Наблюдаваме внимателно епидемичната обстановка

С д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, разговаря Петър Галев

-    Д-р Кунчев, появиха се информации, че има огнища на опасни инфекции в някои държави, имаме ли в България повод за тревога?
-    Във вътрешен план нямаме притеснения в момента. Сезонният пик на респираторните инфекции отмина, въпреки че все още се срещат заболявания, което е нормално при по-резки колебания на времето. Но те протичат леко и не засягат чак толкова много хора, както е при грипа. Освен това пациентите сега рядко търсят медицинска помощ, защото се подобряват с обичайните средства. Иначе в световен мащаб има няколко събития, които се наблюдават усилено от колегите. Продължава епидемичният взрив от ебола в Гвинея, над 300 в момента са заболелите, а смъртността е висока – над 70–80 процента. Вече е засегната и Либерия, а има съмнения за разпространение на заболяването в Сиера Леоне и Мали. Заболяването е силно заразно и изключително тежко протичащо. За щастие тези огнища са далече от България – и географски, и чисто логистично. От Гвинея самолети към Европа има единствено през летищата в Брюксел и Париж, като няма интензивен туристически или бизнес поток в тази посока. В този смисъл рискът да се заразят наши граждани е малък. Европейският център за контрол на заболяванията в Стокхолм е подготвил указания за европейците, които възнамеряват да посетят рисковите райони.

-    Ясно е, че рискът от Африка е нисък, но се съобщава за опасен коронавирус, от който има заболели в Гърция...
-    Става въпрос за процес, който продължава от около една година и ние го наблюдаваме внимателно. Международното наименование на въпросното заболяване е MERS. Става въпрос за коронавирус, който много прилича на добре известния от преди няколко години ТОРС – тежък остър респираторен синдром, защото също като него предизвиква тежки белодробни усложнения, включително при млади хора. Смъртността в тези случаи е между 30 и 40 процента. Фактът, че има регистриран заболял гръцки гражданин, не е особено тревожен за нас, защото става въпрос за човек, който постоянно пребивава и работи в Саудитска Арабия, в гр. Джеда, където се е заразил. Всички случаи до момента са само от този район. Има съобщения и от Обединените Арабски Емирства, Кувейт и Катар. Най-важното е, че няма данни към момента за доказано предаване на този вирус от човек на човек. Колегите, които работят в района, смятат, че основна роля в предаването на болестта имат камилите. Най-вероятно при контакт с тях се получава заразяване на хора. Но това не е 100 процента установено. В Гърция въпросният болен не е заразил никого – нито пътниците в самолета, с който е летял, нито таксиметровия шофьор, нито медицинските специалисти, които го лекуват.

-    Т.е. няма проблем хората, които са планирали пътувания до Гърция, да ги осъществят?
-    Няма абсолютно никакви рискове в тази посока. Общо 10 случая са съобщени в Европа, но в западната част, и всички те са пребивавали и са заразени в Саудитска Арабия. След това няма нито един случай на предаване на вируса на други хора на нашия континент.

-    Каква е ситуацията с маларията на Балканите и в България?
-    Ние повече от 20 години нямаме местни случаи на малария. Годишно има между 8–10 до 20–30 българи, които са се заразили след пребиваване в държави с разпространение на маларията. В Гърция в последните 2–3 години имаше няколко взрива, предимно на вносна малария от работници, главно от Азия. За първи път миналата година епидемичен взрив се получи и в Северна Гърция, в района на Александруполис по делтата на р. Марица. Лошото е, че имаше не само привнесени, но и местни случаи. Явно причинителят е попаднал в популацията на комари, разпространяващи се в този район. Така че е необходимо внимание и активно предпазване от това заболяване. Ние имаме програма за ранно откриване и оповестяване на заболяването.

-    Има ли починали в България от малария?
-    Годишно има по 1–2 смъртни случая, основно при хора с придружаващи заболявания или късно потърсили медицинска помощ. Иначе съвременната медицина разполага с ефективни лекарства и методи за лечение на маларията. Важно е всеки, който е пребивавал в страни с разпространение на малария и се разболее с втрисания и температура, навреме да потърси лекар. Изследването е елементарно – в капка кръв под микроскоп се вижда причинителят.

-    Имате ли притеснения, че в България могат да започнат да се разпространяват ваксинопредотвратими заболявания заради неизвършени ваксинации?
-    Това винаги е възможно и съвременната история показва, че се случва, когато дадена страна допусне ваксиналното покритие да падне под определени стойности. България все още не е стигнала до там, защото предприемаме специални мерки, особено сред рисковите общности. За съжаление наблюдаваме антиваксинални настроения и поведение и сред високообразовани хора в големите градове. Единственият резултат от това е застрашаване на бъдещето и на здравето на собствените им деца. Отхвърлянето на ваксините не почива на никакви обективни медицински факти и доказателства.

-    От кои заболявания е най-голям рискът едно неваксинирано дете да се разболее?
-    Коклюш, морбили, а и по-редки заболявания като дифтерия, полиомиелит. Трябва да е ясно, че някои болести вече не се срещат именно заради ваксините. Информирането от случайни интернет сайтове формира грешни представи в някои родители. Ние не бягаме от никакви въпроси по отношение на ваксините. Нека да питат специалистите!

Сподели във Facebook