилов алкохол. Леко киселият вкус на мушмулите се дължи на наличието (около 1,4%) на редица ценни за човешкия организъм органични киселини – ябълчна, лимонена и винена. Последните оказват благотворно въздействие върху функциите на черния дроб, нервната и кръвоносната система.

В мушмулите се съдържат значителни количества фибри - главно пектин,

който има изключително благотворно въздействие върху храносмилателния тракт и притежава уникалната способност да детоксикира организма, отстранявайки редица ендо- и екзотоксини, в т.ч. холестерол, жлъчни киселини, тежки метали,  радионуклиди и др. В мушмулата са открити редица фенолни съединения (хлорогенова, елагова, циркониева, галова и канелена киселина, пирогалол, мономерни катехини, лутеолин, хесперидин, танини и др.), които ѝ придават специфичния леко тръпчив вкус и широк кръг благотворни въздействия върху човешкия организъм, познати още от древността.

Повечето от тези вещества имат подчертано антиоксидантно действие и подпомагат активно антирадикаловата защита. Хлорогеновата киселина препятства окислението на т.нар. „лош” (LDL) холестерол, понижавайки по такъв начин риска от развитието на сърдечносъдови заболявания. Способства за понижението на нивата на холестерола и глюкозата в кръвта, има хепатопротекторно и антиканцерогенно действие. Потиска развитието на редица патогени (златния стафилокок, чревните пръчици и др.). Елаговата киселина има изключително широк кръг физиологични въздействия – хипотензивно, кардиопротекторно, противовъзпалително, антиканцерогенно, антимутагенно и кръвоспиращо. Хесперидинът е флавоноид, близък по свойства с рутина и кверцетина, които са едни от най-разпространените в природата биофлавоноиди, отнасяни към витамините от Р-групата. Хесперидинът проявява антиканцерогенно, противовъзпалително, антиалергично, имуностимулиращо, жлъчегонно, диуретично, антибактериално, обезболяващо, седативно и спазмолитично действие. Доказано е, че той укрепва стените на кръвоносните съдове, препятства венозния застой, подобрява периферното кръвообращение и реологията на кръвта.

Предвид на това мушмулите са особено полезни за страдащите от разширени вени и проблеми на кръвоносната система.

Лутеолинът е друг флавоноид, съдържащ се в мушмулите, който през последните години е обект на повишен научен интерес предвид редицата изследвания, доказващи неговата способност да противодейства на развитието на ревматоиден артрит, сърдечносъдови заболявания, диабет, множествена склероза, Алцхаймер и др.

В тези вкусни плодове се съдържат и редица витамини – А, В1, В2, В3, В6, В9, С и К. Високото съдържание на витамин С способства за увеличаване на капацитета на имунната защита срещу различни инфекции – вирусни и бактериални, както и за подобряване на състоянието на кръвоносните съдове и за предотвратяване на образуването на тромби. Благодарение на високото съдържание на редица витамини от В-групата, които катализират хиляди биохимични реакции,

мушмулите стимулират действието на жлезите с вътрешна секреция, оказват общ тонизиращ ефект на организма

и действат успокоително на нервната система. Те са ценен източник на редица важни минерали – калий, калций, магнезий, цинк, желязо, фосфор, селен, йод и др.

Предвид високото съдържание на калий мушмулите действат благотворно на сърдечносъдовата система, способстват за регулиране на водно-солевия обмен в организма, подпомагат предаването на нервните импулси към мускулите и т.н. Известно е, че в организма магнезият изпълнява над 300 изключително важни функции – участва в синтеза на акумулатора на енергия в човешкото тяло – молекулата на аденозинтрифосфорната киселина, в регулирането на сърдечната и нервната дейност, във формирането на костната тъкан, в синтеза на протеините и в усвояването на калция, влияе активно върху въглехидратния обмен чрез стимулиране на секрецията на хормона инсулин и т.н. За съжаление тези вкусни и изключително полезни плодове са твърде рядък гост на трапезата ни. А колко повече полза биха донесли на всеки от нас в сравнение с множеството ежедневно консумирани от нас и децата „вкусотии”, които са препълнени с всевъзможни достижения на синтетичната химия – подсладители, оцветители, консерванти, емулгатори, стабилизатори и т.н., чието негативно въздействие върху организма е доказано по безспорен начин. 

Сподели във Facebook